Решение № 20 от 27.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1333/2016 г.

Решение № 20 от 27.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1333/2016 г., III н. о., НК, докладчик председателят Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по подадена в срок касационна жалба от страна на подсъдимия И. В. Н. Обжалва се решение № 428 от 02.11.16 г., постановено по ВНОХД № 760/16 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС). Със същото е потвърдена присъда № 159 от 07.06.16 г. по НОХД № 359/16 г. на Софийския градски съд (СГС), с която е ангажирана наказателната отговорност на Н. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Развиват се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по разкриване авторството на извършения грабеж. Иска се връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът развива доводи за неоснователност на жалбата. Пледира обжалваното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите в подкрепа на касационната жалба, изразените становища в съдебно заседание и постановените съдебни актове, намира следното: С цитираната присъда Н. е признал за виновен в това, че на 24.10.15 г. около 23,15 ч. в [населено място], [жк], при условията на опасен рецидив, е отнел вещ и пари на обща стойност 120,00 лв. от владението на Д. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода, търпими в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Не е вярно твърдението, че обясненията на подсъдимия не са взети предвид и обсъдени от инстанциите по фактите. На досъдебното производство Н. е отказал да даде обяснения (л. 17, ДП). Пред СГС е отричал да е бил на мястото и часа на местопрестъплението. Само е "предположил" къде може да е бил, без да уточни (л. 61, НОХД), а в по-късен момент е възразил единствено по направеното на ДП разпознаване (л. 63, НОХД). Във въззивното производство не е поискан преразпит на Н., в своя защита (л. 18, ВНОХД) и в последната си дума само е отричал извършеното деяние. Нито на ДП, нито в съдебната фаза не е посочил къде е бил в нощта, нито е твърдял, че е бил задържан по същото време в полицейско управление на МВР, за да се направи съответна проверка. При този развий на делото не е имало обяснения по същество на обвинението, които съдебните състави по фактите да обсъдят в мотивите или решението. Пред предходните инстанции и пред ВКС Н. изтъква, че при предходните си осъждания винаги си е признавал и процесът е протичал при условията на съкратено съдебно следствие, както и е твърдял и твърди, че авторството не е доказано поради това, че няма друг свидетел очевидец на извършеното спрямо В. Тези твърдения са без процесуална стойност, доколкото изборът на процесуалния ред по Глава ХХVII от НПК е изцяло в правата на подсъдимия, а характера на извършеното престъпление по принцип се извършва на място и по време и начин, изключващи по възможност присъствието на свидетели, които биха видели извършителя, за да го разпознаят в по-късен момент. Неоснователен е доводът, че е опорочено извършеното на ДП разпознаване. Още в първия си разпит в качеството на свидетел, проведен на 25.10.15 г., непосредствено след извършване на грабежа, В. описва подробно нападателя си, който е успяла на разгледа добре на светлината пред магазин "име" (л. 23, ДП). Четири дни по-късно на 29.10.15 г. отново подробно го описва и потвърждава, че може да го разпознае (л. 26, ДП). На същия ден е направено разпознаване по снимков материал в присъствието на две поемни лица, при което пострадалата е посочила с категоричност Н. под № 4 от албума (л. 27 и л. 29 - л. 32) и е свидетелствала, че го е разпознала " ... по белезите, специфичната и по-тъмна кожа ... по самата физиономия и формата на лицето". Приложения по делото фотоалбум отговаря на изискванията по чл. 171, ал. 4 от НПК и не разкрива сочените в жалбата недъзи за "еднакви лица от цигански произход". В проведеното съдебно заседание свидетелката на два пъти с увереност сочи подсъдимия като лицето, което я е нападнал и издърпал портмонето и. Разпознаването е извършено по снимков материал, тъй като Н. е отказал за участва в разпознаване на живо, съгласно чл. 171, ал. 2 от НПК, без присъствието адвокат (л. 28, ДП), като към този момент (29.1015 г.) той не е бил привлечен в качеството на обвиняем и не му е бил назначен служебен защитник. Посоченото води до извода, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушени. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,