Решение № 3853 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 338/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, срещу решение 22562/06.11.2024 г. по адм. дело 6225/2024 г. по описа на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по заявление с вх. М -26 - Е - 527/23.04.2024 г. за заплащане на лихви от възстановяване на недължимо платена такса по чл.30, ал.6 от ЗХ с решение 000030 - 6267/02.08.2023 г. на изпълнителния директор на НАП и върната преписката на изпълнителния директор на НАП за ново произнасяне по искането на "Ес Ви Ес" АД съобразно мотивите на решението. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу мълчаливия отказ, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Ес Ви Ес" АД, гр. София, в писмен отговор и писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. АССГ е бил сезиран с жалба на "Ес Ви Ес" АД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по едно от двете заявления, подадени на една и съща дата - 22.04. 2024 г. електронно от дружеството и заведени и двете с един вх. М -26 - Е - 527/23.04.2024 г. , а именно заявлението за заплащане на лихва върху възстановените на дружеството недължимо платена държавна такса по чл.30, ал.5 от ЗХ в размер на 100 000 лева по решение за удължаване на срока на издаден лиценз по Закона за хазарта /ЗХ/ 000030 -1340/22.04.2021 г. Съдът, за да се произнесе по жалбата, е изложил мотиви, че с решение 000030 - 6267/02.08.2023 г. на изпълнителния директор на НАП за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2 АПК по влязло в сила решение е уважено искане за възстановяване на сума в размер на 100 000 лева, платена по решение 000030 -1340/22.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, представляваща държавна такса по чл.30, ал.5 ЗХ за обект с адрес в к.к. "Слънчев бряг" - казино "Платинум". АССГ е посочил, че решението е влязло в сила и сумата от 100 000 лева е възстановена на 31.08.2023 г., а с горецитираното заявление с вх. М -26 - Е - 527/23.04.2024 г. се претендира лихва върху нея, като по заявлението за лихва изпълнителният директор на НАП не се е произнесъл в законоустановения срок. АССГ е изложил мотиви, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58 АПК от компетентния да се произнесе по нея орган - изпълнителен директор на НАП на основание чл.17, ал.1 , т.16 ЗХ вр. чл.7, ал.1 ЗДТ. Съдът е посочил, че ДОПК е неприложим към процесното искане за заплащане на лихви, тъй като разпоредбата на чл.92, ал.4 ЗХ регламентира, че недължимо платени такси по чл.30, ал.3 и ал.4 от ЗХ, годишни такси за социално отговорно поведение и лихви върху тях, имуществени санкции и глоби по ЗХ се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. Тоест редът по ДОПК не е приложим към таксите по чл.30, ал.5 и 6 ЗХ. Отделно от това в случая изпълнителният директор действа като орган по надзор на хазарта, а не като орган по приходите. АССГ е посочил, че при така постъпилото сезиране на компетентния да се произнесе орган, последният е дължал изрично произнасяне, поради което мълчаливият отказ следва да бъде отменен и преписката върната на изпълнителния директор на НАП за произнасяне по заявлението. Решението е правилно като краен резултат, независимо от допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива, в който е посочено че се претендира лихва върху възстановена недължимо платена такса по чл.30, ал.6 ЗХ, докато претендираната лихва е върху възстановена недължимо платена такса по чл.30, ал.5 ЗХ. Правилно съдът е констатирал, че е сезиран компетентния по ЗХ орган да се произнесе по искането за заплащане на лихва, като настоящият съдебен състав споделя доводите, че компетентността на органа произтича от чл.17, ал.1 , т. 1 и т.16 ЗХ , същият действа като орган компетентен да издава лицензи за организиране на хазартни игри, да определя дължимите такси за тях и съответно да възстановява недължимо внесените такси за продължаване на лицензи. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от АССГ, че ДОПК е неприложим по посочените от него основания, както и предвид факта държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ и съответно претендираната лихва върху нея, не попадат в обхвата на чл.128, ал.1 ДОПК относно вземанията, за които може да се иска прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. Съгласно чл.128, ал.1, изр.1 ДОПК това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. С оглед изложеното обоснован е изводът на АССГ за формиран мълчалив отказ на компетентния орган - изпълнителен директор на НАП. Отказът не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, АПК относно писмената форма и съдържанието му, поради което правилно като краен резултат е отменен от АССГ и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган с изричен акт. С оглед изложеното решението като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което и на него не следва да се присъждат разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение