Решение № 31 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2018 г.

Решение № 31 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Иванов от [населено място], чрез адв. Е. Хайрабедян против решение № 228/05.02.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1564/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 17-1030-000860/10.05.2017 г. издадена от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция". Касационните доводи за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, които се поддържат и в съдебно заседание на 11.12.2018 г. от процесуалния представител на касационния жалбоподател, се основават на обстоятелството, че основанието за налагане на оспорената принудителна административна мярка е отпаднало съгласно приложената по делото справка от ОД на МВР – Пловдив и съгласно влязло в сила съдебно решение за отмяна на наказателно постановление № 17-1030-003125/23.05.2017 г. Касаторът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като оспорената заповед е отменена от издалият я административен орган, както и поради това, че срокът от 18 месеца, за който е приложена мярката, е изтекъл. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспорената заповед. Ответникът – началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за необоснованост на първоинстанционното решение, поради това, че изложените мотиви не съответстват на атакуваната принудителна административна мярка. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Настоящият състав при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК намира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е недопустимо, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП № 17-1030-000860/10.05.2017 г. издадена от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция". Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП оспорването на принудителните административни мерки е по реда на АПК. По силата на чл. 153, ал. 1 АПК страна в съдебното производство е органът, издал оспорения административен акт. В случая обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция". Този административен орган не е конституиран като ответник в производството пред първата инстанция. Видно от разпореждането на съда – като страна по делото е конституиран и е участвал началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Пловдив – орган, който не е издател на оспорения акт. По силата на чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира служебно страните в процеса. Надлежното конституиране на страните е от значение за субективните предели на силата на пресъдено нещо. В случая съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед, издадена от началник група към ОД на МВР – Пловдив, който не е участвал в съдебното производство. Решението, постановено между ненадлежни страни е недопустимо, порок за който касационната инстанция следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да конституира страните в съответствие с чл. 153, ал. 1 АПК. Искането на касационния жалбоподател за прекратяване на съдебното производство, поради отмяна на административния акт от органа, който го е издал, по същество представлява довод за недопустимост на съдебното решение на друго основание – поради оттегляне на акта от органа – издател и е неоснователно. Данните от справката на ОД на МВР – Пловдив, че е отпаднало основанието за прилагане на оспорената принудителна административна мярка, респективно изтичането на максимално предвидения срок, за който е наложена, не означават, че актът е оттеглен по смисъла на чл. 156 АПК във връзка с чл. 159, т. 3 АПК. Оттеглянето на акта, представлява последващо волеизявление на административния орган, което с обратна сила отменя предходното негово властническо разпореждане. В случая не е налице такова волеизявление за последваща отмяна на наложената от ПАМ, от органа, който е издал оспорената заповед. Съгласно чл. 171, т. 1, т. "б" ЗДвП – решаването на въпроса за отговорността, съответно изтичането на 18 месеца са обстоятелства, които определят крайния срок на действието на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС". Поради това отбелязването в справката за издадените заповеди на С. Иванов, че основанието за налагане на мярката е отпаднало по същество означава, че действието й е прекратено, а не оттегляне на акта. Изложеното не променя горните изводи за недопустимост на обжалваното решение, поради ненадлежното конституиране на страните, което налага неговото обезсилване и връщане на делото за решаване на спора по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,