Решение № 16843 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2013 г.

Решение № 16843 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Върбанов Велинов, чрез пълномощника му адв. Петър Гунев, срещу решение № 2704 от 22 април 2013 г., постановено по адм. д. № 3514/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което отменена заповед № РД-18-13/17 януари 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта относно имот с идентификатор 02659.2260.37 и е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на решението. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника Георги Първанов Лозанов, чрез пълномощника му адв. Екатерина Клечкова-Димитрова, е постъпил писмен отговор и писмена защита, в които излага доводите си за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Останалите ответници - Любен Първанов Лозанов, Димитър Стоянов Игнатов, Стоян Димитров Игнатов, Цветанка Дим. Венкова, Петър Иванов Долашки, Силвана Иванова Долашка, Мария Асенова Кръстева, Зоя Борисова Грозданова, Албена Стойкова Попова, Борис Стойков Грозданов и изпълнителния директор на АГКК, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Георги Първанов Лозанов срещу заповед № РД-18-13/17 януари 2012 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта относно имот с идентификатор 02659.2260.37. Съдът е приел, че при одобряване на кадастралната карта границите на процесния имот не са отразени правилно, поради което е отменил заповедта в оспорената част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение заповедта на началника на АГКК в оспорената й част е законосъобразен. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че границите на имот с идентификатор 02659.2260.37 в одобрената кадастрална карта не съответстват на означеното с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Несъответствие е налице и с изменението на плана за регулация, одобрено със заповед на главния архитект на София. При тези данни изводите на административния съд за допуснато нарушение на материалноправни норми при одобряване на кадастралната карта в оспорената й част е законосъобразен. Неоснователно е възражението на касатора относно допуснато от съда нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че съдът е приел несъответствие на границите на процесния имот по кадастралната карта спрямо границите на същия имот в неодобрения кадастрален план. Констатирано е несъответствие с границите по одобрено със заповед изменение на регулационния план и с означеното с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, което е и обусловило решението на административния съд. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане ще следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника Георги Лозанов направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,