Решение № 173 от 17.11.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104448/2022 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. К. и С. К. К. срещу решение №.1315/21 на ОС Бургас, 5с., в частта, с която е потвърдено реш.№.812/29.07.22 по г.д.№.148/20 на РС Малко Търново в частта му за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че същите са собственици на недвижим имот - дворно място в [населено място], общ. М. Т., обл.Б., [улица].6, представляващо 560/650 ид.ч. от урегулиран поземлен имот УПИ... в кв.... по плана на селото, целият от 650 кв.м. при граници УПИ...., УПИ...., от трите страни улици, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65.кв.м. поради изтекла давност. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение без да съобрази надлежно подадена молба за изменение на иска; моли се за обезсилването му и връщането на делото за ново гледане. Ответната страна Г. Н. М. оспорва жалбата. С определение №.847/25.04.23 е допуснато касационно обжалване поради съществуваща вероятност решението да е недопустимо, доколкото е налице произнасяне без съобразяване на постъпила молба за изменение на иска. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което районният съд е отхвърлил иск за признаване на ищците за собственици на гореописания имот. Същевременно при разглеждането на делото първата инстанция е била сезирана с молба /стр.159 гръб/ за изменение на този иск /представена в с.з. на 17.02.21г./ предвид актуалното състояние на имота и приетата съдебно-техническа експертиза. С молбата е заявено, че се иска признаване на ищците за собственици на основание давностно владение на дворно място в [населено място], общ.М. Т., обл. Б., [улица].№..., представляващо 560/650 ид.ч. от урегулиран поземлен имот VІІ.... в кв.... по плана на селото, целия от 650 кв. при граници УПИ...., УПИ...., от трите страни улици, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 224 кв.м., от които първи жилищен етаж със застроена площ 98, 25кв.м., втори жилищен етаж – със застроена площ 123, 10кв.м., както и построената едноетажна допълваща сграда - лятна кухня - със застроена площ 36, 50кв.м. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по така предявената молба за изменение и съответно не я е съобразил при постановяване на решението си. Настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus petitum и е недопустимо. В случая ищците претендират признаването им за собственици по давностно владение на недвижим имот /терен и постройки/, като съобразно чл.214 ГПК са поискали изменение на иска в частта, касаеща индивидуализацията на имота. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по молбата и не е съобразил променената воля. При тези обстоятелства отсъждането не е в рамките на търсената защита. Предвид изложеното въззивното решение следва да се обезсили, а делото – да се върне за ново гледане на първоинстанционния съд. При същото районният съд трябва да се произнесе по надлежно заявената молба за изменение на иска и постанови решение в съответствие с търсената защита. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,