Решение № 3062 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7930/2014 г.

Решение № 3062 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7930/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на 04 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 2524 от 14.04.2014 г. по адм. дело № 11834/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № з-430/15.04.2013 г. на същия административен орган, с която на Александър Иванов Василев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт е направен след законосъобразна преценка, че атакуваната заповед е постановена от компетентния орган (заповедта е издадена от орган по чл. 228, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР отм.), но при неправилно заключение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. В противоречие с нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) административният съд приема, че изискванията на цитирания текст не са изпълнени. Разпоредбата предвижда преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая полицай Василев представя на 23.08.2013 г. след покана писмени обяснения. Обясненията са във връзка с деянията, за които служителят е санкциониран и са приети от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на наказанието. По този начин са осъществени изискванията на закона, като на служителя е осигурена възможност да изрази становище си и да представи доказателства и възражения. Такава възможност е осигурена на полицай Василев и след запознаване с обобщената справка, както е видно от протокола от 11.11.2013 г. Ето защо правото на защита на служителя не е накърнено, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е необоснован и в противоречие с нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Съображенията на първоинстанционния съд, че обясненията не могат да бъдат възприети като такива, свързани с нарушението, тъй като са дадени преди изготвяне на справката с резултатите от проверката не се споделят от настоящата инстанция. При данни за нарушения по чл. 225 - 229 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като се счита за образувано с първото действие за установяване на нарушението (чл. 238а от ППЗМВР отм.). В случая служителят е наказан за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.), поради което изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство, както и извършването на проверка не са необходими (арг. от чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР отм.). По тази причина не се налице основания да се приеме, че обясненията следва да бъдат дадени след запознаване с данните от проверката. Достатъчно е, както в случая, обясненията да са във връзка с деянието или деянията, за които е наложено наказание. Освен това, както се посочи по-горе, на служителя е осигурена възможност да представи обяснения и след запознаване със справката, от която обаче същият не се е възползвал. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е направен в противоречие със закона и събраните доказателства. Спазени са и материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Служителят е наказан за две отделни нарушения на служебната дисциплина, които се установяват от събраните доказателства, квалифицирани като такива по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.). Установено е, че на 22.08.2013 г. след 3.32 часа на полицай Василев и полицай Вакарелска е наредено да охраняват лек автомобил с разбити ключалки, като запазят местопроизшествието до извършване на оглед. Василев обаче не охранява превозното средство непосредствено (в този смисъл са обясненията и на двамата служители), поради което около 4.40 часа автомобилът е отнет от две неизвестни лица. За произшествието двамата полицейски служители уведомяват ОДЧ чрез друг полицейски патрул, а връзката им с ОДЧ е осъществена около 10 мин. след произшествието (обяснения на гл. инспектор Млеканов). При тези факти следва да се приеме, че първото от описаните нарушения е извършено. Липсата на конкретна регламентация за това от какво разстояние следва да се осъществи охраната не местопроизшествие налага извода, че охраната следва да се осъществява по начин съобразно конкретната обстановка, който да позволява изпълнение на възложената задача, а именно запазване на местопроизшествието до извършване на оглед. В случая при установената от обясненията на Василев и полицай Вакарелска обстановка (охраната се осъществява през нощта, а автомобилът е паркиран на слабо осветен паркинг) очевидно е, че разстоянието, на което са се намирали двамата полицейски служители до охранявания автомобил, не е им е позволило да изпълнят заповедта и задълженията си по запазване на местопроизшествието. Установено е и второто от описаните в заповедта нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от Инструкция Iз-633/2013 г. за патрулно-постовата дейност нарядите докладват своевременно в ОДЧ за всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение и прилагано полицейско правомощие. Преценката за кога следва да се направи доклада също следва да бъде съобразена с конкретните обстоятелства, като докладът следва да се извърши в срок, който да позволи да се предприемат мерки за евентуално осуетяване, преустановяване или отстраняване на последиците от правонарушението. В случая охраняваният от Василев и Вакарелска лек автомобил е отнет от неизвестни лица, поради което правилно е преценено, че осъществяването на връзка с ОДЧ около 10 минути след инцидента не представлява изпълнение на задължението по чл. 60, ал. 1, т. 1 от инструкцията. Наложената на полицай Василев дисциплинарна санкция е съобразена с характера на нарушенията, направената квалификацията и с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.), която предвижда за този вид нарушения дисциплинарно наказание "порицание". Поради това и при условията на чл. 19, ал. 2 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР на служителя е определено предвидено общо наказание в максимален срок. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че от страна на Василев са допуснати, описаните в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебната дисциплина, обосноваващи ангажирането на дисциплинарната му отговорност. Това заедно с обстоятелството, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон мотивират настоящата инстанция да приеме, че не се налице основания за нейната отмяна. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл съставът на Административен съд София-град постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Василев против заповедта на началника на 04 РУП- СДВР да бъде отхвърлена. Както вече се посочи оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което не подлежи на отмяна. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,