Решение № 490 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2009 г.

Решение № 490 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. от гр. Я., против решението от 11.06.2009 г., постановено по в. гр. д. № 115/2009 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2009 г. по гр. д. № 1729/2008 г. за отхвърляне на предявените от Т. Г. К. срещу П. г. по л. промишленост, екология и х. т., гр. Я., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 78 от 21.01.2010 г. поради противоречиво разрешаване с въззивното решение и с приложеното решение № 991 от 18.05.2000 г. на ВКС, III г. о. на въпроса дали съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган или от неговия председател. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложеното решение на ВКС, че съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не от неговия председател. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата П. г. по л. промишленост, екология и х. т. /ПГЛПЕХТ/ оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение са отхвърлени предявените от Т. Г. К. срещу П. г. по л. промишленост, екология и х. т., гр. Я., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - съкращаване в щата, е законосъобразно. За да разгледа трудовия спор по същество съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ - поискано е и е дадено предварително съгласие от синдикалния орган за уволнението на ищцата. Решението е неправилно. Установено е, че Т. Г. К. е заемала длъжността учител в П. г. по л. промишленост, екология и х. т., гр. Я., по силата на трудов договор, сключен за неопределено време, който трудов договор е прекратен едностранно при неспазен срок на предизвестието, със заповед № 34/25.09.2008 г. на директора на ПГЛПЕХТ, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване в щата. Т. К. е чл. на СО на СБУ при гимназията към момента на уволнението и се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, във връзка с чл. 14 от К. трудов договор от 22.01.2007 г. Неправилно е прието от въззивния съд, че е получено съгласие по чл. 333, ал. 4 от КТ, във връзка с чл. 14 от КТД за уволнението на ищцата. Съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ в колективния трудов договор може да се предвиди, че уволнението на работника или служителя поради съкращение в щата или намаляване на обема на работата се извършва само след като се вземе предварителното съгласие на синдикалното ръководство. Работодателят е поддържал, че е изпълнил задължението си по КТД, тъй като е поискал съгласие от синдикалното ръководство и е получил такова с представеното писмо № 1 от 23.09.2008 г. Това писмо обаче е подписано само от председателя на синдикалната организация, а ръководството на синдикалната организация не се изчерпва само с председателя й. То е колективен орган, поради което съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не еднолично от неговия председател. В разглеждания случай съгласието за уволнението на служителката е дадено еднолично от председателя на СО, поради което неправилно е прието от въззивния съд че е осъществена предвидената в колективния трудов договор закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ. Неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителката - синдикален чл. поради съкращение в щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ. В случая закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ е приложима и не е спазена, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме, че са основателни обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-2 от КТ. С оглед основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните следва да се уважи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа. Основателен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Оставането на ищцата без работа поради незаконното уволнение е установено от приетото като доказателство във въззивната инстанция и неоспорено заверено копие от трудовата й книжка. Съгласно приетата в първата инстанция служебна бележка полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е 638,43 лв. Размерът на обезщетението за 6 месеца е 3830 лв., в какъвто размер е и предявен иска. Следователно искът следва да се уважи изцяло, като се присъди и поисканата законна лихва от датата на предявяване на иска - 14.11.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 800 лв. за инстанциите по делото. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение