Решение № 1187 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13695/2011 г.

ВАСVI отделение23.01.2012 г.докладчик т Светла Петкова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 3859 от 4.08.2011 г., постановено по административно дело № 7520 от 2010 г. на Административния съд - София-град, 16-и състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1187 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13695/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Александър Георгиев - Лада", представлявано от управителя Александър Стоянов Георгиев, чрез пълномощника му адвокат Николай Бойков, срещу решение № 3859 от 4.08.2011 г., постановено по административно дело № 7520 от 2010 г. на Административния съд - София-град, 16-и състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт № РД-22-29 от 2.03.2010 г. за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци, издаден от кмета на Столичната община, и касаторът е осъден да заплати на общината разноски в размер на 360 лева. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и вместо него - постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и отмени актът. Ответникът по касация - кметът на Столичната община, чрез своя процесуален представител - адв. Пасков, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, e отхвърлил жалбата на касатора срещу акт № РД-22-29 от 2.03.2010 г. за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци, издаден от кмета на Столичната община, с който е определена такса за битови отпадъци в размер общо на 3275,83 лв. за периода 1.02.2007 - 31.12.2009 г. и лихви за просрочие, изчислени към 12.01.2010 г., в размер на 568,92 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че АУПОВ е издаден от компетентен административен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и е мотивиран от правна и фактическа страна. Изложил е подробно фактическата страна по спора, обсъдил е събраните пред него доказателства, приложимите правни норми - чл. 62, 63 и 66 от ЗМДТ, както и тези на чл. чл. 22 и 23 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столичната община, на Столичния общински съвет. Очертал е основния спорен момент между страните приемайки, че същият се свежда до това дали конкретно за имота на касатора Столичната община е престирала услугите по сметосъбирането, сметоизвозването и дали едноличният търговец се е ползвал от тези услуги. Изложени са мотиви, че когато собственик или ползвател на имот не ползва същия през цялата година, не заплаща таксата за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, след като не е генерирал отпадъци, но ползването от това изключение е предпоставено от изискването за изпълнение на условието, определено в ал. 2 на чл. 27 от посочената наредба, което в случая не е сторено. В обобщение съдът е посочил, че доколкото в конкретния случай дружеството не е подало изискуемата декларация, а наред с това ответникът е представил множество доказателства, установяващи, че в района на имотите през процесните периоди от време са извършвани дейности, свързани с поддържането на чистотата за обществено ползване в населеното място, то ТБО се дължи. На базата на всичко изложено административният съд е приел, че оспореният акт, с който на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ е определено задължение в размер на 3275,83 лв. за такса битови отпадъци за периода 1.02.2007 - 31.12.2009 г. и лихви за просрочие, изчислени към 12.01.2010 г., в размер на 568,92 лв., е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което се явява законосъобразен административен акт. Решението на Административния съд - София-град е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. За установено от фактическа страна съдът е приел, че Александър Стоянов Георгиев, действащ като ЕТ "Александър Георгиев - Лада", притежава поземлен имот, планоснимачен номер № 1131, целият с площ 953 кв. м, нанесен в кадастрални листове 272 и 295, в административен район "Подуяне", находящ се в гр. София, кв. "Хаджи Димитър - II част", за който е подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ с отчетна стойност, подробно индивидуализирана в оспорения акт. По несъмнен начин е установено, че имотът не се ползва за стопански цели от едноличния търговец и не се оспорва размерът на отчетната му стойност. Видно от приетите като доказателства договори, фактури, сметки, безспорно се явява обстоятелството, че имотът попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Спорният въпрос е концентриран върху доказателствата за реално предоставяне на услугата с твърдение за липса на съдове за битови отпадъци. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, това твърдение се оборва от съдържанието на писмото от 15.11.2010 г. на директора на Столичния инспекторат с приложено становище на началника на Районния инспекторат "Подуяне" и скица, видно от които е, че в близост до имота са разположени общо четири броя съдове за битов отпадък тип РА 1100 л - два в района на "ЧЕЗ" ЕАД и два - на ул. "Резбарска" № 31. Документът е официален и се ползва с материална и формална доказателствена сила. Следва да бъде споделен и изводът, че самото естество на услугата поддържане на чистотата на териториите е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. Обстоятелството, че Столичната община извършва въпросната услуга, е установено чрез събраните по делото доказателства. Наведените твърдения в касационната жалба, че процесният имот не се ползвал и не било налице генериране на битови отпадъци, които да бъдат събирани и извозвани, в конкретния случай са неотносими към дължимостта на таксата битови отпадъци. Разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ гласи, че ТБО се дължи за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Тези три групи услуги формират една такса - ТБО. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Законът в ал. 2 на чл. 63 изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. На основание чл. 9 от ЗМДТ е издадена Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столичната община (НОАМТЦУПСО) на Столичния общински съвет (приета с решение № 894 по протокол № 93 от 23.11.2006 г.). Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи за имоти, които няма да се ползват през цялата година и за това обстоятелство е подадена декларация от лицата. Такава декларация в случая няма данни да е подадена от касатора, а и не се твърди такова обстоятелство. Основното му възражение е, че той не генерира отпадъци. Правилно съдът е приел, че след като жалбоподателят не е спазил посочената в наредбата процедура за заявяване неползването на услугата, не е налице основание за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване. По делото са приложени решение № 34 от 25.01.2007 г. на СОС, решение № 87 на СОС от 28.02.2008 г., приложение № 1 - план-сметка по чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, приложение № 2 за размера на такса за битови отпадъци за предприятията за 2008 г. на един съд за една година в левове при честота на сметоизвозване един път седмично и решение № 34 на СОС от 29.01.2009 г. С посочените решения е одобрена план-сметката за разходите за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2007, 2008 и 2009 г., като е определена таксата за всяка услуга поотделно. Неоснователно е и възражението, направено в касационната жалба, според което имотът, притежаван от едноличния търговец, не се намирал в район, в който се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване от общината. Изводите на първоинстанционния съд и по този въпрос са обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В случая със заповед № РД-09-1123/2006 г., заповед № РД-09-2302/2007 и заповед № РД-09-3999/2008 г. на кмета на СО, издадени на основание чл. 63, ал. 2 и чл. 71 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 1 и 2 от ЗМСМА, са определени границите на територията на район "Подуяне", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване, почистване и обезвреждане в депа на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Действително, както твърди касаторът, нормата на чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, но същият неоснователно счита, че ответникът не е доказал, че услугата се предоставя от общината. Правилно е прието от съда, че с оглед представените доказателства, в т. ч. план-сметка за разходите, е безспорно доказано извършването на регламентираните в чл. 62 ЗМДТ услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на община София. Така също и видно и от представените доказателства относно направените от общинския бюджет разходи към концесионера, се установява реалната престация на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Безспорен е наред с изложеното и фактът на неподаване на декларацията по чл. 23, ал. 1 от процесната наредба. Разпоредбите на чл. 22 във връзка с чл. 23 от наредбата касаят определянето на размера на такса битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия, които попадат в територии с организирано сметосъбиране, и намират приложение в конкретния случай. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че само с подаването на декларацията по чл. 23 от наредбата за жалбоподателя - касатор в настоящото производство, може да възникне право да се възползва от дадената в тази разпоредба възможност и да бъде освободен от заплащането на пропорционална такса за услугите като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, като за тази услуга му се определи годишна такса. Това е така, тъй като съгласно чл. 17 от ЗМДТ предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, местоназначението му, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определяне на местните данъци, което в процесния спор е направено, както бе посочено по-горе, с декларация за притежавания недвижим имот. По този начин се уведомява общинската администрация за факти, относими към облагането с местен данък и с такса за битови отпадъци. По силата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща от собственика на имота. Именно по аргумент от тези разпоредби е и уредената възможност на носителя на правото на собственост да подаде декларация по чл. 23, ал. 1 от цитираната наредба относно обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 22, т. 1 от същата наредба, т. е. с облагането с такса за битови отпадъци и методиката на определяне на размера й, респ. на компонентите й. Що се отнася до доводите в касационната жалба, че имотите на дружеството попадали в терен с определен начин на трайно ползване "нива" и това предназначение не позволявало използването му за дейности, при които се отделят битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ, същите са неоснователни. Както беше отбелязано, съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Столичната община не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имоти на граждани и предприятия, които няма да се ползват през цялата година и посочените лица са подали декларация по образец за това обстоятелство в отделите "Местни данъци и такси" на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в съответните срокове. Следва изрично да се отбележи, че нито ЗМДТ, нито наредбата свързват дължимостта на ТБО с действителното генериране на битови отпадъци. Това е така, тъй като за лицето, което е задължено за такса битови отпадъци и което не генерира такива, е предвидена възможността да уведоми до определен срок от предходната година с писмена молба-декларация общината, че няма да ползва имота през следващата календарна година, и въз основа на това да се освободи от задължението си за заплащане на таксата за съответната услуга. В конкретния случай, както беше отбелязано по-горе, това право не е осъществено от собственика на имота, поради което не е приложим предвиденият ред за освобождаване от такса. Следователно по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за несъбиране на таксите за услугите по чл. 62 ЗМДТ, предоставяни от общината. При така установените по делото факти задълженията за ТБО на едноличния търговец са законосъобразно определени, оспореният пред първоинстанционния съд АУПОВ е законосъобразен и правилно съдът е отхвърлил жалбата против него. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1