Решение № 4740 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13365/2010 г.

ВАСIII отделение05.04.2011 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1381 от 02.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2491/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4740 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13365/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Павел Иванов Иванов от гр. Варна срещу решение № 1381 от 2.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2491/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № К - 560/18.08.2009 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна. С нея, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Иванов, като полицай към Пето РПУ-Зл. пясъци при ОД на МВР. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Директорът на ОД на МВР - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в заключението. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 250 ЗМВР е отхвърлил оспорването на Павел Иванов срещу заповед № К-560/18.08.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и освобождаване от служба на полицай Павел Иванов Иванов, на длъжност полицай, категория Е към Пето РПУ - Зл. пясъци към Областна дирекция на МВР - Варна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че действията на служителя са извършени виновно, правилно са квалифицирани като действия уронващи престижа на службата по етичен кодекс на МВР и, че процедурата на дисциплинарното производство е проведена съгласно приложимия материален закон - ЗМВР и ППЗМВР. Решението е правилно. Правните изводи на административния съд са обосновани, направени са в съответствие с приетите по делото относими към спора факти, поради което решението е постановено в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че на 23.07.2009 г. е бил задържан беларуския гражданин Александър Виленски. В момента на довеждането му в полицейското управление в наряд на пост е бил касационният жалбоподател Павел Иванов и свидетелят полицай Ивайло Иванов. От свидетелските показания на последния е установено, че Павел Иванов е нанесъл юмручни удари и побой над непълнолетния Виленски. В тази връзка свидетелските показания на Иванов правилно са преценени като обективни и съдът обосновано е приел за доказано извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение. При това положение правилно поведението му е квалифицирано като неправомерно, извършено в нарушение на т. 5, т. 7, т. 8, т. 22, т. 69 и т. 70 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № I - з-2913/08.11.2006 г., където се изисква полицейският служител стриктно да спазва законите в страната, да пази доброто име на институцията и да не злоупотребява с правомощията си. Правилно на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. чл. 230, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното правоотношение с МВР - прекратено. Правилно съдът е установил, че административното производство е проведено при спазване на установените процесуални правила. Касационните основания сочени в жалбата не се доказват и решението следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

3