Решение № 4509 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14149/2018 г.

Решение № 4509 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14149/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов С решение № 1863 от 09.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1076/18 г., Административен съд – гр. Варна е отменил Решение на началника на Митница Варна с рег. № 32-84808/22.03.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0001372/26.01.2018 г., с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 26.01.2018 г; определена е нова митническа стойност на внасяната стока – палмов олеин и е разпоредена корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито за доплащане (А00) в размер на 1 825, 68 лв. и ДДС (В00) – 4 422, 20 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. С решението Митница Варна е осъдена да заплати на "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД разноски по делото в размер на 968 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митница Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Л. Дашева. В същата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – гр. Варна, като в условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Предвид заповед № ЗМФ – 1318 от 27.12.2018 г. на министъра на финансите, като касационен жалбоподател е вписан директора на Териториална дирекция "Северна морска" – гр. Варна. Ответното по касационната жалба дружество "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – гр. Варна е отменил Решение рег. № 32-84808/22.03.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0001372/26.01.2018 г. на Началника на Митница Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 74, § 2, буква б) от МК, вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент за прилагане/, вр. чл. 5, т. 39, вр. чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от МК, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 26.01.2018 г; определена е нова митническа стойност на внасяната от "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД стока – палмов олеин IFFCO TRISTAR 44 800 кг, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 45 лв/кг, установена по МRN 18 BG002002 H0010930/19.01.2018 г; разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция и начислено и взето под отчет мито (А00) в размер на 4 020, 72 лв., ДДС (В00) – 9 863, 47 лв., които са заплатени, са определени дължимите суми за доплащане мито (А00) в размер на 1 825, 68 лв. и ДДС (В00) – 4 422, 20 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за длъжник е определен "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесното решение на началника на Митница-Варна, тълкувал е правната уредба на ЕС относно митническото остойностяване и е анализирал относимите норми на националното право. Съдът е посочил, че е налице задължение за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане и впоследствие на решението за корекция, което произтича от общото правило на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тази връзка е прието, че лицата - адресати следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Според съда това императивно изискване в случая е спазено само формално, т. к. с писмо рег. № 32-27097/26.01.2018 г. от дружеството е изискана допълнителна информация и представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Изложени са също мотиви, че направените изводи от Началника на Митница Варна са неправилни и не се основават на фактите, които се извеждат от приложените към административната преписка документи и обяснения, а посочените в решението за корекция съмнения са необосновани. Съдът е приел, че дружеството е представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока, а митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Посочено е, че данните относно стойността на внесените количества в други държави членки, без съответен анализ на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, не изпълняват изискването по чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основният въпрос по делото е относно митническата стойност посочена в MRN 18 BG002005 H0001372/26.01.2018 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение" на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" на стока – палмов олеин IFFCO TRISTAR, 2 240 туби по 20 кг, нето тегло 44 800 кг, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Съдът правилно е цитирал разпоредбите на чл. 70 § 1 и § 2 от МК, според които митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Правилно е посочено, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. По делото са представени: договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка "Товари по време на превоз" и за извършени транспортни разходи. В хода на настоящото производство – с писмени бележки от 19.02.2019 г. процесуалният представител на касатора е представил писмо на Олаф - № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износна митническа декларация В18212015963/18.12.2017 г. за износ на палмово масло. Посочената в нея стойност превишава с около 30% стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация. Настоящият касационен състав намира, че предвид така представените нови писмени доказателства обжалваното решение следва да бъде отменено. Представените доказателства са нови, от значение са за решаването на делото и касаят установяването на действителната митническа стойност на внесената стока – палмов олеин. При решаването на делото те не са били известни на страната, респективно същите не са могли да бъдат обсъдени и от първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва конкретно да обсъди представените в настоящото производство нови писмени доказателства заедно с останалите доказателства по делото и доводите на страните и въз основа на това да направи обоснован извод дали декларираната от "Милки груп био" ЕАД в MRN 18 BG002005 H0001372/26.01.2018 г. договорна стойност на стоката – палмов олеин представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от МК, обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент(ЕС)№ 2015/2447 и съответно законосъобразно ли е обжалваното митническо решение. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,