Решение № 8734 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 414/2018 г.

Решение № 8734 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 414/2018 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "В. Ф. 2010" ООД, гр. П., ЕИК - *********, подадена чрез управителя Ц. Е. Ш., срещу решение № 1778/24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 322/2017 г. по описа на Административен съд П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен ревизионният акт. Ответната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от 18.05.2018 г. от главен юрк. Григорова - процесуален представител на Директора на дирекция ОДОП гр. П., в което се излагат доводи по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд П. е бил РА № Р-16001616001907-091-001/19.10.2016 г., издаден от С. П. - началник сектор в ТД на НАП - гр. П., възложил ревизията, и К. Н. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 29/12.01.2017 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П. относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 102 677,01 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 763,51 лв. по фактури, издадени от доставчиците: "Ист -2010" ЕООД, "Билд съпорт" ЕООД, "М СТИЙЛ ФРИЙД" ЕООД, "ДЕМЕТРА СТРОЙ - 2006" ЕООД, "ГЕНОРД" ЕООД, "ЕМ ЕЙ ВИ-75" ЕООД, "БМ БИЛД" ЕООД, "АНЗОР" ЕООД, "АНДИ КАР - 96" ЕООД, "СТЕЙНОР ФАКТ" ЕООД, "БИ СИ ГРУП" ЕООД, "СИ ВИ ЕКСПЕРТ" ЕООД, "АМИГО 2005" ЕООД. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Съдът от стр. 2 до стр. 16 от решението си е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство от органите по приходите за всеки един от общо 13 доставчика. Приел е, че предмет на спора е отказаното право на приспадане на данъчен кредит по извършени доставки на разнообразни стоки и разнородни услуги от 13 броя доставчици, като основен аргумент за отказа по отношение на стоките е фактът, че не са индивидуализирани, че не е доказано по несъмнен начин използването им за икономическата дейност на жалбоподателя, доставчиците имат декларирани търговски обекти в гр. С., но няма данни за извършен транспорт до гр. П. със собствени или наети МПС. П. отношение на непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за доставките с предмет услуги, освен посочените по-горе аргументи ревизиращите органи по приходите са направили извод за липса на доказателства издателите на фактурите фактически да са изпълнили фактурираните услуги. Съдът е приел, че законосъобразно на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочените 13 доставчици, предвид наличието на предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Според решаващия състав по делото са представени само и единствено частични доказателства от част от доставчиците относно счетоводното отразяване на резултатите от доставките при тях, а именно вторични счетоводни регистри на отделни счетоводни сметки от "Билд съпорт" ЕООД, "М СТИЙЛ ФРИЙД" ЕООД, "ДЕМЕТРА СТРОЙ - 2006" ЕООД, "ГЕНОРД" ЕООД, "ЕМ ЕЙ ВИ-75" ЕООД, "БМ БИЛД" ЕООД, "АНЗОР" ЕООД, "АНДИКАР - 96" ЕООД, като останалите доставчици не са представили изисканите им документи и писмени обяснения. От посочените по-горе доставчици и от ревизирано лице са представени съпътстващи доставката документи - приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, пътни листове за извършен транспорт и др. подобни, които според жалбоподателя са достатъчни за доказване на факта на извършване на доставката. По отношение на доставките на стоки съдът е приел, че РЛ не ангажирало несъмнени доказателства за приемо - предаването им на точно определено място. Позовал се е на констатациите на органа по приходите за наличие на непълноти в приемо - предавателните протоколи и стоковите разписки, поради което същите не отразяват вярно и точно стопанската операция. Наред с това съдът е посочил, че в случая се касае за доставка на стоки, необходими за изпълнението на икономическата дейност на жалбоподателя - шиене на ишлеме, но от съществено значение е доказването на транспорта на стоките от гр. С. до гр. П., тъй като в голямата си част доставчиците са декларирали търговски обекти именно в гр. С.. По отношение твърдяните за фактически извършени доставки с предмет различни видове услуги ревизиращите органи са направили извод за липса на техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението им, липса на данни на кой обект са извършени, както и конкретизация на дейностите по изпълнението им (например за ремонта и профилактиката на климатици и шевни машини), като съдът е възприел тези изводи. Наред с това решаващият състав е споделил извода на органите по приходите, че стойността на част от услугите в договорите, представени от жалбоподателя, е договорена като твърда цена, без да се държи сметка на спецификата на конкретната услуга, необходимия обем работа и дейности за изпълнение, обектът, на който ще се изпълнява, евентуалното влагане на материали. Косвен аргумент в подкрепа на изложените в ревизионния акт констатации за липса на реалност на доставката на услуги е и фактът на неангажиране на доказателства за изпълнение на услугите от подизпълнител, в случай, че основният изпълнител не разполага с технически и кадрови ресурс за това. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство, като не е изложил конкретно доводи за всеки от доставчиците и не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Изложил е общи мотиви по отношение на доставките с предмет различни стоки, както и тези с предмет услуги без да разграничи кой е доставчикът на услугата, какъв е предмета на услугата, какви съпътстващи доказателства са ангажирани към всяка една фактура, мотивът за отказ на ДК и съответно законосъобразен ли е. Следва да се има предвид, че в случая се касае за разнородни услуги - СМР, разпространение на рекламни материали, ушиване на ишлеме, почистване, онлайн реклама, профилактика и обслужване на техника, профилактика на климатична техника и шевни машини, ремонт на асансьор, транспортни услуги, които са извършени от някои доставчици, които са били доставчици на РЛ и на различни материали, във връзка с които по делото са налични различни доказателства - договори, протоколи, заявки, пътни листи и пр. Според констатациите в РД касаторът е декларирал нает обект - шивашки цех с адрес: гр. П., ж. к. Т., бл. ..., а основната му дейност е "производство на друго облекло и допълнения за облекло". Съдът без да извърши анализ кои от процесните услуги са използвани за икономическата дейност на дружеството и кои услуги, от кои доставчици не са свързани с дейността, необосновано сочи в решението, че "не може да се направи и несъмнен извод за необходимост от фактурираните доставки за икономическата дейност на жалбоподателя, доколкото от негова страна не са представени доказателства за влагане на закупените материали в шивашкото производство, притежаване на производствено помещение, което да изисква използване на услуга по почистване и дезинфекциране, извън тази, извършва от наето по трудово правоотношение лице. " В тази насока съдът не е дал указания на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства и че именно негова е доказателствената тежест да установи тези факти. По отношение на доставките на стоки съдът без да конкретизира доставчици и вид стоки, сочи, че "освен, че са констатирали непълноти в приемо - предавателните протоколи и стоковите разписки, органите по приходите са направили извод, че посочените реквизити в тях не отразяват вярно и точно стопанската операция. " С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички събрани доказателства, вкл. заключението на ССЕ, поотделно и в съвкупност за всеки от един доставчик и в съответствие с конкретните доказателства за всеки от тях се установят релевантните факти. Съдът следва да укаже на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите за последващата реализация на стоките и използването на процесните стоки и услуги във връзка с осъществяваната икономическата му дейност, като при необходимост следва да се допуснат допълнителни задачи на вещото лице - М. Д. По искането за присъждане на разноски следва на основание чл. 226, ал. 3 от АПК да се произнесе първоинстанционният съд. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,