Решение № 6269 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2016 г.

от 29.06.2015 г. Решаващият съд приема отказа за материално законосъобразен. В отговор на основния довод на жалбата счита, че преценката на пречките за сключване на брак не се изчерпват с тези уредени в чл. 7 от СК. Посочва, че чл. 46, ал. 1, изр. 1-во от Конституцията на Р. Б. (КРБ) установява принципа за принадлежност към различни полове на желаещите да встъпят в брак. Нормата е непосредствено приложима по силата на чл. 5, ал. 2 от КРБ и е доразвита в чл. 5 от СК, като принципът за разнополовост е основополагащ и предопределя допустимостта на брака въобще. Противоречието с него лишава от смисъл изследването на въпроса за конкретните пречки по чл. 7 от СК, тъй като удостоверяването на факта на отсъствието им по хипотеза предполага, че желаещите да встъпят в брак не са от един и същи пол. Подчертава, че всяка една пречка за сключването на брак е основание да се откаже издаването на удостоверение (чл. 20, ал. 5 от Наредба от 24.04.2012 г.), а при възприемането й длъжностното лице действа при обвързана компетентност. Намира за неоснователно бланкетното твърдение в жалбата за накърняване на правото на зачитане на личния и семейния живот по чл. 8 от КЗПЧОС, тъй като по аргумент от чл. 12 на КЗПЧОС отношенията, свързани с условията за сключване на брак, се регламентират изцяло от националните закони. Приема, че правните последици на отказа за издаване на удостоверение са извън компетентността на българския административен орган, като ще бъдат обект на преценка от компетентния орган на чуждата държава, пред който българските граждани възнамеряват да сключат брак. Предвид изложените съображения съдът е отхвърлил оспорването. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото са събрани относимите доказателства и при изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи. Обжалваното съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред компетентния орган на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право - чл. 6, ал. 3 от Кодекс на международно частно право (КМЧП). Този, брак сключен в чужбина, се признава в Р. Б.- чл. 75, ал. 3 от КМЧП. Имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а според чл. 79, ал. 1 от КМЧП, личните отношения между съпрузите се уреждат от тяхното общо отечествено право. За признаването на сключен в чужбина брак от български граждани е приложим Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР задължават български граждани, поискали от местен орган по гражданско състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се снабдят със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от 6 месеца след съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител, или да го представи направо на длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния си адрес в Р. Б.. Последното длъжностно лице на свой ред е длъжно да състави акт за сключен брак и да изпрати удостоверение за граждански брак на Министерството на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулско представителство за връчване на заинтересуваните лица. Признаването на сключените в чужбина бракове между български граждани е свързано със съставяне на акт за граждански брак от съответното длъжностно лице по гражданско състояние в Р. Б.. Неоснователно е твърдението на лицето, че с отказа е нарушен чл. 8 от КЗПЧОС, като Столична община неправомерно е ограничила правото на двете лица на личен и семеен живот в чужбина. От касационния жалбоподател не се доказва какви документи са необходими за сключване брак в Холандия предвид, спецификата на либералния правен режим в тази страна и отликите с този в България. Не се твърди и доказва каквато и да е връзка на някое от двете лица с държавата Холандия (право на пребиваване, регистрация), за да се твърди, че се нарушава правото им на личен живот в тази страна. Пред административния съд се оспорват констатациите, че по българския закон са налице пречки за издаване на удостоверение, с исканото съдържание. Законосъобразен е изводът на АССГ, че такава пречка е налице. Правилно АССГ по аргумент от чл. 46, ал. 1 от КРБ, чл. 5 и чл. 2, т. 2 от СК, приема, че предвид еднаквия пол на желаещите да встъпят в брак лица, съществува пречка за сключване на брак, съгласно българското законодателство. Обоснован е изводът, че оспореният отказ представлява законосъобразен административен акт. Неоснователността на искането, предвид неговата специфика, влизаща в директно противоречие с действащи правни норми и културно- исторически традиции, произтича и от лисата на обосновка от страна на жалбоподателя. В административното производство лицето е можело да подаде заявление, в което изрично да посочи конкретно какви обстоятелства са необходими да се удостоверят, предвид държавата, където документа ще послужи и законодателните специфики в тази страна. Следвало е да посочи и удостовери, какви документи са необходими за сключване на брак в Холандия. Вместо това жалбоподателят, подава стандартно заявление по образец към Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредба от 24.04.2012 г., издадена на основание чл. 24, ал. 2 от ЗГР и иска издаване на удостоверение по образец към Приложение № 11 на същата наредба. Когато се отказва издаване на това удостоверение, жалбоподателят подава жалба. Съобразно чл. 20, ал. 1 и Приложение № 11 от Наредба от 24.04.2012 г., с Удостоверението за сключване на брак от български гражданин в чужбина се удостоверява, че съответното лице, идентифицирано с трите му имена, ЕГН, дата на раждане и пол, е със семейно положение съобразно чл. 13, ал. 2- "неженен/ неомъжена", "женен/ омъжена", "разведен/ а" или "вдовец/ вдовица". На следващо място се установява, че съгласно българското законодателство не са налице пречки за сключване на брак с друго лице, идентифицирано по същия начин, включително относно семейното му положение. Образецът предвижда изрично отбелязване, че удостоверението се издава за сключване на брак пред компетентните органи в посочената от заявителя държава. Съобразно чл. 20, ал. 3 от Наредба от 24.04.2012 г. длъжностното лице извършва проверка в регистъра на населението относно липсата на пречки за сключването на брака съгласно Семейния кодекс. П. установени пречки за сключването на брака удостоверение не се издава, а се постановява отказ. Посочените разпоредби и съдържанието на Приложение № 11, обуславят извод, че при издаването на удостоверението компетентното длъжностно лице следва да прецени и съответно, отрази, единствено посочените по- горе обстоятелствата, както и че съгласно българското законодателство не са установени пречки за сключване на брак с посоченото от заявителя лице. Не е задължително органът да се произнесе, единствено относно обстоятелствата по чл. 7 от СК, които са пречка за сключване на брак. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от СК, липсата на пречки по чл. 7 се удостоверява с декларация на желаещите да сключат брак. Съобразно чл. 46, ал. 1 от КРБ, чл. 5 и чл. 2, т. 2 от СК, предвид еднаквия пол на лицата, съществува пречка за сключване на брак, съгласно българското законодателство. Няма как лицето с обжалване на отказа да преодолее констатациите за наличието на такива пречки, каквато е целта на оспорването. С издаване на такова удостоверение ще се признае, че няма пречки за сключване на брак, което е в противоречие с българското законодателство. Правилно съдът е преценил, че на подаденото искане следва да се постанови отказ. Административният акт е постановен, съгласно чл. 20, ал. 5 от Наредба от 24.04.2012 г., според който при установени пречки за сключване на брака удостоверение не се издава, а длъжностното лице изготвя мотивиран отказ, в който посочва установените пречки за сключването на брак. Съдът, като е приел, че не са налице основанията за отмяна на административния акт по чл. 146 от АПК, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.