Решение № 15932 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2013 г.

Решение № 15932 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 1610 от 08.03.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 38 състав по адм. д. № 4544/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Румян Николов Николов, чрез процесуалния си представител Николай Румянов, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., с изх. № 01-6500/15342 от 07.07.2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер 06/070508/09583. Уведомителното писмо е обжалвано в частите му, с които е намалено финансовото подпомагане за заявените от жалбоподателя БЗС по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, отказано е напълно подпомагане по мярка 212 "Плащания за природни ограничения, различни от планинските райони" /НР2/ и е наложена санкция за бъдещ период по НР2 в размер на 223,94 лв. Съдът е постановил решение, с което е изменил уведомителното писмо, в частта му относно Схемата за единно плащане на площ като е увеличил оторизираната сума от 393,84 лева на 597,15 лв., в частта му относно "Плащания за природни ограничения, различни от планинските райони" /НР2/ като е определил оторизирана сума в размер на 346,18 лв. и е отменил уведомителното писмо, в частта му, с която е наложена санкция за бъдещ период по НР2 в размер на 223,94 лв. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в отменителната част, съдът е приел, че жалбоподателят е заявил за подпомагане 13 парцела с обща площ 6,56 ха. Всички парцели са заявени по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, и по мярка 212 "Плащания за природни ограничения, различни от планинските райони" /НР2/. Данните от заявлението са проверени чрез бърза теренна проверка на място, извършена от служител в Регионалния инспекторат в Плевен, за която е съставен контролен лист, съобщен на жалбоподателя. Като се е позовал на резултатите от теренната проверка, административния орган е определил за недопустими за подпомагане три от заявените БЗС, а именно № 49031-47-1, № 49031-67-1 и № 49031-94-1 с обща площ от 1,16ха, поради наличие на дървесна и храстовидна растителност, висок тревостой и бодли. Парцелите са заявени като "естествени ливади за косене и/или за паша на животните". С оглед дадени указания в отменително решение, постановено в касационно производство, съдът е събрал доказателства, относими към установяване на възраженията на оспорващата страна. Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, което в хода на производството не е оспорено от страните и е ценено от съда като обективно и компетентно. Експертизата е потвърдила констатациите по отношение на БЗС № 49031-67-1-1 с площ от 0,63ха, където е установена дървесна и храстовидна растителност, шипки и висок тревостой по цялата територия. Вещото лице е дало заключение, че площта от 0,63ха правилно е определена като недопустима. По отношение на БЗС № 4903-47-1-1 с площ от 0,17ха и БЗС № 49031-94-1-1 с площ от 0,36ха проверката е констатирала на място наличие на ливада - липсва дървесна и храстовидна растителност. В контролния лист е посочено обаче, че "ливадата е с висок тревостой, без следи от окосяване, изпасване и животни". Становището на вещото лице е, че представените снимки от проверката не потвърждават този извод, като този извод на вещото лице е направен при съобразяване на факта, че проверката и на тези парцели е извършена на 26.03.200 г., когато не е сезон за паша и косене. Вещото лице е дало заключение, че площта на двата парцела е била допустима за подпомагане именно като ливада и неправилно е определена като недопустима. Съобразявайки изцяло приетото заключение, съдът е стигнал до правен извод, че по отношение на два от заявените за подпомагане БЗС, неправилно е прието, че са недопустими за подпомагане. При коригиране на стойностите на допустимите, респ. недопустимите за подпомагане площи, съдът е коригирал оторизираните суми, като е приложим методиката, предвидена в чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. По отношение на изчисленията, направени в частта относно "Плащания за природни ограничения, различни от планинските райони" /НР2/, съдът е приел, че декларираната обща площ от 6,56ха по НР2 трябва да се намали с площта от 1,13ха, която изначално нормативно е недопустима за подпомагане, поради което не следва да се включва в недопустимата за подпомагане площ. Съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗПЗП, е вменено задължение на общинските служби по земеделие да напътват земеделските производители при подаване на заявлението. С оглед вмененото задължение, при подаване на заявлението земеделския производител е следвало да бъде уведомен, че землището на с. Руска бела е извън приложението на НР2, поради което не следва да се включва изначално в заявлението. След като това не е било сторено, жалбоподателят не може да бъде санкциониран, като се увеличи стойността на недопустимата за подпомагане площ. При това уточнение е изчислен размера на оторизираната сума по НР2 и съответно е отменена наложената санкция за бъдещ период. По тези доводи съдът е постановил решението си. Обжалваното решение като правни изводи по отношение на установената недопустима за подпомагане площ е правилно. В рамките на осъществения служебен контрол по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав счете, че неправилно съдът е постановил решението си в хипотезата на чл. 173, ал. 1 от АПК. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващият съд, че в хода на производството пред съда са оборени констатациите на административния орган относно установените площи, недопустими за подпомагане. Противно на твърденията изложени в касационната жалба, вещото лице е изготвило експертиза при съобразяване на наличните обективни данни относно установеното състояние на БЗС, заявени за подпомагане като "естествени ливади за косене и/или за паша на животните". Експертизата е потвърдила извода за недопустимост за подпомагане на един от заявените БЗС, като по отношение на него са потвърдени констатациите при извършената теренна проверка. По отношение на другите два парцела тези изводи са опровергани от съпоставка на констатациите и приложения снимков материал. Съвсем обосновани са изводите на приетото заключение, че констатациите относно състоянието на заявения за подпомагане парцел следва да се съобрази както със заявения начин на трайно ползване, така и с оглед сезонните особености при извършване на теренната проверката. С касационната жалба се излагат доводи, оспорващи констатациите на приетата експертиза, но в тази връзка следва да се отбележи, че процесуалния ред за оспорване на експертно заключение е в хода на