Решение № 2869 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2017 г.

Решение № 2869 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1063 от 15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 705/2017 г. Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на Г. И. Д. от гр. Б., против решение № 1040-02-20/24.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Б., с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 4004-02-1768#2/27.01.2017 г., с което се иска отмяна на отказ за заверка на осигурителен стаж и доход с изх. № 4004-02-1768#1/13.01.2017 г. на началник отдел "КПК" на ТП на НОИ - Б. за периода 01.01.1995 г. - 31.12.1995 г. Осъдил е Г. И. Д. да заплати на ТП на НОИ - Б. разноски по делото в размер на 350 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Г. И. Д. от гр. Б. Релевирани са оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от КСО. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и моли за отмяна на решението в частта за разноските досежно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Б., не е взел становище. В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания по делото и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Административното производство се е развило по подадено заявление вх. № 4004-02-1768/28.11.2016 г. от Г. Д., за заверка на осигурителна книжка, в качеството му на самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.1995 г. - 01.01.1996 г. С подаване на заявлението Д. е приложил писмени доказателства, удостоверяващи извършвана дейност, като едноличен търговец, в т. ч. данъчна декларация за облагане на доходите от 08.04.1996 г., годишен отчет за дейността на ЕТ "Деси - Г. Д." за 1995 г., също от 08.04.1996 г., решение от 29.06.1995 г. на Бургаски окръжен съд за вписване на ЕТ "Деси - Г. Д." в търговския регистър на съда, известие от Районно управление "Социално осигуряване" - Б. за вписване на едноличния търговец като осигурител и получаване на осигурителен номер. Със заповед № ЗР-5-02-00212041/29.12.2016 г., ръководителят на ТП на НОИ - Б. е наредил извършване на проверка на разходите по държавното обществено осигуряване (ДОО) на Г. Д., която е обективирана в констативен протокол. Установено е, че липсват подадени декларации по предвидения законов ред за начало на дейността, избор на вид осигуряване и прекратяване на дейността, както и за своевременно внесени осигурителни вноски на ЕТ в регистъра на НОИ. Констатирано е, че заявителят е внесъл осигурителни вноски за периода 01.01.1995 г. - 31.12.1995 г. на 23.11.2016 г. в размер на 6.00 лева. Предвид горните констатации, на Д. му е отказана заверка на осигурителния стаж за 1995 г., което е обективирано в писмо изх. № 4004-02-1768#1/13.01.2017 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - Б. Д. е оспорил това писмо по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Б., като е приложил и писмо изх. № 1029-40-427/14.07.2015 г. от директорите на Дирекция "Правна" и Дирекция "Осигуряване и краткосрочни плащания" до директорите на териториалните поделения на НОИ относно внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица за периода преди 01.01.1999 г. и копие от Процедура за издаване и заверяване на осигурителни книжки. Директорът на ТП на НОИ - Б., с обжалваното пред първоинстанционния съд решение, е оставил без уважение жалбата на Д. против оспореното пред него писмо, с което е отказано заверка на осигурителната книжка на заявителя за 1995 г. Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на Г. Д., подадена против процесното решение на директора на ТП на НОИ - Б. и потвърденото с него писмо на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - Б., като се е позовал на приложимата през 1995 г. Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (Наредбата). Обосновал е правилният извод, че въведеното с Наредбата правило за деклариране на започването и прекратяването на дейност като самоосигуряващо се лице, е императивно, и следва да бъде спазвано от административния орган, с цел спазване на принципа на солидарност на социалното осигуряване, чрез своевременно и точно определяне на размера и внасяне на осигурителни вноски от всички задължени лица. Съдът е издирил и приложил правилно относимите към фактите материалноправни норми на чл. 6 и чл. 12 от Наредбата и като е достигнал до безспорния факт, че Д. не е подал декларация за самоосигуряващи се лица за започване на дейност като едноличен търговец и не е заплатил осигурителните вноски за 1995 г. една година след изтичането на процесната, не следва да му бъде зачетен искания от него осигурителен стаж. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.), осигуряват се за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наследствена пенсия или за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, частни земеделски стопани, членове на кооперации и арендатори. С чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба като начален момент на задължението е определен денят на започване или възобновяване на трудовата дейност. Това правнорелевантно обстоятелство упражняващите трудова дейност, са длъжни да удостоверят по реда на ал. 2 - чрез подаване на декларация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В разглеждания случай от фактическа страна не е спорно, че касаторът е бил едноличен търговец, регистриран с решение от 29.06.1995 г. на Бургаски окръжен съд като ЕТ "Деси - Г. Д.". От изложеното следва, че Д. няма основание да иска зачитане на осигурителен стаж за периода от 01.01.1995 г. до 28.06.1995 г., тъй като не е упражнявал трудова дейност като едноличен търговец до този момент. Безспорно е също така, че същият не е подавал декларация за упражняване на дейност като ЕТ, нито е внасял осигурителни вноски за периода, в който е упражнявал дейността. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по делото е налична декларация за започване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице - ОКД - 5. Единствената декларация приложена по първоинстанционното дело е данъчна декларация, образец 3 за облагане на доходите. По аргумент от чл. 2, ал. 1 от Наредбата осигуряването на едноличните търговци е било задължително за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху двукратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание - върху избран месечен осигурителен доход не по-висок от десеткратния й размер. От изложеното следва, че касаторът противоправно не е декларирал своята дейност, за която е подлежал на задължително осигуряване по приложимия към този момент Закон за пенсиите (отм.), и съответно не е участвал в държавното обществено осигуряване. Освен изложеното, правилни са изводите на съда и досежно преклудираната възможност за внасяне на осигурителните вноски от Д. за процесния период, тъй като към този момент разпоредбата на чл. 12 от Наредбата е предвиждала, че невнесените осигурителни вноски могат да бъдат внесени заедно с дължимата лихва най-късно до една година считано от края на годината, за която се отнасят. За жалбоподателят това право е било погасено към 31.12.1996 г., поради което отмяната на нормата през 1999 г., е ирелевантна за настоящия казус, т. к. отмяната на коментираната норма има действие занапред. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в кореспонденцията, на която се позовава касаторът, изрично е посочено, че е необходимо подаване на декларация за започване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Липсата на такава декларация е отрицателна предпоставка за заверка на осигурителен стаж, а внесените осигурителни вноски от лицето след изтичането на петгодишния давностен срок, се явяват доброволно платени. По отношение на възражението на касатора за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, присъдено на административния орган в първоинстанционното производство, следва да се отбележи, че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Това право на жалбоподателя да претендира визираната в разпоредбата прекомерност е преклудирано към последното по делото заседание пред първоинстанционния съд. Видно от данните по делото, Д. не е направил възражение досежно размера на претендираното от юрисконсулта на ТП на НОИ - Б. в производството пред Административен съд - Б., поради което за него тази възможност е преклудирана и възражението в този смисъл, не следва да бъде обсъждана от настоящия състав. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,