Решение № 382 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 544/2010 г.

Решение № 382 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 544/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 64 от 23.12.2009 г. на С. окръжен съд, ГК, постановено по гр. д. № 310/2009 г., с което е оставено в сила решение № 175 от 16.03.2009 г. на Казанлъшки районен съд по гр. д. № 740/2006 г. за отхвърляне на предявените от кооперация "О. с. на трудово-производителните кооперации"[населено място] против Г. И. С. и С. К. С. искове, от които първия установителен за признаване, че "ОС на ТПК", регистриран с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф. д. № 247/1993 г. на ОС Стара Загора, е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. "ОС на ТПК"[населено място], и втория ревандикационен - за предаване владението на недвижим имот - ателие № 5 в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ V-3496, кв. 145 на [улица] в[населено място], което ателие се намира в източната част на втория етаж и е с полезна площ 99,45 кв. м., заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата, равни на 28,80 кв. м. и съответните идеални части от правото на строеж върху терена. Жалбоподателят О. с. на трудово-производителните кооперации -[населено място] поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че крайните изводи на съда не съответстват на доказателствата по делото. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Ответниците по жалбата Г. и С. С. в писмения си отговор поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество. Подпомагащата страна [фирма], [населено място] не е взела становище по жалбата. С определение № 503 от 17.05.2010 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречива практика по два въпроса. Първият е по прилагането на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г.(отм.) и § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗК и по-конкретно дали е налице възстановяване на дейността на кооперативния съюз през 1993 г. и има ли ищеца права на възстановен кооперативен съюз спрямо имуществото на преустановилия дейността си през 1971 г. ОС на ТПК[населено място]. Вторият е може ли да бъде придобит от кооперация по давност недвижим имот, който е бил одържавен по ПМС № 16/1970 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху ателие в четириетажна сграда в[населено място], съединен с инцидентен установителен иск за установяване на правоприемство между регистрираната през 1993 г. кооперация "Окръжен съюз на ТПК" С. З. и преустановилия дейността си през 1970 г. Окръжен съюз на ТПК - С. З.. По инцидентния иск съдът е приел, че не е налице правоприемство, тъй като дейността на ОС на ТПК [населено място] е била преустановена по силата на ПМС № 16/1970 г., без прекратяване и ликвидация, а през 1993 г. е вписана кооперация "ОС на ТПК" -[населено място], като новосъздадена кооперация, поради невъзможност към този момент кооперации да бъдат учредители на кооперация. Също така е приел, че разпоредбата на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК (отм.) не е приложима за кооперативни съюзи към 1993 г., а и ищецът е регистриран като кооперация, а не като кооперативен съюз, така че е неприложим и § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр. 41/2007 г./. На следващо място съдът е изтъкнал, че възстановяването на дейността на "ОС на ТПК" може да се извърши по реда на § 1, ал. 2 ДР на ЗК от 1999 г. и § 39, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗК от 2003 г., но чрез провеждане на регистърно производство със сложен фактически състав. Искът по чл. 108 ЗС съдът е отхвърлил като се е обосновал от една страна с изхода на спора по инцидентния установителен иск, а от друга страна е изложил допълнителни съображения. Те са свързани с това, че сградата, представляваща К. за битови услуги, е завършена през 1965 г.; владяна е от ТПК"Е. ", която е придобила възмездно собствеността през 1970 г.; водила е сградата по баланса си и е плащала данъците за нея; снабдила се е с нотариален акт за собственост през 1992 г.; през 2001 г. сградата е продадена от ТПК на трето лице и ответниците по иска се явяват последващи приобретатели. По тези съображения съдът е направил извод, че ответниците владеят имота на правно основание. По основанието за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос касационното обжалвано е допуснато, тъй като е констатирано наличие на противоречива практика при разрешаването на въпроса за правоприемството в аналогични спорове за собственост, предявени от същия ищец, спрямо различни ответници по отношение на обекти в същата сграда. Същевременно в периода от постановяването на определението за допускане на касационно обжалване до разглеждането на жалбата в открито съдебно заседание са постановени три решения по същия въпрос в производство по чл. 290 от ГПК, които решения са задължителни, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по гр. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това са: решение № 97 от 25.03.2010 г. на II г. о. по гр. д. № 4563/08 г. на I г. о., решение № 371 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 5369/08 г. на III г. о. и решение № 444 от 9.07.2010 г. по гр. д. № 403/2009 г. на I г. о. Според даденото в тях разрешение ищецът по делото ОС на ТПК[населено място] не е правоприемник на преустановилия дейността си на основание ПМС № 16/1970 г. ОС на ТПК[населено място]. В същия смисъл е и преобладаващата практика на ВКС по чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) по такива спорове: Решение № 683 от 3.11.2009 г. по гр. д. № 6472/2007 г. на III г. о, Решение № 522 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 1919/2008 г. на IV г. о. № 970 от 13.11.2008 г. по гр. д. № 6268/07 г. на IIIг. о., Решение № 1232 от 5.12.2008 г. по гр. д. № 6203/07 г. на III г. о., Решение № 1290 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4711/07 г. на III г. о. и др. Настоящият състав възприема горепосочената задължителна практика и извършеното с нея разрешаване на спорния въпрос за правоприемството. След като този преюдициален въпрос е разрешен със задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, то същият предопределя изхода на спора и поради това отпада значението на втория въпрос за противопоставимите права на ответника и по-конкретно дали неговият праводател ТПК "Е. "[населено място] е могъл да придобие по давност спорния имот. По основателността на касационната жалба. С оглед приетото по-горе за липса на правоприемство между регистрираната пред 1993 г. кооперация "О. с. на ТПК"[населено място] и съществувалия до 1970 г. К. съюз "ОС на ТПК"[населено място] ОС, то предявеният инцидентен установителен иск е неоснователен. Обжалваното решение се явява правилно; не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 284, т. 3 ГПК касаещи преценката на доказателствата и правилното приложение на закона. Следва да бъдат споделени доводите на съда, че ищецът не е възстановил дейността си кооперативен съюз, тъй като не са спазени предвидените от закона предпоставки за това. Искът по чл. 108 ЗС е обусловен от изхода на спора по инцидентния установителен иск, тъй като се основава на твърдения, че ищецът е възстановен кооперативен съюз и именно поради това е собственик на възстановено по силата на § 1, ал. 1 от ЗК от 1991 г. (отм.) одържавено имущество - сградата на битовия комбинат в[населено място], за която през 1992 г. ТПК "Е. "[населено място] се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, а през 2001 г. е продала сградата на трето лице - [фирма], който пък от своя страна през 2002 г. е продал процесния обект на [фирма], от когото са закупили имота ответниците Г. и С. С. през 2004 г. След като с решението по инцидентния установителен иск се отрича качеството на ищеца на възстановен кооперативен съюз, правоприемник на ОС на ТПК[населено място], който е извършил строителство на процесната сграда и от чийто патримониум тя е иззета по силата на ПМС № 16 от 3.07.1970 г., то ищецът не е собственик на сградата, съответно - на процесния обект от нея, което е достатъчно за отхвърляне на предявеният иск по чл. 108 от ЗС като неоснователен. Отделно от това, от събраните доказателства не следва еднозначен извод, че сградата е построена със средства на ОС на ТПК преди 1970 г. и съответно, че съюзът е бил собственик на сградата до 1970 г. Установено е, че съществувалия до 1970 г. ОС на ТПК е бил собственик на част от земята, върху която е построена сградата, но това не е достатъчно за легитимиране собствеността върху сградата. Видно е, че след преустановяване дейността на ОС на ТПК сградата от 1971 г. е стопанисвана от ТПК"Е. ", като основно средство с производствено предназначение. Сега съществуващата кооперация "ОС на ТПК"гр. С. З. е признала в искова молба по гр. д. № 316/2003 г. на Казанлъшки районен съд /на л. 233 от първоинстанционното дело/, че ТПК "Е. " е собственик на сградата в имот пл. № 3496, т. е. на битовия комбинат. В обобщение въззивното решение и по този иск е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.