Решение № 2914 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2017 г.

Решение № 2914 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производство е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на С. Стоянов от [населено място], против Заповед № ЗС – 220 от 23.10.2017 г. на Министъра на отбраната за изземване на имот държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната, а именно апартамент № 5, находящ се в [населено място] на [улица](стара [улица]), кв. 66 а, м. [местност], [жилищен адрес] ведно с прилежащото му мазе. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в противоречие с материалния закон, тъй като административният орган не е съобразил разпоредбата на § 4 от Наредба № Н-22 от 2010 г., която дава право на пожизнено обитаване на отдадените под наем жилища на лица, които не са кадрови военнослужещи, тъй като са пенсионирани и са над 65 години и нямат друго придобито жилище. Посочва и че административният орган не е съобразил, че е подал заявление за закупуване на жилището. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът министър на отбраната, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Жалбата е подадена в срок, от страна адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Съдът, след като се запозна с твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От представения по делото Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 06187 от 02.03.2007 г. се установява, че апартамент № [номер] на [улица] в [населено място], [жилищен адрес] е частна държавна собственост, предоставен с права на управление на Министерство на обраната, Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело". Между страните не е спорно, че жалбоподателят е бил военнослужещ, като е уволнен от военна служба на 01.11.1998 г., поради придобиване право на пенсия, съгласно заповед № 309 от 29.10.1998 г. В периода, в който е бил военнослужещ със заповед за настаняване № 65 от 12.01.1989 г. и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот на МНО С. Стоянов е бил настанен в спорния апартамент. С нов договор от 29.03.2007 г. жалбоподателят е настанен под наем в имота на основание чл. 23, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. Срокът на този договор е посочен като временен, считано за периода на действие на § 165 от ПЗР на ЗОВС на РБ (отм.);. Не е спорно между страните, че жалбоподателят е подал заявление за закупуване на апартамента, в който е настанен под наем. Не са започнали процедури за продажбата на имота. Във връзка с това с отправено предизвестие вх. № 1060 от 23.01.2017 г. С. Стоянов е уведомен, че сключеният с него договор се прекратява. В оспорената заповед е посочено, че при проследяване на пратката чрез интернет страницата на фирмата куриер е установено, че пратката е получена на 25.01.2017 г. По делото са представени обратни разписки (стр. 20, 21 от делото) с посочен номер на пратка, изпращач ИА "ВКВПД" и получател – нечетлив, като в обратните разписки от пощенското клеймо е видно, че е доставена на 25.01.2017 г. Обратните разписки са подписани, но не е ясно от кого и какво е изпратено с тях. Липсват представени доказателства с подпис на жалбоподателя за връчване на уведомлението за прекратяване на договора. Въз основа на гореизложеното е издадена оспорената в това производство заповед, с която е наредено изземване на жилището, поради това, че се държи на отпаднало правно основание – прекратен договор за наем, затова че жалбоподателят вече не е от кръга на правоимащите лица по чл. 226б от ЗОВС. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 от АПК, настоящият състав следва да се произнесе служебно по отношение на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспорената заповед на е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на закона, по следващите съображения. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 80а от ЗДС - имотът се държи на отпаднало правно основание, поради това, че жалбоподателят не попада в кръга на правоимащите лица по чл. 226б от ЗОВС на РБ, тъй като не е вече военнослужещ. Според чл. 80а от ЗДС "имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната". Жалбоподателят пък от своя страна обосновава правата си с договор за наем от 2007 г., сключен със срок – срока на действие на § 165 от ПЗР на ЗОВС на РБ (отм.); , според който "наемните правоотношения на лицата по отменената ал. 3 на чл. 240 се запазват". Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 3 на ЗОВС (отм.); (редакция ДВ бр. 112 от 1995 г.) "Кадровите военнослужещи запазват правото на ведомствено жилище, което заемат и след освобождаване от военна служба поради пенсиониране, при условие, че не са се ползвали от правото си по ал. 2 и ако нямат собствено жилище", т. е. в случай, че не са се възползвали да закупят жилище по реда на ал. 2 на посочената разпоредба. Към момента на сключване на договора за наем от 2007 г., жалбоподателят е отговарял на изискванията на § 165 и на чл. 240, ал. 3 от ЗОВС (отм.); , тъй като е освободен от военна служба, поради пенсиониране и са налице другите предпоставки по чл. 240, ал. 3, а именно не се е възползвал от правото по ал. 2 да е закупил такова жилище и съответно няма собствено жилище. Към настоящия момент обаче не са налице предпоставките по § 4а от Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. (отм.); , който е продължение на срока по § 165 от ПЗР на ЗОВС (отм.); , като с тази нова разпоредба е стеснен кръгът на лицата, които могат да останат в такива жилища. Според § 4а от Наредба № Н-10 от 2009 г. на "лицата (военнослужещи и цивилни служители), заварени като наематели на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната по отм. § 165 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2001 г.), продължават да ползват под наем имотите, които обитават, ако са на възраст над 65 години" и не са закупували жилище от фонда на министерството; не притежават на територията на страната собствен имот, годен за постоянно обитаване; не са извършвали разпоредителни действия със собствен жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните десет години, както и че тези лица могат да ползват пожизнено жилището, в което са заварени като наематели от отм. § 165 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Не са налице и предпоставките по § 4 от Наредба № Н-22 от 10.08.2010 г., сега действаща, която разпоредба допуска пожизнено обитаване на отдадени под наем жилища по отм. § 165 от ПЗР на ЗОВС (отм.); , тъй като макар и жалбоподателят да отговаря на изискванията на т. 3 и 4 от § 4 от тази наредба, не изпълнява условията по т. 1. Това е така, тъй като жалбоподателят не отговаря на условието за възраст, тъй като не е над 65 години. Следователно по отношение на него не е приложим § 4 от Наредба № Н-22 от 2010 г. и приетите удължавания на срока. Неоснователно позоваването на жалбоподателя, че са предприети стъпки и са подадени заявления за закупуване на имота. То не представлява годно основание за държането на имота. В настоящия случай основанието, на което се държи имота е сключеният договор за наем от 2007 г. с временен срок до действието на § 165 от ПЗР на ЗОВС (отм.);. В този случай се прилагат разпоредбите на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО, въз основа на която е настанен жалбоподателя, която действа и до сега. В отправеното предизвестие за прекратяване на договора като основания за прекратяване на същия са посочени чл. 23, т. 1, 4, 5 и 7 от Наредба № Н-22 от 2010 г., а именно, че жалбоподателят не е заплащал наем и консумативи, не е вече кадрови военнослужещ, изтекъл е срокът за настаняване, както и поради неспазване на договора. Съгласно чл. 24 от Наредба № Н-22 от 2010 г. обаче "наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите на основанията, посочени в чл. 23 и в договора за наем, с едномесечно писмено предизвестие", като "предизвестието се връчва на наемателя по реда на Гражданския процесуален кодекс". Налице са две действащи наредби относно предоставянето под наем на военнослужещи на ведомствени жилища и прекратяването съответно на наемните правоотношения, като това са посочената Наредба № Н-22 от 2010 г., както и все още действащата Наредба № 3 от 1998 г., по която е сключен договора на жалбоподателя. И в двете нормите за прекратяване на наемните правоотношения са идентични, като в една разпоредба са посочени основанията, а редът е в друга разпоредба, като и в двете наредби редът за прекратяване на наемния договор е този по ЗЗД и с едномесечно писмено предизвестие. В настоящия случай са представени доказателства за отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, но не са представени доказателства същото да е получено от жалбоподателя надлежно и по реда на ГПК. Представените обратни разписки по бланка на "Булпост" не удостоверява връчване на предизвестието за прекратяване на договора на жалбоподателя. От тази разпечатка не става ясно какво е изпратено и дали това е предизвестието за прекратяване на договора за наем, както и не става ясно дали е връчено на жалбоподателя – няма представени доказателства, че същият се е подписал за получаване на пратката. Поради това не може да се приеме, че жалбоподателят е предизвестен за прекратяване на договора и съответно не е спазен редът за прекратяване на договора. Не се установява договорът за наем на жалбоподателя да е бил прекратен по предвидения за това ред. Предвид това, че договорът за наем е правното основание, въз основа на което апартамента се държи от жалбоподателя, то за да се приеме, че имотът се държи на отпаднало основание, следва договорът за наем да е бил прекратен по предвидения за това ред. Следва да се посочи, че трябва да се прави разлика между основания за прекратяване на договора за наем и ред за прекратяване. Основания за прекратяване са били налице, но поради неспазване на реда договорът не е прекратен. Не е налице отпаднало основание същият да бъде държан от жалбоподателя и оспорената заповед се явява издадена в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По тези съображения настоящият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,