Решение № 1622 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2020 г.

Решение № 1622 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Патентно ведомство на Република България (ПВ на РБ), чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Г. Т., срещу Решение № 24 от 10.06.2020 г., постановено по адм. д. № 174 по описа на Административен съд – Русе (АС – Русе) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение ПВ на РБ е осъдена да заплати на "Мирела 5 и 5" ЕООД, с ЕИК ********* обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в размер на сумата от 1000, 00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 138 от 30.10.2018 г., издадено от председателя на ПВ на РБ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, ПВ на РБ е осъдена да заплати на "Мирела 5 и 5" ЕООД и сума в размер на 325, 00 лв. за разноски за производството. В касационната жалба на ПВ на РБ се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че мотивите на съда са непълни, неясни и непоследователни, като не е даден и отговор на изложените от настоящия касационен жалбоподател възражения. Твърди се, че съдът не отчел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което неправилно е била ангажирана отговорността на ПВ на РБ. Поддържат се доводи, че направените разноски в хода на съдебното производство по отмяна на наказателното постановление нямат характер на претърпяна вреда по смисъла на ЗОДОВ, не подлежат въобще на обезщетяване и остават за сметка на лицето. Твърди се, че пред Районен съд – Варна и пред АС – Варна в хода на производствата по обжалване на наказателното постановление не били представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, а представянето на такива извън рамките на тези производства не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт. В допълнение се прави възражение, че претендираната и присъдена като обезщетение сума не отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). По подробно изложените в касационната жалба оплаквания се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената претенция за присъждане на обезщетение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника по касация за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде уважена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски. Ответникът – "Мирела 5 и 5" ЕООД не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. По делото са постъпили подробно обосновани писмени бележки от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира сторените по делото разноски съобразно доказателства, които представя и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, с обжалваното решение е направен извод за допустимост на претенцията за обезщетение, а по същество за основателността й. Съдът изложил съображения, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ПВ на РБ по посочената разпоредба (незаконосъобразен акт, имуществена вреда и причинна връзка между наказателното постановление и настъпилото увреждане). Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии, вкл. по въпроса за наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилите за дружеството имуществени вреди. Съобразил, че още в производствата по оспорване на наказателното постановление пред Районен съд – Варна и пред АС – Варна били представени пълномощни за процесуалното представителство, осъществено от адв. Костов, който действително осъществил такова като подал жалба срещу наказателното постановление, писмени бележки пред въззивната инстанция, касационна жалба пред АС – Варна и писмени бележки по касационното производство. Като подробно обсъдил представените доказателства за уговаряне и плащане на договореното адвокатско възнаграждение на адв. Костов по банков път по всеки от договорите за правна защита и съдействие пред Районен съд – Варна и пред АС - Варна, приел, че те са достатъчни, за да се приеме за доказано реалното настъпване на твърдяната имуществена вреда за настоящия ответник по касация. Намерил за неоснователно възражението, направено от ПВ на РБ за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение, претендирано като вреда по всеки от двата договора. Мотивирал се с позоваване на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция), с действителната фактическа и правна сложност на делата, изготвянето от адвоката на мотивирани жалби пред двете съдилища, представянето на допълнителни писмени бележки, броя на проведените съдебни заседания. При тази преценка съдът съобразил сложността на правния спор, касаещ прилагането на Закона за марките и географските означения. Наред с това взел предвид, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение е под двукратния размер по наредбата, тоест не го надвишава прекомерно. Предвид така приетото, уважил и акцесорната претенция за лихва, дължима от предявяването на иска – 13.03.2020 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Предвид изхода на спора присъдил разноски на "Мирела 5 и 5" ЕООД сума размер на 325, 00 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Не уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено за производството по обезщетение като се мотивирал, че е договорено на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е валидно, допустимо и правилно. По - голямата част от въпросите, които касационният жалбоподател ПВ на РБ е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на ПВ на РБ по посочената разпоредба. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. " Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на ПВ на РБ по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Предвид установеното по делото, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие са осъществени по банков път по време на производствата пред Районен съд – Варна и пред АС - Варна, като неоснователни се преценяват твърденията на ПВ на РБ, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице доказателства за настъпилата за дружеството имуществена вреда. Такива са налице и макар да са представени в производството по обезщетение, в случая предвид начина на извършеното плащане (по банков път) са достатъчни, за да обосноват направения в решението извод в тази посока. В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В случая тя е присъдена така, както е претендирана от един по – късен момент - считано от датата на предявяване на исковата молба, поради което решението е правилно и в тази част. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател и във връзка с размера на присъденото обезщетение. Правилно е преценено като неоснователно направеното от ПВ на РБ възражение за неговата "прекомерност", тоест за несъответствие на договорените адвокатски възнаграждения, сега претендирани като обезщетение за претърпяна имуществена вреда, с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА пред първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е изложил обосновани на доказателствата, подробни съображения в тази насока, които се споделят от настоящия състав изцяло и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към мотивите на обжалваното решение. Противно на твърдяното в касационната жалба, съображенията на съда, с които е обосновал извода си за основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение са недвусмислено ясни, последователни и обосновани на приетите по делото доказателства, които съдът подробно е обсъдил и е съобразил. Неоправдано също така се възразява от ПВ на РБ, че с решението не били разгледани направените от касационния жалбоподател възражения, доколкото съдът е дал изчерпателен отговор на всички тях, който се споделя от настоящия състав. Предвид това и поради липсата на релевираните касационни основания за отмяна на решението, то като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на "Мирела 5 и 5" ЕООД се следва присъждането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 200, 00 лв., платени в брой, съобразно направеното вписване в представения договор за правна защита и съдействие. При съобразяване на уговорения размер, направеното възражения за неговата прекомерност е явно неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение