Решение № 7391 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2025 г.

от 19.12.2023 г. жалбоподателят е оспорил сумата. С писмо с изх. КД-03-506/18.01.2024 г. до общината са посочени задължения за периода 2018 г. 2022 г. на обща стойност 18 807, 85 лв. С писмо вх. КД-03-506/4/ от 29.01.2024 г. общината е оспорила сумата. С писмо изх. ПО-03-05 от 21.02.2024 г., общината е уведомена за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, като към писмото е приложена покана за доброволно плащане. С писмо вх. ПО-03-5/1/ от 23.02.2024 г. общината е оспорила предявеното вземане като недоказано. Таксата за 2022 г. не е заплатена. АУПДВ е връчен на адресата на 18.03.2024 г. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, спазено е изискването за форма. Изложени са мотиви относно фактическите и правни основания за издаване на акта и не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила. Според мотивите на съдебния акт, в съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът: разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, констативен протокол от извършена проверка, покана до лицето за доброволно изпълнение. Съгласно изложеното от решаващият състав, органът е извършил проверка на данните в декларацията по реда на чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, приобщавайки към преписката представените от общината извлечения от дневника за ежемесечен отчет на показанията на ВУ и резултатите от извършения на 21.10.2022 г. контрол на ВУ. По делото са били назначени съдебно техническа, съдебно графологическа и комплексна съдебно техническа и счетоводна експертизи, които първоинстанционният съд е кредитирал мотивирано. Разпитани са и свидетели, като показанията на двама от тях съдът е оценил като обективни и достоверни, тъй като са вътрешно логични и последователни без противоречия с писмените документи от преписката. Показанията на третия свидетел съдът е кредитирал частично поради противоречието им с показанията на ВУ и с изводите на вещите лица от комплексната експертиза. Измерването на отнетия при водовземането воден обем е уреден в чл.194а, ал.1 ЗВ и чл.7, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане. Измерването е направено чрез отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Безспорно е, че Община Бобошево дължи такса за осъщественото водовземане, тази такса се установява с АУПДВ, в случаите когато не е платена доброволно. Съдът е посочил, че при издаването на административния акт не е приложен правилно материалният закон. От кметът на общината е изпълнено задължението вменено му с чл.194б, ал.1 ЗВ и е подал декларация за дължимата такса за 2022 г., като за база е послужил отнетия воден обем, въз основа на който са определени задълженията на общината. Подавани са декларации и за предходните периоди, но предмет на АУПДВ е само 2022 г., според посочения в акта времеви интервал. Решаващият състав след обстоен и подробен анализ на събраните доказателства е приел, че данните от подадената декларация са опровергани, от изслушаните експертизи. Освен това е приел за установено, че макар да е отчитало коректно данни водомерното устройство, те не са вписвани коректно и не могат да служат за определяне на публичните задължения на общината. Съдът е извършел преценка на всички относими доказателства, като се е обосновал въз основа на кои от тях прави изводите си. Споделя се изложеното в мотивите на решението, че записите от 08.05.2015 г. до момента на проверката са неправилно отразявани с пет, вместо с шест цифри и не позволяват да бъде установено какво е количеството потребена вода от началото на 2015 г. до 2022 г. по периоди, макар да е ясно общото количество. Освен това е установено, че декларациите не са подписани от кмета на община Бобошево, а не се представят доказателства за заместването му или упълномощаване на лицата, които са подавали декларациите. Въз основа на това е отменил АУПДВ в частта, с която са определени задължения за сумата над 2176.21 лв. Решаващият състав е обосновал изводите си защо се дължи сумата от 2176.21 лв. и как е определена същата, като задължение за извършеното водовземане от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Решението е правилно. Сочените в касационната жалба твърдения, не касаят конкретни пороци на съдебното решение, само се твърди, че при издаването на АУПДВ са съобразени подадените декларации от община Бобошево и приложимите материално правни норми, поради което неправилно е прието от първоинстанционния съд, че актът е незконосъобразен. Нормите на чл. 194, ал.1, т.1, б.б и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал.1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не е спорно между страните, че ответникът е титуляр на разрешително за водовземане, както и че по същото се дължат суми за използвани водни количества. Спорно е какъв е обемът на използваните за 2022 г. количества, по повод на които е съставен и конкретният АУПДВ. За установяване на това обстоятелство по делото е допусната и назначена съдебна експертиза, чиито констатации не са оспорени от ответника и правилно Административен съд Кюстендил ги е кредитирал. От експертите се установява, че процесните 78 072 куб. м. количества не са могли физически да преминат през водомерното устройство, респ. същите няма как да се отчетат като консумирани само за 2022 г., в резултат на което е невярно изчислено задължение в размер на 21 100, 52 лв. Споделими са изводите на съда относно неавтентичността и невярността на декларацията, въз основа на която административният орган е издал АУПДВ. Констатациите на вещите лица по допуснатите СТСчЕ и СГЕ категорично установяват, че оспорените документи не са подадени от кмета на Общината, а друго лице, като няма доказателства да е упълномощавано да извършва деклариране на данни. Правилно оспорените писмени доказателства са приети за неистински в оспорените им части и въз основа на тях правилно съдът е приел, че не могат да се правят, каквито и да било изводи за наличие на задължение в размерите, посочени в тях. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че със съставения АУПДВ се претендира сума, която касае периода от 2015 г. до 2022 г. В уведомлението за започване на производство за издаване на АУПДВ е ясно записано, че то е за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Периодът е означен на няколко пъти и в самия АУПДВ. В самия акт е посочено, че таксите за отчетните 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., като е и отразено, че водомерното устройство е със здрави пломби и не е било повредено или демонтирано за ремонт. При проверката на 21.10.2022 г. ВУ е отчело 085852 куб. м. общо потребена вода от 2015 г., което не съответства на записа в дневника. Първоинстанционният съд е формирал извод, че записите в дневника от 08.05.2015 г. до датата на проверката са недостоверни. Установено е, че записите са водени погрешно само с 5 цифри вместо с 6. В този вид данните са заверени и през 2017 г., когато е направена проверка на място от служители на БДЗБР и е заверен дневникът с отчетите. Съгласно комплексната експертиза, циферблатът на водомера, монтиран на водовземното съоръжение, отчита с 6 цифри. Становището на експертите е, че при изписване на първоначалните данни за използваните водни количества е пропуснато да се запише последната цифра, която при последната проверка е била прибавена от служител на БДЗБР към последния отчет. В мотивите на съдебното решение съдът правилно отчита, че проверката за законосъобразност на оспорения акт е единствено таксата за 2022 г., поради което не може да излезе извън пределите на проверката за законосъобразност на определения от органа размер на таксата само за 2022 г. Неоснователно е възражението на касатора, че публичните вземания не могат да стоят несъбрани. Първоинстанционният съд не е отменил изцяло АУПДВ, а частично за сума над установения общ размер на задължението. Твърдението, че остава неначислена и респ. несъбрана сума за такси от 2015 г. до 2022 г. е неоснователно, тъй като с частичното потвърждаване на АУПДВ съдът е постановил заплащане на всичко, което представлява реална разлика в показанията. Съдът мотивирано и логически е определил недължимия размер на таксата, която се изразява в разликата над 2 176, 21 лв. до посочения в оспорения АУПДВ размер на таксата от 21 100, 52 лв. С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е уважил жалбата като основателна, решаващият състав на Административен съд Кюстендил е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 2000 лв. за касационната инстанция, съгласно представения списък.