Решение № 12838 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16472/2013 г.

Решение № 12838 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16472/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Трансрент" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Полковник Бонев" № 15, представлявано от Васил Красимиров Георгиев, чрез адв. Н. Шилев, против Решение № 2105 от 8.10.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1140 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 161103624/2.12.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 277/13.03.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, към Национална агенция по приходите, в частта, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит и е начислена лихва за забава общо в размер на 169 827,22 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на стоки и услуги по фактурите на "Ив Голд" ЕООД, "Еко Гарден Фрукт" ЕООД, "Цитрон" ЕООД, "Строймонтаж" ЕООД, "Бъкс Трейд" ЕООД, "Дар-7" ЕООД, "София Табак Трейдинг" ЕООД, ЕТ "Красимир Маринов-АКМ" и "Електра София 2009" ЕООД; при съществено нарушение на процесуалните правила съдът не обсъдил изобщо доводите на жалбоподателя и не изложил мотиви след съвкупна преценка на събраните доказателства, представени още с възражението против ревизионния доклад; ненамирането на преките доставчици на декларираните данъчни адреси не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице при наличието на фактури, съдържащи изискваните реквизити и отразени в дневници за продажби; не е взета предвид установената от съдебно-счетоводната експертиза последваща реализация на предмета на доставките; не е взета предвид съдебна практика на ВАС и СЕС от значение за случая; ревизионните актове на преките доставчици, в които не са извършени корекции по начисления ДДС за процесните данъчни периоди доказват реалността на процесните доставки. Констатациите на РА не се ползват с презумптивна доказателствена сила, органите по приходите носят тежестта да ги докажат и не може в тежест на РЛ да се възлага доказването на факти, свързани със задълженията на преките доставчици. В тази връзка не е съобразена практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др. Иска се отмяна на съдебното решение, на РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Пловдив при Централно Управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Бонева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на стоки и услуги по фактурите на посочените по-горе доставчици, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице - получател по фактурите. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд, след задълбочено обсъждане на всички представените по делото доказателства по фактурите на всеки един доставчик поотделно, е направил обосновани фактически изводи за недоказване на посочените факти с правно значение. Предмет на процесните фактури са били предимно "услуги с механизация", транспортни и други услуги и по една фактура - стоки: авточасти и видове масло за двигатели. Доставчиците не са открити в ревизионното производство на декларираните данъчни адреси и относно реалното изпълнение на процесните доставки в това производство не са представени и от ревизираното лице никакви доказателства, освен данъчните фактури и копия на касови бонове, когато плащането е в брой, както и един договор за наем на товарни автомобили между "Цитрон" ЕООД и ревизираното лице. С основание съдът е констатирал, че конкретизация на предмета на фактурите за услуги липсва, защото не установено с какво са извършени, от кого и на какъв обект; относно плащанията по фактурите в брой неопровергани са били доказаните констатации на органите по приходите, че част от представените в копия фискални бонове са издадени от нерегистрирани фискални устройства, а по други фактури плащането в брой изобщо не е доказано. В съдебното производство, след приемането на съдебно-счетоводната експертиза, жалбоподателят е представил с нарочна молба /стр. 1 515 от делото на АС/ писмени доказателства-товарителници, дневни карти, Актове в строителството с изпълнител ревизираното лице, с твърдения, че те доказват извършени от него последващи облагаеми доставки, за които е използван предметът на процесните доставки. Те са приети в последното открито съдебно заседание пред АС на 5.02.2013 г., след възражение на ответната страна, че са частни документи, които са съставени с оглед на оспорването на РА. Правилно съдът е преценил липсата на всякаква доказана връзка между тези доказателства и фактурираните процесни доставки на стоки и услуги, поради което преценявайки доказателствата с оглед на всички останали, събрани по делото, е направил обоснован извод, че те не доказват реалното изпълнение на процесните доставки. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът игнорирал заключението на съдебно-счетоводната експретиза, с което били доказани осъществени последващи облагаеми доставки от РЛ с използване на предмета на процесните фактури. При отговора на въпрос № 3, /стр. 365 от делото/, вещото лице в заключението изрично е записало, че не може да даде отговор за доказана връзка с последващите доставки на услуги, извършени от ревизираното лице като изпълнител и възложители "Сиенит" ООД, "Кауфланд България" ЕООД, "Джамбо Ес Б" ЕООД, Община Марица и др. При отговора на въпрос № 7, вещото лице е казало, че поради липса на аналитично счетоводно отчитане в счетоводството на ревизираното лице, не може да се каже дали в себестойността на престираните от РЛ услуги се включва стойността на процесните доставки и доколкото се заприхождават само материални запаси, твърдяната от ревизираното лице връзка между фактурираните на него услуги и тези, по които е изпълнител не може да се установи по счетоводен начин. Заключението е било прието в откритото съдебно заседание на 17.10.2012 г. без всякакви възражения от страна на жалбоподателя/стр. 970 от делото на АС/. Обратно на твърдяното от касационния жалбоподател, правилна е преценката на първоинстанционния съд относно доказателственото значение на приетите по делото ревизионни актове на доставчиците, в които за данъчните периоди на издаване на процесните фактури не е коригиран начисленият от доставчиците ДДС. Съдът е взел предвид задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС с Решение на СЕС (трети състав) от 18 юни 2009 г. по дело C-566/07 (Staatssecretaris van Financien срещу Stadeco BV), Решение на СЕС от 31.01.2013 г. по дело № С-642/11 и др. и правилно е приел, че сами по себе си тези ревизионни актове не са пряко, още по-малко решително доказателство за реалността на процесните доставки. В случая, те не могат да бъдат ценени като косвени доказателства за тази реалност, предвид липсата на представени преки доказателства за нея. Обосновани на събраните доказателства и убедителни са направените от съда фактически изводи, че жалбоподателят, комуто е възложена тежестта да докаже положителните факти на реални облагаеми доставки, по които претендира данъчен кредит е следвало да посочи данни и да ангажира доказателства за мястото, начина и обезпечеността на фактическо им извършване. При недоказана реалност на доставките, признаване на правото на данъчен кредит не следва нито от практиката на Върховния административен съд, нито от тази на Съда на Европейския съюз. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение