Решение № 8994 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3743/2022 г.

Решение № 8994 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3743/2022 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на главния архитект на община Лом, на кмета на община Лом и на А. А. чрез техните пълномощници срещу решение № 29/02.02.2022 г. по адм. д. № 94/2021 г. по описа на Административен съд Монтана. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответницата по касационната жалба С. П. чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационните жалби за неоснователни. Ответниците Е. З., К. М. и Ц. Ц. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. П. против заповед № 64/26.01.2021 г. кмета на община Лом, с която на основание чл. 150, чл. 134, ал. 1 от ЗУТ и решение № 3 от протокол № 6/11.11.2020 г на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ в община Лом, е одобрен " Проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за урегулиран поземлен имот УПИ II в кв. 227 по действащия подробен устройствен план на гр. Лом, с който с плана за регулация отреждането на УПИ II се променя от "За жилищно строителство" в "За обществено и делово обслужване - ветеринарна амбулатория", а с изменението на плана за застрояване се запазва свързаното застрояване с УПИ III и се сменя предназначението на двете съществуващи жилищни сгради в УПИ II, кв. 227 по плана на гр. Лом - сграда с идентификатор 44238.505.1630. 1 и сграда с идентификатор 44238.505.1630. 2 по КК на гр. Лом във ветеринарна амбулатория като част от Комплексен проект за инвестиционна инициатива. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ и разрешение за строеж № 4/26.01.2021 г., издадено от главния архитект на община Лом, с което А. А., гр. Лом, [улица], се разрешава извършването на строеж "Смяна на предназначението на две съществуващи сгради във ветеринарна амбулатория" в УПИ II, кв. 227 по плана на гр. Лом /ПИ 44238.505.1630 по КККР на гр. Лом/. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В жалбата се развиват подробни съображения относно пороците на проекта за инвестиционна инициатива, поради което съдът приема, че предмет на съдебния спор е именно законосъобразността на целия комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/. Жалбата е допустима, жалбодателката се явява заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ - собственик е на имот, съседен на този, изменение на чието предназначение се допуска. Липсата на фактически и правни основания за издаване на заповедта не дава възможност на съда да упражни контрол върху нейната законосъобразност, което е самостоятелно основание за отмяната й. Тук следва да се посочи, че макар имотът да се ползва като ветеринарна амбулатория - втора категория, съгласно приложено удостоверение № 686/22.02.2.0213 г. то това не е основание за промяна на предназначението на имота, напротив показва, че същият се ползва в нарушение на закона. Въобще не е ясно с кое заявление е сезиран административният орган за да отпочне административното производство. В настоящия случай е посочено, че производството е по заявление вх. № 94-00-3850/09.07.2020 г., като такова въобще липсва в административната преписка, а впоследствие представеното копие 94- 00-3850/09.07.2020 г. е за издаване на скица и виза за проектиране. т. е. въобще не е заявено искане за разрешение за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива. Допълнително представеното копие от заявление с рег. № 94-00-5232/24.06.2020 г., с мотивирано предложение, което пък е от август 2020, а съдържащото се в преписката заявление по чл. 150 от ЗУТ 94- 00-7647/02.12.2021 г. са още по-объркващи и очевидно не са част от административната преписка, т. к. първото заявление е с дата от юни месец 2020, а приложено мотивирано предложение от август 2020 г., а второто заявление очевидно е със сгрешена дата от декември 2021 г. Всички тези обстоятелства, предвид представените доказателства, съставляват съществено нарушение на административно производствените правила. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за валиден, материално и процесуално законосъобразен и обоснован съдебен акт при следните съображения: На първо място съдът споделя изводите на решаващия съд за липса на фактически основания в обжалваната заповед за изменение на ПУП-ПРЗ за основателни. В тази заповед само е записано като правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 150 ЗУТ. В случая няма посочени обстоятелства за хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, което, както е обосновал и първоинстанционният съд е самостоятелно основане за отмяната на заповедта. В тази насока правилно решаващият съд е подчертал, че мотиви за извършената промяна не могат да се извлекат и от съпътстващите доказателства, като според настоящия съдебен състав и самото разрешение за изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива на кмета общината посочва само като основание чл. 150, ал. 1 ЗУТ, но не и друго основание по чл. 134, ал. 1 или чл. 134, ал. 2 ЗУТ, което следва да е налице за предвидената със заповедта промяна на предназначението на процесния имот. От доказателствата по делото безспорно се установява както от заключенията на вещото лице, така и от удостоверение № 686/22.02.2.0213 г, че имотът отдавна се ползва като ветеринарна амбулатория втора степен. Според заключението на вещото лице в сградата, която е на калкан с жилището на жалбоподателката, са ситуирани помещения, предназначени за офис и склад, а в другата сграда, която е на 3м от сградата на ищцата, са ситуирани манипулационната и операционната. В разглеждания аспект съдът е посочил, че това не е основание за промяна на предназначението на имота, а показва, че същият се ползва в нарушение на закона. Настоящата инстанция споделя тези доводи на решаващия съд, тъй като в случая явно се цели заобикаляне на закона, тъй като одобреният комплексен инвестиционен проект не се издава с цел нова промяна в ПУП-ПРЗ и разрешение за строеж за промяна на предназначението на сградите, а се касае за заварена промяна на предназначението на жилищна сграда във ветеринарна амбулатория. В този смисъл се цели привидно придаване на законна промяна на предназначението на жилищните сгради във ветеринарна амбулатория, което е безспорно заобикаляне на закона. Следва да се посочи, че все пак в административната преписка се съдържа заявление за изготвяне на комплексен проект за инвестиционна инициатива- заявление с рег. № 94-00-5232/24.06.2020 г, но във всички документи е посочено друго заявление-вх. № 94-00-3850/09.07.2020 г., което действително създава объркване с какво точно и кога е сезиран административният орган, което сочи на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл е и заключението на решаващия съд. Предвид изложеното посочените недостатъци в административната преписка и допуснатите пороци на съставните актове на комплексния проект за инвестиционна инициатива обосновават извода за материална и процесуална незаконосъобразност на тези актове, което обуславя тяхната отмяна. Като ги е отменил, решаващият съд е постановил обосновано решение в съотвествие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответницата по касационната жалба С. П. следва да се присъдят своевременно претендираните и направени разноски пред касационната инстанция, съставляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 900 /деветстотин/ лв, от които платими от община Лом 600 /шестотин/ лв. като юридическото лице, от което са двамата касатори- кмета на община Лом и главния архитект и 300 /триста/ лв. от касатора А. А.. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,