Решение № 8253 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13146/2016 г.

Решение № 8253 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13146/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 316 от 11.10.2016 г., постановено по адм. д. № 289/16 г. Великотърновския административен съд, седми състав, е отхвърлил жалбата на [фирма]-[населено място], представлявано от управителя Д. С. Б., против ревизионен акт № Р – 04001115003824 – 091 – 001/11.01.0216 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта, потвърдена с решение № 120/11.04.2016 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. В. Търново, и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. Търново разноски по делото в размер на 1005, 00 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от [фирма]- [населено място], представлявано от управителя Д. С. Б.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – В. Т. е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е частичцно основателна.

С решението си Великотърновския административен съд е отхвърлил жалбата на [фирма]-[населено място], представлявано от управителя Д. С. Б., против РА № Р – 04001115003824 – 091 – 001/11.01.0216 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта, потвърдена с решение № 120/11.04.2016 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. В. Търново, с която:. 1 в която са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12/2013 г. и м. 01, 03, 04, 05, 06 и 08 на 2014 г. в размер на 6 907, 52 лв. и лихви за забава в размер на 1 305, 98 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] с предмет на доставка "цветя"; 2. Определени са задължения за корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 4 854, 74 лв. и лихви за забава в размер на 451, 08 лв. и 3. е определена лихва в размер на 80, 39 лв. за времето от 15.05.2014 г. до 14.09.2014 г. във връзка с начисляване на ДДС по ВОП след законовоустановения срок. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на въпроса за материалната законосъобразност на ревизионния акт съдът е приел, в частта за задълженията по ЗДДС, че притежаването само на данъчна фактура само по себе си не е достатъчно да се обоснове реалност на отразените в нея стопански операции. Посочено е, че в тежест на задълженото лице е да докаже реалността на доставката чрез допустими доказателствени средства, каквито не са ангажирани по делото. Тъй като става въпрос за доставки с предмет родово определени вещи е отбелязано, че съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с тяхното предаване, като в случая такива доказателства не са представени. Ангажираните от жалбоподателя в хода на ревизията стокови разписки са определени като доказателство, което не доказва предаването на вещите, тъй като не са оформени по начин, по която да се установи към коя фактура са издадени и къде и от кого е извършено предаването на вещите. В частта за определените задължения по ЗКПО е прието, че ревизионният акт също е законосъобразен, тъй като липсата на реални доставки налага извод, че те не отразяват вярно стопански операции и е налице хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък.

На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част.

Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно като краен резултат, изключая частта от ревизионния акт, с която на дружеството е определена лихва в размер на 80, 39 лв. за времето от 15.05.2014 г. до 14.09.2014 г. във връзка с начисляване на ДДС по ВОП след законовоустановения срок. По тази част от спора липсва каквото й е да е произнасяне от страна на първоинстанционния съд. Липсата на мотивите лишава настоящата инстанция от възможността да провери правилността на изводите на административния съд за законосъобразност на ревизионния акт. При условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението на съда в тази му част следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Основните възражения са, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдебно-производствените правила, като не е обсъдил ангажираните от страната писмени доказателства, както и доводите и за реалност на доставките, като в резултат на това нарушение е приложил неправилно и материалния закон.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. По отношение на задълженията за ЗДДС.

О. данните по делото е видно, че с ревизионния акт на [фирма]- [населено място] е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 7 286, 03 лв. за данъчни периоди м. 12/2013 г. и м. 01, 03, 04, 05, 06/2014 г. по 5 бр. фактури, издадени от [населено място] и една фактура, издадена от "Ребо импорт-експорт". Съдът не е обсъдил подробно установената фактическа обстановка, като само на кратко е посочил констатации, поради които органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит по процесните фактури – стоковите разписки не съдържат данни, които позволяват да бъдат обвързани с конкретната фактура; в тях липсват подпис и печат на издател, на приел и предал; посочените в тях суми не съответстват по стойност на стойностите посочени във фактурите; доказателства за извършен транспорт на стоките не съответстват на издадените фактури. Решаващият съд е направил верен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Макар и твърде кратки, все пак са изложени верни мотиви относно разпределянето на доказателствената тежест в процеса и правилно е прието, че органът по приходите е приложил правилно материалния закон като ангажираните в хода на ревизията доказателства/в хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства/ не опровергават констатациите на ревизионния акт. Освен посоченото в мотивите на първоинстанционното решение, в тази насока следва да бъде добавено следното:

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

Конкретните факти и обстоятелства, свързани с процесните доставки са подробно възпроизведени и обсъдени в решението на директора на Д"ОДОП"-гр. В. Търново, като изводите в тази насока се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Между страните не е било спорно, че въпросните фактури са издадени от доставчиците, съответно са включени в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС. С. момент между страните е дали е доказано предаването на стоката между страните при условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Съобразявайки събраните в хода на ревизията доказателства, в това число писмените обяснения на управителя на [фирма] относно механизма на извършване на доставките, и представените стокови разписки правилно е прието, че липсват доказателства за реалното предаване на стоките. В случая правото на данъчен кредит не е отказано поради извършването на данъчна измама, поради което оплакванията в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Представените стокови разписки не съдържат подпис за предал и приел, в тях няма дори изписване на името на доставчика и на получателя, в някой от тях има отбелязване за връщане на стоки и прочие. Стоковите разписки като стойност на стоките не могат да бъдат обвързани със стойността на фактурата. Фактът, че стоката е заприходена в счетоводството на получателя/ревизираното лице/ и че тя е участвала при извършването на последващи доставки при икономическата дейност на лицето не води до извод, че стоката действително е получена от издателите на фактурите, каквито доводи са развити от касатора.

Освен изложените обстоятелства, следва да бъде акцентирано и на следното:

Във фактурите като предмет на доставка е отразено "цветя". Липсата на пълно описание на предмета на стопанската операция означава, че фактурите не отговарят на на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията /трябва да е посочен вида на стоката /. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В Решение на СЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, е прието, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая във фактурите липсва каквото и да е препращане към представените от жалбоподателя стокови разписки.

1. По отношение на определените задължения за корпоративен данък.

Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, като и тук не са изложени обстойни мотиви. По сходни на гореизложените мотиви по т. 1 следва да бъде прието, че решението на административния съд е правилно като краен резултат.

От данните по делото е видно, че ревизиращия орган е извършил преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2013 г. и 2014 г. със сумите по процесните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, както и със сумите по фактури за закупени гориво и резервни части за МПС. П. отношение на първата група е прието, че фактурите не отразяват вярно стопанската операция предвид липсата на реални доставки, поради което те не са документално обосновани и е налице хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО. По сходен начин е прието, че дружеството не е доказало изразходването на горивото, съответно влагането на частите, относно придобиване на въпросните стоки, поради което също е налице хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Тези констатации на приходния орган не оспорени от задълженото лице чрез надлежни доказателства, поради което първоинстанционният съд е направил верен извод за законосъобразност на ревизионния акт.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд в отхвърлителната му част относно задължения по ЗДДС и ЗКПО не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. Търново юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 699, 87 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,