Решение № 7460 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2009 г.

Решение № 7460 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на "Пътнически превози - Перник" ЕООД, гр. Перник е подадена чрез управителя Васил Васев против решение № 35 от 08.10.2008 г., постановено от Пернишкия окръжен съд по адм. д. № 756/2006 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е разгледал оспорения административен акт като такъв, а се е ограничил до разглеждане на доклада на конкурсната комисия, който не подлежи на оценка. Жалбоподателят твърди, че комисията не се е отклонила от решение № 347 на ОбС - Перник, тъй като в него е посочен само максималния брой точки - 103, а не минималния, поради което комисията не е в нарушение, фиксирайки макс. точки - 93 при оценяването. Втората касационна жалба против горепосоченото съдебно решение е предявена от кмета на община Перник, който оспорва изводите на съда и развива тезата, че действията на назначената от кмета комисия са част от административното производство и като такива не подлежат на съдебен контрол. Двамата касатори молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Заинтересованата страна - ТК "Бус - Перник" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на двете касационни жалби, защото съдебното решение е правилно и е съобразено с чл. 19 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., от съгласно който ОбС утвърждават критерии и начин за оценка и класиране на кандидатите, а в доклада на помощната комисия не се съдържат фактически и правни доводи, обосноваващи заповедта на кмета в оспорената част. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 35 от 08.10.2008 г. е отменена заповед № 1340/21.06.2006 г. на кмета на община Перник. За да достигне до този резултат Пернишкият окръжен съд е приел, че при провеждане на оспорената процедура са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, изразяващи се в несъответствие с утвърдената от ОбС - Перник процедура за провеждане на конкурса. Съдебното решение е мотивирано с обстоятелството, че назначената от кмета на община Перник комисия не може да утвърждава други, различни от приетите от ОбС параметри при оценка на кандидатите. Първоинстанционният съд е установил, че няма данни дали отделните предложения са оценявани по нормативно определения ред, защото обсъжданията на комисията не са протоколирани и липсват индивидуални бюлетини при гласуването на отделните членове на комисията, от което е изведен верен извод, че в конкретния случай не може да се установи доколко поставените от конкурсната комисия обобщени оценки съответстват на утвърдената методика с решение № 347 на ОбС - Перник и на императивните изисквания на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и осъществяване на обществени превози на пътници. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Пернишкият окръжен съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото с атакуваното решение точно е констатирало, че оспорената заповед № 1340/21.06.2006 г. на кмета на община Перник съдържа само разпоредителна част, а мотивите й следва да са изложени в решението на назначената от кмета на община Перник конкурсна комисия. Към доклада на комисията препраща текста на заповед № 1340/21.06.2006 г., поради което първоинстанционният съд правилно се е занимавал със законосъобразността на действията на конкурсната комисия. Основното възражение, развито в двете касационни жалби, е за недопустимост на съдебния контрол върху решението на помощния орган - комисията. Действително докладът на конкурсната комисия не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен контрол, поради което съответствието му с нормативните изисквания и с утвърдената от ОбС - Перник процедура следва да се преценява при обжалването на крайния акт, с който се определя превозвач по спорната линия. Тъй като назначената със заповед № 747/28.03.2006 г. комисия осъществява разглеждането, оценяването и класирането на подадените предложения, нейната дейност и решения, материализирани в горепосочения доклад са от съществено и определящо значение за законосъобразността на процесната заповед № 1340/21.06.2006 г. Пернишкият окръжен съд е установил съществени нарушения, които са се отразили на законосъобразното провеждане на процедурата и на крайния акт за определяне на превозвач. Твърдението на касаторите е, че конкурсната комисия не се е отклонила от утвърдените от ОбС - Перник изисквания и правила, тъй като в него е посочен само максималния брой точки - 103, а не минималния, поради което комисията не е в нарушение, фиксирайки макс. точки - 93 при оценяването. Това не отговаря на действителното фактическо и правно положение, защото в доклада на комисията е вписано, че тя е взела решение предложенията да се оценяват с минимум 60 т. и максимум - 93т., което е в несъответствие с приетата от ОбС - Перник методика на оценяване, в която не е предвиден минимум, а максимумът е 103 т. Относно становището на касаторите, че конкурсната комисия не е била длъжна да съставя и съхранява индивидуалните бюлетини, с които са гласували отделните членове на конкурсната комисия, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно. Няма спор относно обстоятелството, че докладът на конкурсната комисия съдържа само обобщена оценка на предложенията и в него или в приложения към него не се съдържа оценяване и класиране от отделните членове на комисията, което е съществено нарушение, опорочаващо процедурата. Първоинстанционният съд точно е преценил, че тъй като липсват данни за индивидуално оценяване, съдът е лишен от възможността да упражни съдебен контрол и да провери доколко е спазена методиката на оценяване, утвърдена от ОбС - Перник и дали са съобразени отделните критерии при оценяване, одобрени с решение № 347 на ОбС - Перник. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето им. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,