Решение № 13038 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители /Съвета на КЧСИ/ и Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез пълномощника юрк. Беличенова, срещу Решение 2929 от 30.04.2024 г., постановено по адм. дело 158/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена нищожността на решения 1 и 2 по Протокол 262 от 19.12.2023 г. на Съвета на КЧСИ и е осъдена КЧСИ да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебното решение. Твърди се, че оспореното решение на Съвета на КЧСИ не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, както и че за жалбоподателите липсва правен интерес от обжалването. Според касатора мотивите на първоинстанционния съд, че ограничения в сдружаването на частните съдебни изпълнители не са посочени в Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ са неправилни, както и виждането му, че действията на жалбоподателите не представляват заобикаляне на закона. Излагат се доводи за неправилност на решението и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се също така, че съдебното решение е необосновано, доколкото е налице несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи. Претендира се обезсилване на съдебното решение, а в условията на евентуалност неговата отмяна и решаване на спора по същество или връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответниците. Ответникът П. И. М., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Темников, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Ответникът М. Г. А., чрез процесуалния си представител адв. Пресолска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Ответникът Дружество по Закона за задълженията и договорите /ДЗЗД/ Частни съдебни изпълнители М. А. , редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Темников, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът З. И. И., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Тошев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, подадена от КЧСИ е процесуално недопустима по следните съображения: С разпореждане от 03.07.2024 г. на председателя на Второ отделение касационната жалба на Съвета на КЧСИ и КЧСИ е оставена без движение с указание в 7 - дневен срок да се уточни от чие име е подадена същата от името на Съвета на КЧСИ, който е бил страна в първоинстанционното производство или от името на Съвета на КЧСИ и КЧСИ, както и че в случай, че касационен жалбоподател е и КЧСИ, то следва да се внесе още една държавна такса от 70 лева. В изпълнение на така дадените указания на 18.07.2024 г. е депозирана молба, в която изрично се заявява, че касационната жалба следва да се приеме като подадена и от КЧСИ, поради което е внесена и допълнителна държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат само страните по делото, за които то е неблагоприятно. В първоинстанционното производство като ответна страна съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК е конституиран Съветът на КЧСИ, който е издател на оспорения пред административния съд акт. С оглед изрично направеното в писмената молба уточнение подател на касационната жалба срещу постановеното по делото решение е и КЧСИ. Този обаче касационният жалбоподател не е страна в производството пред първоинстанционния съд, поради което не разполага с процесуално право да атакува постановения съдебен акт. По отношение на КЧСИ не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК, която предоставя възможност на лица, неучаствали в делото да обжалват решението в случаите, когато то е неблагоприятно за тях. Касационният жалбоподател не е сред субектите, засегнати от правните последици на съдебния акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните. Обстоятелството, че издателят на отмененото решение е орган на КЧСИ не предоставя на юридическото лице право да подаде касационна жалба. Предвид изложеното касационната жалба на КЧСИ е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 1 АПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство по отношение на този касатор прекратено. Касационната жалба, подадена от СКЧСИ, е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. М., М. А. и ДЗЗД Частни съдебни изпълнители М. А. , срещу решения 1 и 2 по Протокол 262 от 19.12.2023 г. на Съвета на КЧСИ. Съгласно оспореното решение 1 по Протокол 262 от 19.12.2023 г. Съвета на КЧСИ счита, че вписването на помощник частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ при повече от един ЧСИ с различни райони на действие, съставлява нарушаване и заобикаляне на чл. 2, ал. 4 и чл. 37 от ЗСЧИ, поради което решава незабавно да се заличи от Регистъра по чл. 4 от ЗЧСИ вписването на помощник ЧСИ З. И. при ЧСИ П. М., представляващо второ по ред вписване на същия помощник в друг съдечен район. С решение 2 по Протокол 262 от 19.12.2023 г. Съветът на КЧСИ приема също така да се заличи незабавно вписването в Регистъра по чл. 4 от ЗЧСИ на ДЗЗД Частни съдебни изпълнители М. А. , тъй като вписването на дружеството от два несъседни съдебни райони съставлява нарушуване и заобикаляне на закона чл. 2, ал. 4, чл. 14, ал. 1, чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ. Така подадена жалба е приета от съда за допустима с мотиви, че Съветът на КЧСИ е колективен орган, администриращ системата на принудителното изпълнение като публична функция, макар и възложено на частни съдебни изпълнители, които по силата на законовата делегация от държавата по чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ извършват принудителното изпълнение на частни притезания, т. е. въпреки, че не са държавни органи, упражняват държавна власт по делегация. С оглед на това съдът приема, че Съветът на КЧСИ е овластен да осъществява публични функции при изпълнение правомощията си по чл. 59 от ЗЧСИ, поради което и актовете, с които се произнася, са административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Въпреки липсата на изрична законова уредба на правото да се обжалват актовете на Съвета на КЧСИ, по арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон, и разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, в която е заложен този конституционен принцип, съдът приема също така, че за жалбоподателите е налице правен интерес да оспорват процесните решения, тъй като с тях се засяга пряко и непосредствено правната им сфера. За да прогласи нищожността на процесните решения Административен съд София град е приел, че подходът на Съвета на КЧСИ относно вписването и заличаването в регистъра по чл. 4 от ЗЧСИ на жалбоподателите е в несъответствие с основни принципи за последователност и предвидимост, както и съразмерност, прогласени в чл. 13 и чл. 6 от АПК, както и че направеното заличаване, при условие, че не са посочени никакви разпоредби, ограничаващи правото на сдружаване на ЧСИ от различни несъседни съдебни райони, се явява прекомерна мярка в противоречие с принципа по чл. 6 от АПК. Според административния съд ЗЧСИ не съдържа изрична разпоредба, налагаща ограничение в смисъла на процесните решения, а систематичното му тълкуване в съответствие с чл. 46 от Закона за нормативните актове също налага извод за липса на основание за такова, както и такова не се установява да е прието и с акт на Общото събрание на Камарата. Съдът приема, че прилагайки такава забрана с оспорените решения, Съветът на КЧСИ е превишил пределите на компетентността, възложена му от закона, която е с изцяло изпълнителен, а не нормотворчески характер, както и че разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 8 от ЗЧСИ не може да бъде тълкувана и прилагана по начин, че Съветът на КЧСИ да установява по свой почин ограничения към дейността на ЧСИ, непредвидени от специалния закон и приетия от Общото събрание устав, поради и което процесните решения се явяват нищожни. Според първоинстанционния съд дори и да се приеме, че за вписването от 01.11.2023 г. е била налице пречка, то съобразно чл. 10, т. 5 от Устава на КЧСИ, решението за отмяната е от компетентността на Общото събрание като върховен орган на Камарата. Административният съд не споделя и виждането, изложено в мотивите към процесните решения, че действията на жалбоподателите представляват заобикаляне на закона, тъй като ако се приеме, че сключената при заобикаляне на закона сделка е била поначало позволена /сключването на сделка между частните съдебни изпълнители за сдружаване при условията на гражданско дружество съгласно чл. 357 чл. 364 от ЗЗД и вписването на тази промяна в регистъра по чл. 4 от ЗЧСИ/, то не може да се приеме в случая, че е установена твърдяната по-далечна цел заобикаляне на изискванията на ЗЧСИ за местната компетентност на съответния ЧСИ и извършването на изпълнителни действия на територията на два съдебни района едновременно. В тази връзка съдът се позовава на представения по делото доклад от извършена в началото на 2024 г. проверка на двамата жалбоподатели, при която не е установено прехвърляне на дела от ЧСИ А. към ЧСИ М. или обратно, в периода след учредяване на съвместното им ДЗЗД, както и е установено, че в периода на съществуване в регистъра на КЧСИ на ДЗЗД, вписаният помощник - ЧСИ е подписвал документи само по дела на ЧСИ А.. Съдът приема също така, че подмяна на местна компетентност е изначално невъзможна, защото, независимо с колко ЧСИ е сключил договор определен помощник, той всякога упражнява дейността само по овластяване от съответния ЧСИ - чл. 36, ал. 1 от ЗЧСИ, по указания и в пределите на компетентност на същия ЧСИ чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ. С оглед на това съдът приема, че оспорените решения са нищожни, като приети при превишаване на пределите на компетентност от Съвета на КЧСИ. