Решение № 9492 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2017 г.

Решение № 9492 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Г., чрез адв. М. Д., срещу Решение № 32 от 11.01.2017 г. по адм. дело № 1219/2016 г. по описа на Административен съд - П., I отделение, 4 състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен изводът на съда за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки на услуги, доколкото по делото са събрани надлежни доказателства за установяване на осъществяването на възложените услуги. Иска да бъде отменено решението и да бъде отменен РА. В условията на евентуалност иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - П.. Претендира разноски по делото. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. П. при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), в писмен отговор дава становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде претендирано над минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 200 лева за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е решението на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на Т. Й. Г. срещу Ревизионен акт /РА/№ Р-16002615002375-091-001 от 15.10.2015 г., издаден от В. П. А. - началник сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 25 от 18.01.2016 г. от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит по фактури № 5500000030/3.06.2013 г. и № 5500000031/7.06.2013 г., издадени от "П. и. 2011" ЕООД. Ревизиращите органи са приели, че по фактури № 5500000030/3.06.2013 г. и № 5500000031/7.06.2013 г., издадени от "П. и. 2011" ЕООД, не са налице основания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Предмет на доставките са "организационни услуги", "консултантски услуги". Обоснован е извод за недоказване на извършването на процесните доставки, поради липса на доказателства за осъществяване на съответните услуги. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, Административен съд - П. е приел липсата на доказателства за достатъчна индивидуализация на доставките, респективно за осъществяването на услугите в полза на ревизираното лице от "П. и. 2011" ЕООД. Посочва, че в хода на производството не е установено реалното извършване на услугите, за които следва да съществуват материални следи. Посочил е, че в представените към фактурите договори предметът им е описан твърде общо и неконкретно, което пречи да се открие истинската воля на страните и прави невъзможна преценката за точното изпълнение на договорните задължения. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяване на съдебния акт съставът на административен съд - П. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи, съгласно изискването по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила от 1.01.2013 г./. Ревизията е възложена при действието на новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което законосъобразно РА е издаден от органа, възложил ревизията и от органа по приходите, ръководител на екипа, извършили ревизията. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставката на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги. Касационната инстанция възприема извода на Административен съд - П. за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит на Т. Й. Г. в размер на 4 666,66 лева за данъчен период м. 06.2013 г. по фактури № 5500000030/3.06.2013 г. и № 5500000031/7.06.2013 г., издадени от "П. и. 2011" ЕООД, касаещи организационни и консултантски услуги. Не са налице доказателства за конкретизация на услугите, а предметът на фактурите е посочен само общо "консултантски услуги, съгласно договор от 1.01.2013 г. "и" организационни услуги, съгласно договор от 1.01.2013 г.". Не става ясно именно в какво точно се изразяват услугите, как са извършени, от кои лица, как е формирана стойността на услугите. Касационната инстанция намира, че във фактурите, издадени от "П. и. 2011" ЕООД, липсва пълно описание на предмета на стопанската операция, т. е. не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията /трябва да е посочен вида на услугата/. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В Решение на СЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, е прието, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, по аргумент на по-силното основание, непредставянето на доказателства за конкретизация на услугите означава, че не е налице реално осъществяване на процесните доставки. В допълнение следва да се посочи, че правилно административният съд е приел, че от договорите (които са от една и съща дата), приложени към фактурите, също не може да се установи конкретния предмет на услугата. Единият договор е с предмет "възложителят възлага, а консултантът приема да организира дейността на възложителя срещу заплащане, във връзка с възможностите на консултанта да разработи и организира изготвянето на необходимите проекти за плащане по мярка 121 (биологично развитие) от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. и по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013-2013 г. за мярка преструктуриране и конверсия на винени лозя. Организиране на дейността, във връзка с прилагане на изискванията на направлението до края на 5-годишния ангажимент, поет от възложителя". Вторият договор е с предмет "възложителят възлага, а консултантът приема да консултира възложителя срещу заплащане във връзка с възможностите на консултанта да разработи и организира изготвянето на необходимите проекти за плащане по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. Подготовка на заявлението за кандидатстване по направление "по програма за развитие на селските райони по мярка 121 (гарантирани бюджети) за периода 2007 - 2013 г.", преди кандидатстване за подпомагане". По делото не са представени изготвени проекти, документи, заявления, които да са предадени от "П. и. 2011" ЕООД на ревизираното лице. Не са представени кореспонденция между доставчика и получателя, приемо-предавателни протоколи за извършена работа или други документи, удостоверяващи реалното осъщестяване на някакъв вид услуги. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел за ирелевантен факта, че ревизираното лице е получило плащане от Д. фонд "Земеделие", тъй като не е доказано, че документите представени пред Д. фонд "Земеделие" са подготвени от "П. и. 2011" ЕООД или с негова помощ. Съобразно изложеното, след като не са конкретизирани услугите по процесните фактури, то не може да се приеме действителното извършване на доставките. В тази връзка следва да се посочи, че въпросът за кадрова и материална обезпеченост при доставчика не следва да се обсъжда. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд - П., I отделение, 4 състав за материална законосъобразност на РА, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се присъждат разноски. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1650 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение