Решение № 15322 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2012 г.

Решение № 15322 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Ев Транс" ООД срещу решение № 1044 от 19.04.2012 г. по адм. д. № 414/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против Ревизионен акт № МД-РА- 026/25.08.2011 г. на старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в Дирекция "Местни данъци" - Община Варна, потвърден с Решение № 4584/29.12.2011 г. на кмета на Община - Варна за установени задължения на дружеството за данък върху превозните средства за периода 2007 - 2010 г. в размер общо на 7806,11 лв., от които 6075,65 лв. главница и 1730,46 лв. лихви. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е взел предвид, че "допустимата максимална маса на състава на превозните средства" е техническа характеристика, еднаква за всички произведени от дадена марка и модел влекачи, която техническа характеристика се определя и гарантира от производителя. Установяването на допустимата максимална маса на влекача, не е предвидено като действие по идентификация на превозното средство - арг. от § 2, т. 8 ДР на Наредба № I-45/24.03.2000 г., поради което за органите по регистрацията не съществува задължение да изследват този показател, да изискват и събират служебно доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 9 от ЗМДТ в редакцията приложима за 2007 г., размерът на данъка за седлови влекач и влекач за ремарке, се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация. Според разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ЗМДТ, когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 5, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 1 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 15 от ЗМДТ в редакцията приложима за 2007 г., за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се заплаща данък в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, съгласно таблицата в същата разпоредба. Относно товарен автомобил ВОЛВО FL16 е прието, че годишният размер на данъка е определен съгласно таблицата в чл. 55, ал. 15 от ЗМДТ за 2007 г., според показателите в свидетелството за регистрация, неправилно жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че не е изисквана информация от производителя. Прието е, че неоснователно жалбоподателят претендира отстъпката по чл. 59, ал. 2 от ЗМДТ като се позовава на документите издадени от Baumot Германия, удостоверяващи монтирането на система за намаляване на емисиите на частици. Отстъпката по чл. 59, ал. 2 от ЗМДТ е данъчно облекчение, поради което за ползването му не е достатъчно да са налице нормативно установените предпоставки за възникване на правото - в случая, наличието на ЕВРО категория, необходимо е и това право да бъде упражнено чрез неговото предявяване, по реда и по начина, регламентиран в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ, собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация. В случая, видно от подадената декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ жалбоподателят не е предявил правото си да ползва данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 от ЗМДТ, доколкото липсва направено отбелязване в съответната графа по т. 6 от декларацията. Посочено е, че съгласно отговора на "Ю БИ ЕН АУТО" ООД, седлови влекач ДАФ с посочен номер на рама е с технически допустима максимална маса на състава от превозни средства 44000 кг, а съгласно отговора на "Еврокамион България" ЕООД, седлови влекач МАН с посочен номер на рама е с допустима максимална маса на състава на превозни средства 40000 кг. Тъй като и двата седлови влекача - МАН и ДАФ са с допустима максимална маса над 38 тона, правилно в посочения размер е установено задължението с ревизионния акт съгласно таблицата в чл. 55, ал. 9 от ЗМДТ. В конкретния случай, по отношение на седловите влекачи ДАФ и МАН, в свидетелствата за регистрация не е посочен показател F3 - технически допустима максимална маса на състава от превозни средства, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ЗМДТ, правилно органите по приходите са предприели действия по установяване на показателя по данни от производителя. По отношение установените задължения за 2008 г. е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 7 от ЗМДТ, данъкът за седлови влекач и за влекач с ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава, броя на осите и вида на окачването посочени в свидетелството за регистрация, се определя с Наредба на общинския съвет. Аналогично, съгласно чл. 55, ал. 13 от ЗМДТ със същата Наредба се определя и данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона, в зависимост от допустимата маса, броя оси и вида на окачването. В таблиците по ал. 7 и ал. 13 са посочени границите, в които съответните общински съвети следва да определят размер на данъка. Съгласно чл. 40, ал. 13 от Наредбата на Общински съвет - Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община - Варна, в редакцията действаща през 2008 г., данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването. Съгласно чл. 40, ал. 7 от Наредбата, данъкът за седлови влекач и влекач с ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача. Съгласно таблицата в чл. 40, ал. 7 от Наредбата, за седловите влекачи с две оси, с допустима максимална маса на състава от превозни средства равна или по-голяма от 38 тона, с пневматично окачване е в годишен размер 2517,00 лв. В случая, предвид данните от официалните представители на производителите, и двата процесни седлови влекача - ДАФ и МАН попадат в посочената категория. Прието е в съответствие на приложимия закон и доказателствата по делото е определен размера на данъка за превозни средства по отношение на седловия влекач МАН за 2009 г. и 2010 г. Разпоредбите на чл. 40, ал. 7 и на чл. 44, ал. 2 от Наредбата са в същата редакция като през 2008 г. и по отношение на товарният автомобил ВОЛВО за установено задължение за 2009 г. съгласно таблицата в чл. 40, ал. 13 от Наредбата за 2008 г., годишният размер на данъка за товарен автомобил с допустима максимална маса над 15 тона, две оси и ресорно окачване. Съгласно чл. 40, ал. 13 от Наредбата на Общински съвет - Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община - Варна, в редакцията действаща през 2009 г., данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването Тъй като в декларацията по чл. 54 от ЗМДТ дружеството не е декларирало основанието за ползване на облекчението по чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ, правилно с ревизионния акт не е призната отстъпката от 50 %. Правилни са изводите на съда, че обстоятелството, че декларацията с която е деклариран влекача МАН не съдържа указание за влекачите да се посочва допустима максимална маса на състава от превозни средства не води до отпадане на данъчното задължение, размера на което се определя със закон. Декларациите се попълват от данъчнозадължените лица и следва да съдържат обстоятелствата въз основа на които се извършва облагането, но размерът на дължимия данък подлежи на определяне по правилата на ДОПК, в това число и чрез ревизия. Ирелевантно е обстоятелството, че служителите, приели декларациите не са дали указания на лицето или изискали допълнителни доказателства по реда на чл. 103 от ДОПК, тъй като задълженията са установени в ревизионно производство. Доводите в тази насока изложени в касационната жалба са неоснователни. Съдът е допуснал и приел исканите и представените доказателства. Изяснил е релевантните за спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата и приложима правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е обосновал фактически и правно. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложения законов регламент. Преценката на релевантните факти и съответната правна уредба не установява за оспорения акт и определените с него задължения приложимост на отменителни по чл. 146АПК основания, както аргументирано е приел съдът. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на решението. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,