Решение № 12239 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2009 г.

Решение № 12239 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) . Образувано е по касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 237 от 5.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1388/2008 г., по описа на Административен съд - Пловдив, 18-ти състав, с което е обявен за нищожен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 801386/29.04.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Стара Загора и Решение № Р-801731/21.05.2008 г. за поправката му, потвърден с Решение № 448/13.06.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определяне на суми за възстановяване на ТПК "Колектив", гр. Стара Загора. В касационната жалба се твърди, че акта не е нищожен. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на решението на Пловдивския административен съд и постановяване на друго решение от настоящата инстанция по съществото на спора, с което да се потвърдят актовете на данъчната администрация. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, ТПК "Колектив", гр. Стара Загора, в писмени бележки, чрез адв. Пеева оспорва жалбата. Пледира за оставяне в сила на атакуваното Решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на Пловдивския административен съд. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е започнало във връзка с декларирана от ТПК "Колектив" в ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2007 г. вх. № 24003583/26.03.2008 г. сума за възстановяване в размер на 3494,40 лв. С Резолюция за извършване на проверка № 801386/22.04.2008 г. е било определено същата да бъде извършена от Даниела Наполеонова Петкова и Марияна Тодорова Манолова. На 29.04.2008 г. е издаден АПВ № 801386 на основание чл. 129 от ДОПК във връзка с подадената ГДД. В него като извършили проверката и негови издатели са посочени Даниела Петкова и Златинка Атанасова Андонова, която очевидно не е лице, на което е възложено извършване на проверката, и която се различава от лицето, посочено като издател на акта и подписал го като такъв. С Решение № Р-801731/21.05.2008 г. е извършена поправка на допусната грешка в АПВ № 801386/29.04.2008 г. За да провъзгласи АПВ № 801386/29.04.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Стара Загора и Решение № Р-801731/21.05.2008 г. за поправката му, потвърден с Решение № 448/13.06.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП за нищожни административни актове, Пловдивският административен съд е приел, че АПВ не е подписан от лице, на което е възложено да извърши проверката и да го издаде, поради което липсва материална компетентност на издаване. Изводите на Пловдивския административен съд в атакуваното Решение са правилни. Неоснователно касаторът изтъква, че органа, издал обжалвания акт се установява от резолюцията за извършване на проверка с № 801386/22.04.08 г., с която е определено такава да бъде извършена от Даниела Наполенова Петкова и Марияна Тодорова Манолова. Не е ясно как се извежда, че лицето, издала акта е Даниела Петкова. Изводът относно лицето, от което изхожда един документ би могъл да се основе единствено от самия документ. В самия АПВ фигурират имената на две лица, еднакво сочени като издатели на акта и не е ясно кое от тях го е издало и подписало. Тази неяснота не може да се отстрани чрез тълкуване. Касае се за официален документ, издаван в строго формално производство, какъвто е Актът за прихващане и възстановяване -издаван по реда на ДОПК. Не може да се омаловажава несъответствието в имената, посочени в обжалвания АПВ и подписа, положен за негов издател. Актът за прихващане и възстановяване е административен акт и като такъв следва да притежава съответните реквизити, включително да съдържа "името и длъжността на органа, който издава", който е един от най-важните за административните актове. По отношение на този реквизит е недопустимо тълкуване или неяснота, доколкото от компетентността на органа и лицето, назначено да осъществява правомощията на такъв, е обусловена валидността на актовете, които издава в това си качество. От писмото, с което се съобщава за издадения Акт за прихващане и възстановява също не може да се направи извод за това кое лице е подписало самия АПВ и имало ли е то правомощия за това. Соченото съобщение не е и не може да се счита за част от самия Акт. Съобщаването на акта предполага съвкупност от фактически действия, които се обективират в действителността след издаването на съответния административен акт и са насочени към свеждането му до знанието на адресата. Но те не са част от акта, не могат да го допълнят или поправят, т. к. сами по себе си действията по съобщаване на акта са неотносими към неговото съдържание. По отношение на обжалвания АПВ е констатиран най - тежкия порок - нищожност, поради липса на яснота относно самоличността на лицето, от което изхожда и неговата материалноправна компетентност. Настоящата инстанция споделя съображенията на Административен съд Пловдив относно констатираната и прогласена нищожност на обжалвания АПВ и Акта за поправката му. Органите по приходите, като административни органи, на които е възложено издаването на административни актове действат само въз основа на закона, в рамките и според целта на закона, а извън тях, действията и актовете им са нищожни. Правилно е изложението на Пловдивския административен съд, обуславящо извода, че от АПВ № 801386/29.04.2008 г. не се установява самоличността на длъжностното лице, което го е подписало, от което следва, че липсва акт, т. е. той е нищожен. Решение № Р-801731/21.05.2008 г. за поправка на нищожен АПВ също е нищожно, тъй като с него са прави поправка на несъществуващ акт, т. е. то не може да породи правни последици. С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Не са налице твърдяните нарушения на закона в касационната жалба. Не следва да се обсъждат съображенията по съществото на спора, тъй като първо се прави проверка за материална компетентност и едва когато се констатира такава, спора се разглежда по същество. Във връзка с претенцията за решаване на спора по същество от настоящата инстанция, в случай, че Решението на ПАС е незаконосъобразно, то делото следва да се върне на друг състав от същия съд за разглеждане по същество, а не да се решава от настоящата инстанция, поради което и тази претенция е незаконосъобразна. С оглед на претенцията на ответника за заплащане на направените от него разноски и предвид изхода от спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ТПК "Колектив", гр. Стара Загора разноски, но тъй като за настоящата инстанция липсват данни за направени такива, то не се присъждат. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I "А" отделение