Решение № 12869 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2019 г.

Решение № 12869 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 3906 от 10.06.2019 г. по административно дело № 6327/2017 г. Административен съд – София-град е: 1) отхвърлил жалбата на П. Г. срещу решение № 2153-21-101/05.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/86/15.11.2016 г. относно незачетен осигурителен доход по обр. УП-2 № ЛС-10265/08.10.1986 г., издаден от "Благоевски РК" на ДКМС и Пенсионна преписка № [ЕГН] е върната на длъжностното лице по пенсионното осигуряване за ново произнасяне, съгласно изложените в решението мотиви; 2) осъдил П. Г. да заплати на НОИ сумата в размер на 300 лв., направени по делото разноски. Постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от П. Г. от [населено място], действаща чрез процесуалния представител адвокат Чанев. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат отменени и потвърдените с него решение на директора на ТП на НОИ – София-град и разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Петрова, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага той да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено от първоинстанционния съд, че със заявление от 01.04.2016 г. П. Г. е поискала ново преизчисляване на пенсията си по чл. 21, ал. 2 от НПОС /Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/, като е представила обр. УП-2 от Благоевски РК на ДКМС. При извършената проверка във връзка с това е установено, че не е имало съгласие от работодателя по основното й правоотношение за назначаване на длъжност при друг работодател, в случая Благоевски РК на ДКМС. С процесното разпореждане от 15.11.2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София-град на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО /в приложимата за казуса редакция/ във връзка с неточно декларирани осигурителен стаж и доход са отменени разпореждане от 11.07.2013 г. /с което пенсията й е изменена чрез увеличението й/ и последвалите го разпореждания относно осигурителен доход и определен индивидуален коефициент, като е изразено и становище, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО надвзетите суми следва да се съберат от получилото ги лице. Разпореждането от 15.11.2016 г. е обжалвано от Г. по административен ред пред директора на ТП на НОИ – София-град, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 05.05.2017 г. не е уважил сезиралата го жалба и е върнал пенсионната преписка на органа по чл. 98 от КСО за ново произнасяне /досежно установените надвзети суми за пенсии с оглед наличието на приложното поле на чл. 114, ал. 1 от КСО/. В мотивите си директорът е анализирал три образеца УП-2, издадени съответно от Благоевски РК на ДКМС, "БТР" ООД и МТК "Балканрускомерс" ООД, като е извел извод, че те са невалидни и не притежават доказателствена сила. За да приеме жалбата на Г. против решението на директора на ТП на НОИ за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд – София-град е постановено в съответствие с надлежно събраните писмени и гласни доказателства по делото, компетентно изготвените заключения от вещите лица по назначените съдебни експертизи и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Съдът е проверил и установил верността на констатациите на административните органи относно незачитането на осигурителен доход от Благоевски РК на ДКМС, от "БТР" ООД и от "МТК Балканрускомерс" ООД. Неналичието на твърдяни документи в запазеното трудово досие на жалбоподателката и невалидно издадени УП-2 с подписи и печати, които не съответстват с действителните, не могат да обосноват признаване на спорния осигурителен стаж и доход. Въз основа на коректно установената фактическа обстановка е установено наличието на материалноправните предпоставки за отмяна на предходните разпореждания на пенсионния орган, с които по същество пенсията на Г. е била увеличена без основание на база несъществуващ осигурителен стаж и доход. От друга страна, разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО касае вземанията на НОИ за недобросъвестно получени осигурителни плащания. Такива вземания обаче не са предмет на настоящото производство, доколкото с атакуваното по административен ред разпореждане подобни не са конкретно определени. В тази насока доводите на касатора са неотносими към предмета на спора. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,