Решение № 164 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15327/2018 г.

Решение № 164 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15327/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Затвора гр. Л., чрез процесуален представител, против решение № 135 от 01.11.2018 г., постановено по адм. д. № 197/2018 г. по описа на Административен съд Л. /АС-Л./. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки, като в частта от обжалвания съдебен акт, с която са присъдени разноски се твърди тяхната недължимост на заинтересованото лице пред първата инстанция Й. А.. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в СЗ. Претендира разноски. Ответникът-Й. А., чрез процесуален представител адвокат Савова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. О.-Г. дирекция Изпълнение на наказанията/ГДИН/, чрез процесуален представител не оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд Л.: -отхвърля жалбата на Затвора гр. Л. против Решение № 164/16.04.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация. -осъжда Затвора гр. Л., да заплати на Й. А. сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за равна защита и съдействие от 28.09.2018 г. С цитираното решение № 164/16.04.2018 г., на КЗД- трети специализиран постоянен заседателен състав, по преписка № 293/2016 г., по оплаквания на Й. А. за пряка и непряка дискриминация по признак "религия", осъществена от страна на затвора гр. Л. и началника на затвора гр. Л. за периода от 07.06.2016 г. до 13.10.2016 г., в обжалваната му част КЗД: -установява на осн. чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр., че ответната страна-Затвора гр. Л., чрез насилствено обръсване на брадата на жалбоподателя при престоя му в затвора Л. на 09.08.2016 г., е осъществил дискриминация по признак "религия" по см. на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя Й. А. -налага на осн. чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на затвора гр. Л., имуществена санкция в размер на 250 лв. за извършването на установеното нарушение на ЗЗДискр. Решението на Административен съд Л. е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Затвора гр. Л.. Споделят се заключенията на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Макар с твърде пестеливи мотиви АС-Л. е достигнал до правилен извод, че процесното решение на КЗД е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По заявените оплаквания на Й. А., [вероизповедание], изповядващ религия [религия], КЗД е приела, че при престоя му в затвора в гр. Л., чрез насилствено обръсване брадата на А. на 09.08.2016 г. спрямо него е осъществена пряка дискриминация по признак "религия" см на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай са налице елементите от фактическия състав на визираната от А. форма на пряка дискриминация, осъществена по признак "религия". Лицето се е намирало в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на заявеното качество "религия", попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е или би било третирано друго лице в сравнима ситуация, при сравнители други лица, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" в затвора гр. Л., които са с брада, но не са [вероизповедание], изповядващи религия [религия]. Налице е причинна връзка между дискриминационното деяние и защитения признак. Принудителното обръсване на заявителя по устно нареждане на служител на затвора, въпреки направеното оспорване от А. с мотив носене на брада по религиозни съображения, което обръсване е извършено в присъствие на служители на затвора и други лишени от свобода, сочи на защитения признак като единствено обстоятелство, мотивиращо процесното неблагоприятно третиране. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Без значение за установяване обстоятелството относно изповядване заявената религия е наличието или не на справка относно закупени от жалбоподателя продукти от лавката в затвора, защото релевантния факт на самоопределянето на А. като изповядващ определена религия- в случая [религия], както и знанието за това от съответната затворническа администрация, е безспорно установено по делото. На следващо място макар в жалбата да липсва изрично посочено лице- сравнител, специализирания орган в проведеното производство е изследвал за наличието на субекти- сравнители, поставени при същите обстоятелства като дискриминираното лице, в които лисва заявеният защитен признак, поради което от КЗД не е допуснато нарушение на закона, тъй като по начало реалност на сравнителя не се изисква. Следва да се отбележи, че в настоящия казус както пред КЗД, така и в проведеното съдебно производство, не е доказано от ответната страна –З. Л., че неблагоприятното третиране-действието по обръсване брадата на А., не е мотивирано с друго обстоятелство извън религиозните вярвания на лицето- например отказ на лишения от свобода да изпълни свое задължение, произтичащо от правна норма или друг акт на затворническата администрация, свързан с конкретни обстоятелства /хигиенни или др. / за процесния период, съществували в затвора в гр. Л.. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на Административен съд-Л. кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт в частта, с която е отхвърлена жалбата на Затвора гр. Л., не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение в тази му част е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. В частта, в която Затвора гр. Л. е осъден за заплати на Й. А. сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.09.2018 г. решението на АС- Л. е неправилно и следва да бъде отменено. Посоченият договор е сключен между адвокат И. Савова и Сдружение "Б. Х. К.", което сдружение съгласно чл. 2, ал. 1 от договора заплаща възнаграждение на адвоката, оказващ помощ на Й. А., като заплащането е удостоверено с договора. Няма данни по делото разходи за разноски пред първата инстанция да са сторени от страната по делото Й. А.. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция и претендираните разноски за касационното производство от ответната страна Й. А., такива не следва да се присъждат, защото предвид изложените по–горе съображения разноски в производството не са извършени от А.. Факт-потвърден и от представеното пред касационната инстанция платежно нареждане на Банка ДСК, от което е видно, че наредител /извършил разхода/, е субект различен от лицето Й. А., а именно- Б. Х. К.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение