Решение № 5038 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13271/2017 г.

Решение № 5038 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13271/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. И. Р., от гр. С., чрез адв. И. Ч., редовно преупълномощен, за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 109/09.01.2017 г. по адм. дело № 10467/2016 г. на Административен съд С.-град, потвърдено с решение № 9570/18.07.2017 г. по адм. дело № 2307/2017 г. на Върховен административен съд, второ отделение. Твърди се в искането, че решението е неблагоприятно за искателката в качеството й на съпруга на А. Б. Р. и съсобственик на строежа, премахнат като незаконен с влязлата в сила заповед на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Поради това иска отмяна на решението и връщане на делото в административния съд за ново разглеждане. По делото е постъпило писмено становище от директора на Д"ОбСК" при СО, чрез юрисконсулт Г., в което са изложени съображения за неоснователност на искането за отмяна и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено в сроковете по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 109/09.01.2017 г. постановено по адм. д. № 10467/2016 г. на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на А. Б. Р. срещу заповед № РА-30-218/16.06.2016 г. на директора на Д"ОбСК", СО, като неоснователна. С решение № 9570/18.07.2017 г. по адм. д. № 2307/2017 г. на Върховен административен съд, второ отделение, това първоинстанционно решение е оставено в сила. М. К. И. Р. е съпруга на жалбоподателя по адм. д. № 10467/2016 г. на Административен съд С.-град А. Б. Р. и не е била страна по делото. Имотът - апартамент № 10, на пети етаж в жилищната сграда находяща се в УПИ IX-9, кв. 455 по плана на гр. С., м."Центъра", в който е извършено незаконното строителство, е придобит по време на брака и следователно е съсобствен на двамата съпрузи / нот. акт за замяна № 26/1989 г./. Поради това молителката иска отмяна на посоченото решение на основание чл. 246, ал. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Решението, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, както е в случая, е установително по своя характер и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници, няма сила за трети лица, поради което последните не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тези трети лица на собствено основание може да оспорва административния акт, без да му се противопоставя възражение за присъдено нещо. С оглед горното искането за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд С.-град, направено от К. И. Р. на основание чл. 246, ал. 1 от АПК, като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. На ответника, съобразно направеното искане от юрисконсулт Г., се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в производството по отмяна, в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,