Решение № 6121 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2018 г.

Решение № 6121 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ц. Гьоладжиева от [населено място], [област], против решение № 370 от 01.10.2018 г., постановено по адм. дело № 193 по описа за 2018 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1012-20-77#1 от 29.06.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Смолян. Развитите подробни съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 54а и чл. 54г, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Смолян, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е решение № 1012-20-77#1 от 29.06.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Смолян, потвърждаващо разпореждане № 201-00-1422-4 от 09.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно изплащането на отпуснатото на Ц. Гьоладжиева от [населено място], [област], парично обезщетение за безработица за периода 22.12.2017 г. – 21.08.2018 г., с мотиви за налични данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението. От съществено значение е установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от страна на лицето в Испания през периода от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. С постановеното решение Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата, след като е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на обосноваващите го материалноправни предпоставки по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че съгласно издадения документ от компетентната испанска институция лицето е било на работа в Испания от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г., но съгласно писмо вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 г. на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР същото лице е напуснало територията на България на 06.12.2017 г. и се е завърнало на 09.12.2017 г. От фирмената комуникация за колективен трансфер на работници е видно, че лицето е сключило временен трудов договор за работа в Испания с начална дата 08.12.2017 г. и от същата дата поради организационни причини е било временно преместено към място на заетост в България. Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на предпоставките, посочени в чл. 54г, ал. 4 от КСО, е длъжно да издаде разпореждане за спиране производството по отпускането или изплащането на паричното обезщетение за безработица. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. При извършената проверка са били установени данни, разколебаещи верността на съдържанието на издадения от испанската институция преносим документ U1 относно упражнявана от лицето трудова дейност и период на осигуряване в Кралство Испания, за който са дължими осигурителни вноски. През удостоверения период от 09.12.2017 г. до 21.12.2017 г. на осигурителен стаж в Испания лицето според справката на МВР се е било завърнало в България. Не е представен временен или срочен трудов договор, или документ за командироване. Анализът на горните фактически обстоятелства обосновава основанието по чл. 54г, ал. 4 от КСО за издаване на разпореждане за спиране изплащането на обезщетението за безработица поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението поради неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Необходимо е да се извърши проверка за установяване на действителните осигурителни права на лицето. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че обжалваното от него съдебно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В хода на съдебното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО. Изложените в касационната жалба подробни теоретични доводи относно свободното движение на хора и стоки в Европейския съюз, внасянето на осигурителни вноски, правилата за командироване и др. не са относими към хипотезата на чл. 54г, ал. 4 от КСО и наличните данни относно достоверността на удостоверените от компетентната испанска институция периоди на осигуряване. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,