Решение № 11563 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 234/2010 г.

Решение № 11563 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 234/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Николаев Иванов против решение № 1234 от 6.10.2009 г. по адм. дело № 1035/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което жалбата на Иванов против заповед № 329 от 14.05.2009 г. на командира на поделение № 44220 за прекратяване на изпълнението на военната служба, освобождаване от длъжност и зачисляване в мобилизационния резерв, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като правото му на защита е накърнено. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което заповедта на командира на поделение № 44220 да бъде отменена. Ответникът - командирът на поделение № 44220, гр. Пловдив оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: При постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с нормата на чл. 99 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), текст, който следва да намери субсидиарно приложение с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, първоинстанционният съд не изпълнява задължението си да информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ и правните последици от неизпълнение на задълженията им. Нещо повече: указанията на съдебния състав за представяне на доказателства относно обстоятелствата по чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ по повод молбата на жалбоподателя за предоставяне на такава не са съобщени на страната (съобщението с указанията не е връчено на адресата), молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ не е разгледана и обсъдена от съдебния състав, а в нарушение на чл. 95, ал. 2 и ал. 5 от ГПК съдът не се е произнесъл по нея. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като накърняват правото на жалбоподателя на защита и са пречки да се осигури обективен и справедлив процес на страната. Действително съдът не може служебно да установи доходите, имотното и здравословно състояние на страната, поискала предоставяне на правна помощ, но е длъжен, с оглед нормата на чл. 99 от ГПК, да прояви процесуална активност и да се увери, че указанията му за събиране на доказателства са достигнали до адресата и във всички случаи да се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ с изричен акт, с който да удовлетвори искането или да откаже правна помощ. В случая тези задължения не са изпълнени, обстоятелство, което опорочава съдебния акт и е основание за неговата отмяна. Ето защо доводите на ответника по касация за липсата на съществени процесуални пороци не могат да бъдат споделени. При постановяване на съдебния акт са допуснати нарушения и на нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като на жалбоподателя не се дадени указания да ангажира доказателства във връзка с твърденията си, че представеният протокол не отразява действителните резултати от положените изпити, а на административния орган не е указано да установи действителността на акта, като ангажира доказателства относно компетентността на издателя. Тълкуването на нормите, регламентиращи правомощията на различните органи да прекратяват изпълнението на военната служба, безспорно е съществена част от правоприлагането, но не може да замени процесуалното задължение на съда да изиска доказателства, установяващи наличието на упълномощаване на длъжностното лице, издател на акта, с правото да постановява заповеди с посоченото съдържание, след като такова упълномощаване се изисква от закона. Не са събрани и доказателства относно целия процес на обучение на военнослужещите, респ. не е изяснено какви и колко изпити същите следва да положат успешно с оглед възможността, предоставена с т. 7 от заповед № 93/12.02.2009 г. на командващия сухопътните войски за допълнително обучение. Допуснатите от първоинстанционния съд и посочени по-горе нарушения на нормите, регламентиращи събирането на доказателства и предоставянето на правна помощ са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не съответстват на събраните доказателства по делото. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото от първата инстанция следва да се съобрази изложеното по-горе, като съдът прояви активност за попълване на делото с посочените по-горе доказателства, постанови определение по повод искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ (след като му даде възможност да изпълни указанията във връзка с това) и въз основа на съвкупната преценка на доказателства направи крайните изводи за това дали са налице законовите предпоставки за постановяване на оспорената заповед, респ. за основателността или неоснователността на жалбата. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,