Решение № 6904 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Е. Й., чрез адв. Т. Лисичкова, срещу Решение № 40452/ 03.12.2025 г., постановено по адм. д. № 11985/ 2024 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), в частта, в която е уважен предявеният от Национален фонд „Култура“ (НФК) иск срещу И. Е. Й. за сумата от 4000.00 лв., представляваща целево финансово подпомагане, изплатено по неизпълнения от нея административен Договор № TI-2021-I-211 (Договора) за финансово подпомагане по Програма „Творчески инициативи 21, Модул 1: Индивидуални проекти“, ведно с лихва за забава върху главницата, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с десет пункта, считано от датата на подаване на исковата молба на 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата и е осъдена И. Е. Й. да заплати на Национален фонд „Култура“ разноски по делото в размер на 800.00 лв. Според касатора първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел неизпълнение на договорните задължения с довода, че представените по делото видеоклипове не могат да бъдат счетени за изпълнение на Договора, доколкото били създадени преди подписването му. Възразява, че ищецът не е оспорил твърденията в отговора по исковата молба, поради което съдът няма право да приеме липса на изпълнение. Твърди, че отношенията между страните по делото са се развивали няколко месеца преди формалното подписване на Договора, в конкретните клипове изрично било отразено, че са по проект, финансиран от Национален фонд „Култура“. Позовава се на чл. 9, ал. 4 от Договора, че цялата сума за подпомагане се разходва за възнаграждение на бенефициента, като Договорът представлява финансов отчет, което настоява, че е в подкрепа на твърдението, че изпълнението на проекта е преди самото финансиране, което е за възнаграждение създаването на клиповете. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Национален фонд „Култура“, представляван от изпълнителния директор С. Щ., чрез адв. М. Тодоров, САК, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. Лисичкова, която поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Претендира разноски и представя списък за разноските. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника. Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. Цветкова, която иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като настоява, че не са били представени от касатора доказателства за изпълнение на процесния Договор. Претендира разноски и представя списък за разноските. Представя и писмена защита, чрез адв. Тодоров, в която развива съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава обосновано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като обсъди наведените касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Национален фонд „Култура“ срещу И. Е. Й., с която се претендира на основание чл. 33, ал. 4 (отм.) от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) да бъде осъдена същата за сумата от 4000.00 лв., представляваща целево финансово подпомагане, изплатено по неизпълнения от нея административен Договор № TI-2021-I-211 за финансово подпомагане по Програма „Творчески инициативи 21, Модул 1: Индивидуални проекти“, ведно с мораторна лихва за времето от 01.09.2022 г. до 01.12.2024 г. в размер на 1 147.06 лв. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Съдът е приел за установено, че И. Й. е участвала в конкурсната процедура по Програма „Творчески инициативи в областта на театралното, цирковото и визуалното изкуство, Модул 1: Индивидуални проекти“, като е представил проект „Дигитални танцови ателиета“. Подала е заявление и декларация за участие от 26.10.2021 г., като към Заявлението е приложила информация за кандидат, съдържаща Творческа биография и План за изпълнение на проекта. Отразил е, че въз основа на решенията на УС на НФК от 22.11.2021 г. бил сключен Договор № TI-2021-I-211/ 11.12.2021 г., като датата на сключване е извел от датата на подписването на същия с електронни подписи. Посочил е, че датата на действие на Договора е била до 31.08.2022 г. Описал е задълженията на страните, както и че през месец декември 2021 г. на И. Й. е преведена сумата от 4000.00 лв. Относно изпълнението на Договора съдът е изложил, че като част от отчета към същия са били представени от задълженото лице електронни снимки (скрийншотове) на изработените видеоклипове: „Имаме цялото време“ от 27.03.2021 г., „Tu boca” от 14.02.2021 г., „I’m every wоman“ от 17.06.2021 г., както и електронно писмо, че се прилага пълен списък на всички видеа, които са финансирани през „Творчески инициативи“, съдържащ 12 линка. Във връзка с претенцията на ищеца за мораторна лихва от 01.09.2022 г. до 02.12.2022 г. съдът е посочил, че липсват доказателства на ответницата да е била връчена покана за възстановяване на платената като субсидия сума. За част от представените доказателства съдът е приел, че са неотносими към спора, доколкото касаят правоотношения извън периода на процесния Договор, в това число Указания за изпълнение и отчитане на проекти по програми, финансирани от НФК от 27.09.2023 г.; електронни снимки (скрийншотове) на цитираните по-горе три клипа; електронни писма от 23.12.2021 г. и 28.12.2021 г.; електронни писма от 08.06.2021 г. и 30.11.2021 г. При така приетата фактическа обстановка съдът е извел, че Договорът, от който се претендират права от ищеца, е административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК, сключен в писмена форма за действителност според изискването на чл. 19а, ал. 2 от АПК, като е посочил, че споровете за изпълнението на такъв вид договори се разглеждат по реда на оспорване на индивидуални административни актове съгласно чл. 19ж от АПК. На следващо място, съдът е приел за безспорно установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по Договора, както и че е неоснователно твърдението му, че ответницата не е представила финансов отчет за изпълнение на Договора, като е посочил, че Указанията за изпълнение и отчитане на проекти по програми, финансирани от НФК, на които се позовава ищецът за финансов отчет, са от 27.09.2023 г., т.е. след изтичане срока на Договора, а в самия Договор, чл. 9, ал. 4, е предвидено, че тъй като цялата сума за подпомагане се разходва за възнаграждение на бенефициента, то договорът по програмата представлява финансов отчет. За да уважи иска за възстановяване на заплатената сума със съответната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, съдът е приел, че не е представен в случая съдържателен отчет, относим към времевия интервал на Договора. Посочил е, че представените три видеоклипа са от периода 14.02.2021 г. – 17.06.2021 г., т.е. преди подписването на Договора, като е отбелязал, че Договорът не съдържа клауза, според която той да се отнася и за дадено изпълнение преди сключването му. Счел е, че ответницата е участвала и в други конкурси, сключвала е и изпълнявала и други договори с НФК, но изпълнението по тях не може да бъде отнесено към процесния. В тази връзка е посочил, че в подадения от нея отговор е отразила, че на 30.11.2021 г. е подала втори отчет, но към тази дата Договорът дори не е бил сключен. Допълнил е, че по конкретния Договор доказателства не са налични по делото, а за два видеоклипа е изтъкнал, че са цитирани в творческата ѝ биография и с тях е кандидатствала по конкурсната процедура. При тези съображения е приел, че са налице условията на чл. 7 от Договора и искът за връщане на сумата, с която е подпомогната ответницата, е основателен, в резултат на което е постановил решението в обжалваната му част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно по делото е установено, че между Национален фонд „Култура" и И. Е. Й. е сключен административен договор по смисъла на чл. 19а, ал. 1 АПК за предоставяне на целево финансово подпомагане за реализация на съответния проект, подписан на 11.12.2021 г. Не се спори, че сумата от 4000.00 лв. е изплатена изцяло на И. Й.. Не се спори и че задължението за отчитане на проекта е договорно обусловено и е елемент от изпълнението на административния договор. Договорът е сключен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на приложимата процедура и в съответствие с целта на закона, поради което е валиден и е породил целените от страните правни последици. Предмет на спора е изпълнението на административния договор. При този вид спорове съдът следва да се изхожда от установения обем на действително изпълнение и от принципа на съразмерност при ангажиране на отговорността на страната по Договора. От събраните по делото доказателства се установява, че два от клиповете, както е посочил съдът, са изброени при кандидатстване по Договора. В този смисъл няма как те да представляват такива по изпълнение на Договора. Съгласно чл. 1 от Договора, втората страна, И. Е. Й., се задължава да осъществи проекта до 31.07.2022 г., като според текста на чл. 8 от Договора втората страна се задължава да реализира проекта точно, съобразно проектната документация, а в изпълнение на чл. 10 от Договора следва до 31.08.2022 г. да изготви съдържателен отчет, включващ пълно описание на постигнатите резултати, пресдосие и копия/екземпляри от всички материални, рекламни и други продукти, произтичащи от осъществяването на проекта. В отговора по исковата молба се твърди, че изпълнението на Договора се състои в режисирането и заснемането на три видеоклипа - „Имаме цялото време“ от 27.03.2021 г., „Tu boca” от 14.02.2021 г., „I’m every wоman“ от 17.06.2021 г., като се сочи, че бил подбран екип за тях, организирани изпълнители. Видно от датите към клиповете, правилно съдът е приел, че те са извън периода на изпълнение на Договора, а два от тях са обосновали решението на ищеца да бъде одобрен кандидатът за участие. Липсват каквито и да е доказателства как и кога, какъв екип е подбиран, какви и кои изпълнители са включени за осъществяване на задачите по конкретния Договор. Неоснователно и голословно е твърдението в касационната жалба, че отношенията между страните по делото са се развивали няколко месеца преди формалното подписване на Договора. В тази насока настоящият състав съобразява, че Решението на УС на НФК кои да са участниците в съответната конкурсна процедура е от 22.11.2021 г., а Заповедта на Изпълнителния директор на НФК № З-301-48, с която е наредено да се сключат договорите и да се изплатят сумите на спечелилите кандидати, е от 23.11.2021 г. Освен това, според проекта и Графика към него, цели/задачи, проектът включва създаване и публикуване на събитие в социалните медии, което цели едновременно набиране на участници, както и предоставянето на публична информация за проекта; селекция на участници и оповестяването им; разработване на хореографски материал и изпращането му на участниците; провеждане на групови онлайн срещи между хореограф и участници за затвърждаване на хореографския материал; провеждане на групови дискусии за артистичната интерпретация на дадения материал; провеждане на срещи за обогатяване разбирането и методите за реализация на хореографския материал; видеозаснемане на финалния продукт; разпространение; публично представяне; анализ; отчет. За нито една от тези задачи/ цели не са представени по делото доказателства, а видно от Графика, представен от И. Й., началото на работа по проекта е 01.01.2022 г., т.е. няма как видеата, на които се позовава, да са в изпълнение на Договора. Един от приложените към отговора на исковата молба имейл е от 08.06.21 г., а другият е от 30.11.21 г. и в него е записано, че е по Договор TI571-324, т.е различен от номера на процесния Договор и потвърждават извода на първоинстанционния съд, че те не касаят Договора, предмет на делото. При тези обстоятелства правилно е заключението на АССГ, че отговорността на И. Й. следва да се ангажира до размера на изплатената сума поради липса на доказателства за изпълнение на Договора. Следва да се отбележи, доколкото за правилното приложение на материалния закон съдът следи служебно, макар да няма довод за това в касационната жалба, че след отмяната на чл. 33, ал. 4 ЗЗРК отговорността на страната по Договора не може да се основава на отменената разпоредба. Въпреки това, доколкото в административния договор е включена клауза, предвиждаща възстановяване на средства при неизпълнение, спорът следва да бъде разрешен на договорно основание. Тази клауза подлежи на съдебен контрол по чл. 19е АПК, във връзка с чл. 146 АПК и разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като съдът следва да прецени нейния характер, приложимост и съразмерност спрямо установеното относно изпълнението на договора. При административните договори, както и при гражданските, отговорността за неизпълнение следва да се съобрази с действително установения обем на неизпълнението. В случая неизпълнението е пълно, поради което правилно е постановено възстановяване на цялата изплатена сума. От съдържанието на приложения административен договор и от естеството на поетите задължения се налага изводът за отпадане на цялото право на финансиране. От събраните по делото доказателства се установява, че бенефициерът не е изпълнил проекта, а представените от него доказателства не се отнасят към реализацията на този проект. Пред касационната инстанция не са представени доказателства, които да опровергават извода на АССГ. С оглед изложеното, Върховният административен съд, в настоящия състав, намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, съответно на материалния закон, при обосновани правни изводи въз основа на събраните доказателства. Касационните доводи не обосновават отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора следва да бъде обсъдено изрично стореното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на НФК на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция за един адвокат. От касатора е направено възражение за прекомерност, което е мотивирано с това, че се касае за защита само чрез писмен отговор и процесуално представителство в едно съдебно заседание, съответно, че пред първата инстанция разноските за адвокат били с 1/3 по-малко от претендираните пред касационната инстанция. Пред касационната инстанция от НФК е представен списък на разноските с фактура и пълномощно. Във фактурата е отразено, че заплащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, но не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от банкова сметка, които да удостоверяват извършеното плащане. С оглед на това настоящият състав намира, че не следва да обсъжда възражението за прекомерност, доколкото не са налице доказателства за действително извършване на претендираните от ответника по касация разноски и искането за такива на това основание следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,