производството пред първоинстанционния съд, като страната да заяви искане за назначаване на допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза. След като това не е било сторено, въпреки, че заключението е прието в съдебно заседание, на което е присъствал процесуален представител на административния орган, недопустимо е едва в касационното производство да се оспорват констатациите на приета експертиза. В случая съдът е изложил подробни съображения, поради които е кредитирал експертното заключение след извършена преценка, ведно с други доказателства събрани в хода на производството. С разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК е предвидено разпределението на доказателствената тежест в съдебно-административното производство. Съобразно този текст административния орган носи доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за издаване на оспорения акт. В случая фактическите констатации от теренната проверката са опровергани в хода на производството от констатациите на съдебно-техническата експертиза, която е изготвена при съобразяване на архивни снимки, представени от административния орган. Други доказателства, установяващи фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо не са представени в хода на производството, поради което правилно решаващият съд е приел, че не се установяват недопустими за подпомагане площи, в обема приет от административния орган. С оглед на тези доводи, настоящият състав приема за обосновани и законосъобразни изводите на решаващият съд по отношение на заявените за подпомагане БЗС № 4903-47-1-1 с площ от 0,17ха и БЗС № 49031-94-1-1 с площ от 0,36ха. Настоящият състав споделя изводите на решаващият съд за изключване от заявената обща площ по мярка 212 "Плащания за природни ограничения, различни от планинските райони" /НР2/ на имота, намиращ се в с. Руска бела. Безспорен е факта, че това землище не е включено в списъка по приложение № 2 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелствани райони и териториалния им обхват, поради което този имот по нормативна регламентация не подлежи на подпомагане по НР2. Поради тази причина с разпоредбата на чл. 12 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., в приложимата редакция не е предвидено изрично основание за отказ или намаляване на финансова помощ на основание деклариране на имот, който не е включен в изричния списък по приложение № 2. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че при приемане на заявленията за подпомагане службите към администрацията на ДФ "Земеделие" са длъжни да съдействат на заявителите. Освен на цитираното основание чл. 32, ал. 3 от ЗПЗП, такова задължение е вменено и с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 107 от 23.08.2006 г. (отм.), но приложима към разглеждания случай. С тази разпоредба изрично е предвидено, че общинските служби по земеделие са задължени да оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията им. В случая именно служителите на общинската служба по земеделие, които са приели заявлението на земеделския производител са били задължени да му укажат, че землището на с. Руска бела не попада в приложното поле на НР2 и не следва да бъде заявен за подпомагане по тази мярка парцел, извън обсега на мярката. Поради вмененото задължение на административните служби да напътстват бенефициентите, законодателно не е предвидено основание за налагане на санкция изначална липса на основание за подпомагане. Правилни са изводите на решаващия съд, че имота в с. Руска бела следва да бъде изключен от заявените за подпомагане парцели, тъй като не е в обхвата на разглежданата мярка. Настоящият състав счете, че при обоснованите и законосъобразни изводи на решаващият съд по отношение на установените площи, допустими за подпомагане, съдът не е следвало да постанови решение в хипотезата на чл. 173, ал. 1 от АПК. Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация - чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП; чл. 2, ал. 2, т. 4 от действащия за процесния период Устройствен правилник на фонда, приет с ПМС № 248/15.09.2006 г., с последващи изменения и допълнения, отменен ДВ, бр. 87/3.11.2009 г.; § 3 от Допълнителни разпоредби на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, издадена от Министъра на земеделието и горите, обн. в ДВ, бр. 82/10.10.2006 г., с изменение и допълнение в бр. 37/8.04.2008 г. Акредитацията, която според § 1, т. 15 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз", а по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 79 от 1.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция (обн., ДВ, бр. 49 от 16.06.2006 г.), акредитация е "процедура за признаване от компетентния орган, че организацията и системата за вътрешен контрол на Разплащателната агенция отговарят на критериите, посочени в приложението", в случая е налице - има издадени заповеди за годишно сертифициране на Разплащателната агенция: Заповед № РД 09-1166 от 20.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите, Заповед № РД 09-835 от 20.12.2007 г. на Министъра на земеделието и продоволствието (по това време) и Заповед № РД 09-863 от 25.11.2008 г. на Министъра на земеделието и храните. Процедурата по издаване на уведомителните писма, приложима за процесния период отнасящ се за кампания 2008 г., е регламентирана в Правилника на Отдел "Директни Плащания на Площ" като част от структурата на Централното управление на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, и по-конкретно - Подготовка на уведомителните писма (Оторизация); Осчетоводяване (което е в компетенциите на отдел "Финансово обслужване"); Разплащания (превод на одобрената сума в банката на ЗС, което е задължение на отдел "Разплащания"), Генериране на уведомителни писма за плащане (етап 34); Изпращане на уведомителни писма (етап 35) и Възможност за обжалване (етап 36). Уведомителното писмо представлява административен акт, защото формира волеизявление, а съдържащата се в него информация е генерирана от системата ИСАК. Предвид изричната регламентация на структурата и начина на постановяване на административния акт, настоящият състав приема, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, поради което след отмяна на оспорения акт преписката следва се върне на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора следва да се отмени и вместо него да се постанови диспозитив, с който да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне за ново произнасяне от административния орган. На основание чл. 174 от АПК, следва да се определи 14-дневен срок за постановяване на административен акт, съобразен с указанията дадени в отменителното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение