Решение № 11983 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16784/2013 г.

Решение № 11983 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16784/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на юрк. Ивелина Апостолова в качеството й на процесуален представител на НАП - Териториална дирекция - гр. Варна срещу решение № 2771 от 5.11.2013 г. по адм. д. № 2373 по описа за 2013 г. на Административен съд /АС/ - гр. Варна, с което е отменена заповед № 13-54200 от 29.05.2013 г. на заместник директора на ТД на НАП гр. Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Тема ТМ" ЕООД, гр. Варна е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект": козметичен салон, находящ се в гр. Варна, ул. "С. Радулов" № 8 и забрана достъпа до него за срок от 15 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че са налице материално правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, за законосъобразността на която било достатъчно наличие на констатирано нарушение с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по ЗАНН. Счита, че в административната преписка са налице писмени доказателства с доказателствена сила на официални документи за извършено заплащане на услуга, за което лицето не издало фискален касов бон /ФКБ/ в нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г.). Касаторът претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС - гр. Варна и по същество на спора да потвърди заповед № 13-54200 от 29.05.2013 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба "Тема ТМ" ЕООД гр. Варна оспорва жалбата в писмен отговор чрез адв. Николай Балачев. Поддържа, че липсват данни за извършена услуга, поради което не било получено плащане, респ. основание за издаване на ФКБ по чл. 25, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Счита заповедта за немотивирана по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК поради липса на посочени фактически основания и мотиви за продължителността на наложената ПАМ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № 13-54-200 от 29.05.2013 г. на заместник директора на ТД на НАП гр. Варна, с която на "Тема ТМ" ЕУООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на обект": козметичен салон, находящ се в гр. Варна, ул. "С. Радулов" № 8 и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни. За да отмени заповедта съдът е приел, че от събраните в административното производство доказателства не се установявало да е възникнало задължение за издаване на фискален касов бон, тъй като не било доказано извършване на продажба на услуга. По делото липсвали доказателства за извършена продажба, тъй като протокол № 0015526 от 9.05.2013 г. документирал извършването на проверка, а не наличие на административно нарушение, не било идентифицирано лицето, получател на услугата, както и как точно органите по приходите са установили плащане в брой, без да са присъствали на извършването му, доколкото проверката била извършена в 15:30 часа, а се твърди плащане в 15:20 часа. Решението на Административен съд - гр. Варна е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. На търговския субект е наложена ПАМ за неспазване на реда за издаване на документ за търговска продажба по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. - всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Спорно в случая е било извършването на услуга. Съобразно правомощията си по чл. 12, ал. 1, т. 1 ДОПК на 9.05.2013 г. приходните органи извършили проверка на търговски обект, находящ се в гр. Варна, ул. "Сава Радулов" № 8, която документирали по реда на чл. 110, ал. 4 ДОПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Неправилни са изводите на административния съдия, че протокол № 0015526/9.05.2013 г. документира единствено извършена проверка. Същият удостоверява не само действията на контролните органи, но и установените в хода на проверката факти и обстоятелства по смисъла на чл. 50, ал. 1 ДОПК. Съставеният при проверката протокол установява с доказателствената сила на официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК установените от приходните органи факти и обстоятелства, а именно: при извършено заплащане на услуга на стойност от 35.00 лв. не бил издаден фискален касов бон (ФКБ) от въведен в обекта ЕКАФП. Извършването на плащане в 15:20 часа и документирането на проверката в 15:30 часа не може да разколебае доказателствената сила на приложените в административната преписка официални документи - протокол за проверка и АУАН. Проверяващите са наблюдавали плащането, след което са се легитимирали и пристъпили към извършване на проверка, каквато е житейската логика и последователност при извършване на проверката. Съобразно чл. 36 ЗАНН със съставянето на АУАН се образува административно наказателното производство. Действително, двете производства - административно наказателно по ЗАНН и административно по АПК са отделни и самостоятелни, но това не препятства използването като доказателства на документите, съставени в хода на другото производство. За констатираното при процесната проверка нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. бил съставен АУАН № 0028537 от 14.05.2013 г. в присъствието на законния представител на търговеца Марияна Димитрова. Същата вписала собственоръчно в АУАН, че няма възражения по констатациите на акта по смисъла на чл. 42, т. 8 ЗАНН. Протоколът по чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК също съдържа графа за възражения и забележки на проверяваното лице, в която липсват отбелязвания. Като доказателства в хода на проверка е съставен КЛЕН от 9.05.2013 г. Съгласно чл. 25, ал. 5 и раздел IIIа, т. 2 от Приложение № 1 на Наредба № Н-18/2006 г. контролната лента се формира едновременно с издаване на бележката, но без да се отпечатва, като съхранява пълното съдържание (без графичното и фискалното лого) и последователността на отпечатаната информация на всеки отпечатан документ по реда на неговото издаване и осигурява възможност за отпечатване на всеки буфериран в КЛЕН документ по реда на неговото издаване за зададен период от време. В случая отпечатаната КЛЕН от 9.05.2013 г. следва да се обсъди в съвкупност с другите документи от преписката, а не да й се придава самостоятелно значение на документираща евентуално нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., както неправилно е приел административният съдия. КЛЕН установява отрицателния факт на липса на документирано плащане съобразно чл. 3, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Съвкупната преценка на всички доказателства от административната преписка, част от които са с доказателствената сила на официални документи, установяват по категоричен и несъмнен начин извършването на услуга, заплащането на която не било законосъобразно документирано. Доказателствата от административната преписка не са оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК и съдът не е имал основание да не съобрази доказателствената им стойност или в случай на съмнение да прояви служебна активност по смисъла на чл. 171, ал. 4 АПК чрез събиране на свидетелски показания. В тази насока е без значение липсата на индивидуализация на лицето, което е заплатило услугата, както и по какъв начин проверяващите са установили плащане, след като фактите и обстоятелствата при проверката са документирани съобразно чл. 110, ал. 4 и чл. 50, ал. 1 ДОПК, които протоколи не са оспорени в хода на съдебното производство. По изложените съображения и като е достигнал до извод за недоказаност на извършено плащане, респ. недоказаност на нарушението по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. административният съдия е постановил необосновано решение при неправилно приложение на материалния закон. Като е приел друго и е отменил заповедта като незаконосъобразна, Административен съд - гр. Варна е постановил неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Тема ТМ" ЕООД - гр. Варна срещу заповед № 13-54200 от 29.05.2013 г. на заместник директора на ТД на НАП гр. Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект": козметичен салон, находящ се в гр. Варна, ул. "С. Радулов" № 8 и забрана достъпа до него за срок от 15 дни следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Неоснователни са доводите на ответника по касационната жалба за липса на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно срока на налагане на ПАМ. В тази връзка заповедта е пространно мотивирана при съобразяване на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и налагане на административна принуда в средния размер от 15 дни. Административният орган правилно е съобразил значимостта на охранявания обществен интерес, целите на ПАМ да се осъществи превенция срещу укриването на извършени продажби на стоки или услуги в търговските обекти, като в същото време се цели и превъзпитанието на нарушителя към спазване на установения правов ред. С оглед на това следва да бъде прието, че в заповедта се съдържат мотиви относно срока за налагане на ПАМ. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. Д. в. бр. 28/2014 г./. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,