Решение № 202 от 14.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 122/2010 г.

Решение № 202 от 14.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 122/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият М. Д. М. е отправил от затвора-Ловеч на 25 януари 2010 г. ръкописна "молба" до районния съд-Павликени за преразглеждане на нохд № 262/2009 г. на съда, но в негово присъствие, а не задочно. "Молбата" е резолирана като искане по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) и като такава е дала основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за образуване на делото във ВКС. Нохд № 262/2009 г. на ПРС е завършило пред него с присъда № 41 от 16 ноември 2009 г., с която М. М. е осъден на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим и глоба 100 лева, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г. по обвинението, че на 20 април с. г. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си 3,5 промила, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. По същото дело допълнително, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК, с определение от 8 февруари 2010 г. е посочен типа на затворническото заведение, където да бъде изтърпяно наказанието - затворническо общежитие от закрит тип, а с оглед и на последното първоначалният режим е променен от общ в строг. Двата съдебни акта са влезли в сила без да бъдат проверени в по-горна инстанция. В своята молба, послужила като основание на делото във ВКС, осъденият твърди, че не е бил призован за делото в ПРС, и това твърдение по-късно е допълнено и конкретизирано от неговия служебен защитник в касационната инстанция с оглед основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - съществено нарушение на процесуалните правила. Молбата (искането за възобновяване на делото) е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът я преценява като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че е налице основание за възобновяване на делото в първата инстанция. Преди всичко трябва да се уточни, че независимо от твърдението на осъдения в първоначалната му молба, той не е бил осъден в ПРС задочно по смисъла на НПК. За това твърдение всъщност е допринесъл самият съд, който в мотивите към присъдата си е използвал неправилно терминологията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Присъдата действително е била постановена в отсъствието на подсъдимия, но той е бил редовно призован за съдебното заседание на 16 ноември 2009 г. (възражението пред ВКС, че призовката на л. 27 от първоинстанционното дело не носи подписа на М. не може да бъде взето предвид в сегашното дело), като присъствието му освен това не е било задължително (по аргумент за обратното в чл. 269, ал. 1 НПК). Задочното производство се провежда само когато подсъдимият не може да бъде призован или когато е призован, а не се явява, но присъствието му е задължително и не може или не трябва да бъде доведен принудително (вж. р. 399/03-I, Бюл. 7/03 за случай на задължителното по закон присъствие на подсъдимия, въпреки че мотото към публикацията оставя погрешното впечатление за възможност задочното производство да бъде проведено и при условията на чл. 269, ал. 2 НПК - в случаите на задължително по разпореждане на съответния орган присъствие). Проведеното в отсъствие на М. съдебно заседание, макар и не задочно по смисъла на НПК, е проведено обаче в нарушение на чл. 254, ал. 4 НПК, която изисква с връчването на обвинителния акт или тъжбата подсъдимият да бъде уведомен за възможността делото да бъде решено в негово отсъствие при всички случаи по чл. 269 НПК. Такова уведомяване е технически възможно и с вписване на текста на чл. 269 НПК в самата призовка (вж. и чл. 179 НПК), но незнайно защо в призовката, изпратена на подсъдимия за съдебното заседание на 16 ноември, е вписан текста само на първите две алинеи на чл. 269 НПК (при това, ако текстът е бил същият, както и в приложената на л. 26 друга, невръчена призовка; иначе на л. 9 от първоинстанционното дело е приложена и невръчена призовка с текста на първите две алинеи на чл. 268 от отменения през 2006 г. НПК!). Неизбежното с оглед на горното ново разглеждане на делото в първата инстанция (по аргумент и от чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК) трябва да отстрани и другите недостатъци в подлежащата на отменяне присъда - не само относно режима на наказанието лишаване от свобода (друг е въпросът дали за него правилно е бил приложен и редът по чл. 306 НПК), но и относно съотношението между срока на лишаването от свобода и срока на лишаването от правоуправление (вж. и т. р. 61/1980-ОСНК, р. III). Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение