Решение № 841 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2012 г.

Решение № 841 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Мейсам Абдулразак Исмаил, гражданин на Ирак, против решение № 566/7.02.2012 г. по адм. дело № 10418 на Административния съд - София-град, като неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 ЗУБ е отхвърлил жалбата на Мейсам Исмаил против решение № 5441/13.10.2011 г. на зам. председателя на ДАБ, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че оспореното решение на административния орган е законосъобразно, като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Приел е за установено, че от изложената противоречива с факти бежанска история и представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за риск от преследване или тежки посегателства спрямо жалбоподателя. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно законосъобразността на обжалвания административен акт, по критериите на чл. 146 АПК. Законосъобразни са изводите на съда за липсата на предпоставките на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ спрямо чужденеца. Изложената от кандидата бежанска история е недостоверна, противоречива и съдържа сочени от него факти, които житейски са изключени за правдоподобни. Оплакванията в жалбата за нарушение на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО са неоснователни. Хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ предвижда наличието на насилие и пропускът от страна на законодателя да го определи като "безогледно". Съобразно чл. 15, б. "в" от Директивата, следва да се тълкува като разширяване на възможностите за предоставяне на субсидиарна закрила. Правото да се търси защита по ЗУБ е субективно право и този, който го упражнява, следва да установи обстоятелствата, визирани в хипотезата на правната норма, регламентираща вида на закрилата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,