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е налице акт, който подлежи на пряк съдебен контрол. Критериите при проверката на допустимостта на оспорването на актовете следва да се търсят във вида на правоотношението по вписването, съответно заличаването в регистъра по чл. 4 от ЗЧСИ, правното положение на приелия актовете орган и последиците от неговото волеизявление. В случая предмет на оспорване в първоинстанционното производство са решения 1 и 2 по Протокол 262 от 19.12.2023 г. на Съвета на КЧСИ, съгласно които Съветът счита, че вписването на помощник частен съдебен изпълнител при повече от един ЧСИ с различни райони на действие, както и вписването в Регистъра по чл. 4 от ЗЧСИ на ДЗЗД Частни съдебни изпълнители М. А. от два несъседни съдебни райони, съставляват нарушуване и заобикаляне на закона чл. 2, ал. 4, чл. 14, ал. 1, чл. 30, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37 от ЗЧСИ, поради което решава незабавно да се заличат помощник частния съдебен изпълнител и дружеството от Регистъра по чл. 4 от ЗЧСИ. С тези си решения Съветът на КЧСИ не заличава, а само разпорежда, без адресат, да се заличи в регистъра вписването на помощник ЧСИ З. И. при ЧСИ П. М., както и ДЗЗД Частни съдебни изпълнители М. А. , поради и което с тях не настъпват пряко последиците по заличаване на сочените обстоятелства в регистъра по чл. 4 от ЗЧСИ. В тази връзка следва да се има предвид, че нито в Устава на КЧСИ, нито в ЗЧСИ, са предвидени правомощия за вземане на такъв вид решения от страна на Съвета на КЧСИ, като такива правомощия не следват и от разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 8 от ЗЧСИ. Правомощието, което е вменено на този орган, съгласно чл. 30, т. 6 от Устава на КЧСИ, е единствено по отношение организирането и приемането на правила за водене на регистъра на камарата, каквито правила по делото се установява, че не са приети. По делото се установява също така, съгласно изрично изявление на Съвета в писмен отговор от 13.02.2024 г., представен в първоинстанционното производство, че вписването на съответните обстоятелства в регистъра по чл. 4 от ЗЧСИ не се извършва с решение на Съвета на КЧСИ, а с фактически действия на администрацията на КЧСИ. С оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че процесните решения не засягат непосредствено правната сфера на жалбоподателите и нямат самостоятелно действие, поради и което в случая липсва обективен белег от дефиницията за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, както неправилно приема административният съд. В конкретния случай настоящата съдебна инстанция намира, че въпреки естеството на процесните решения, обуславящо недопустимостта на обжалването им пряко пред административния съд, то законодателят и Устава на КЧСИ са регламентирали друг ред за тяхното оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 9 от ЗЧСИ Общото събрание на КЧСИ взема решения и по други въпроси, предвидени в Устава. В съответствие със законовата делегация, Уставът на КЧСИ възлага в компетентност на общото събрание, като върховен орган на камарата, вземането на решения за отмяна на незаконосъобразните и противоуставни решения на Съвета на камарата, на председателя на Съвета на камарата и на контролния съвет /чл. 10, т. 5 от Устава/. С оглед на това при подадена жалба против решенията на Съвета на камарата и при констатираната недопустимост на съдебното оспорване на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК, решаването на въпроса дали решенията са правомерни е в подведомствеността на Общото събрание на камарата, решението на което от своя страна ще подлежи на обжалване пред Върховен административен съд /чл. 53, ал. 1 от ЗЧСИ/. Доколкото в случая няма данни по отношение законосъобразността на тези решения да е сезиран и компетентният орган на камарата, то следва настоящата инстанция да упражни правомощието си по чл. 130, ал. 4 от АПК и изпрати преписката на надлежния орган. В противен случай оспорването на актовете би останало висящо и то при съществуването на орган, натоварен с функцията да проверява решенията на Съвета на камарата. Изложеното налага извода, че жалбата, подадена от П. М., М. А. и ДЗЗД Частни съдебни изпълнители М. А. , е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане и производството по делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 от АПК, а преписката бъде изпратена на компетентния да я разгледа орган, който след постъпването на преписката следва в едномесечен срок, при съобразяване на нормите на чл. 97, ал. 1 от АПК и чл. 52 от ЗЧСИ, да разгледа и се произнесе по жалбата. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касатора Съвета на КЧСИ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, ответниците П. М., М. А. и ДЗЗД Частни съдебни изпълнители М. А. ще следва да бъде осъден да му заплатят по-равно юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 1 и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,