Решение № 9570 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2017 г.

ВАСII отделение18.07.2017 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109/9.01.2017 г. постановено по адм. дело № 10467/2016 г. на Административен съд С. - град, второ отделение, 41- ви състав. ОСЪЖДА А. Б. Р., от гр. С., ул. "А." №..., ет. ..., да заплати на Столична община, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 /двеста/ лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9570 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Р., от гр. С., чрез пълномощника му - адв. Чернаев, против решение № 109/9.01.2017 г. по адм. дело № 10467/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалба на същия срещу заповед № РА-30-218/16.06.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" към Столична община, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" към Столична община, чрез пълномощника му - юриск. Д. П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на А. Б. Р. срещу заповед № РА-30-218/16.06.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" към Столична община, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Затваряне на празно пространство между три зида - обща част и приобщаването му към апартамент № 10, ет. ... в жилищна сграда", находящ се в УПИ IХ-9, кв. 455, м. Центъра, по плана на гр. С.. Прието е от съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. По спорния за делото въпрос налице ли е строеж, извършен спрямо обща част на етажна собственост /ЕС/, са изведени законосъобразни изводи, почиващи на установените данни и заключение на СТЕ. Приетото от съда, че процесното празно пространство - шахта, заключена между три зида по вертикала на западната фасада на жилищната сграда, с административен адрес: гр. С., ул. "А." №..., е обща част на ЕС по предназначение е правилно. Това следва от данните по делото - представени копия от архитектурния проект на сградата, от 1932 г., от които е видно, че тази шахта е вентилационна, предвид отворите-прозорци, предвидени към нея от вестибюлите, тоалетните и баните на всички апартаменти по тази вертикала на жилищната сграда, както и от решението на ОС на ЕС от 20.03.2010 г. и сключения договор от 1.08.2010 г. между тази ЕС и касатора за ползване под наем на тази шахта от западната страна на сградата, като обща част. От заключението на СТЕ, се потвърждават данните по заповедта, че извършеното приобщаване на част от тази шахта, на нивото на петия жилищен етаж, собственост на касатора, от страна на последния, чрез извършване на СМР, се явява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за който се изискват одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, с каквито строежа не разполага. Изграждането на нов външен зид от северозападната страна на шахтата, на нивото на петия жилищен етаж, изграждането на нова подова и таванска конструкция на същото ниво, с обособяване на мястото на шахтата на помещение, приобщено към апартамента на касатора, с ново предназначение - кухненски бокс, е несъмнено нов строеж, за който се изискват строителни книжа, както правилно е прието от съда. Поради това неоснователни са оплакванията на касатора, че процесната шахта не е обща част на ЕС, че не е налице приобщаването й към апартамента на петия етаж от запад и че строежа е "текущ ремонт", по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не се изисква РС по чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. За да е налице текущ ремонт на строежа, с промяна предназначението /без засягане на конструкцията/ е необходимо наличие на вътрешно преустройство, в рамките на конкретен обект от жилищната сграда, в случая - апартамента на касатора, каквато хипотеза не е налице. Строежът не е вътрешно преустройство в рамките на този апартамент, а извън него - приобщаване на обща част на ЕС към жилището на касатора, с промяна предназначението на общата част от вентилационна шахта в кухненски бокс, което не покрива посочените изисквания за текущ ремонт. Ето защо, като е приел, че извършеният строеж е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както съда, така и органа, са приложили правилно материалния закон. Настоящият състав споделя и другите изводи на съда, за издаване на заповедта от компетентен орган, спрямо установената категория на строежа - четвърта, на основание чл. 137, ал. 1, т. 4, б."д" ЗУТ. Споделят се и правните изводи на съда, че заповедта е в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на подробно описание в размера на стените и материалите от които е обособен новия строеж, не представлява съществено нарушение на формата и на съдържанието на акта. Важното е строежа да е описан по начин позволяващ индивидуализацията и идентификацията му спрямо жилищната сграда и конкретния обект от нея към който се отнася, което в случая е направено. Съдът не е изложил мотиви за търпимостта на строежа, на основание § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, но такива са изложени от органа, че строежа е нетърпим, предвид годината на извършването му - 2013 г., които са правилни. Ето защо като е отхвърлил жалбата на А. Р., съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход, на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

2