Решение № 5251 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14025/2014 г.

Решение № 5251 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14025/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивелина Иванова Тенева, Борислав Иванов Бориславов, Цанка Димитрова Дикова, Красимира Иванова Бориславова, Павлина Ранчева Бориславова, Звезделина Николова Стоянова, Салваторе Висконти, Виолета Петкова Висконти, Надя Христова Стоянова, Пламен Георгиев Стоянов, Светослав Марчев Миладинов, Светла Георгиева Миладинова, Николай Симеонов Николов, Николай Атанасов Атанасов и Стоян Димитров Стоянов, чрез адв. Кремена Маринова като процесуален представител, срещу решение № 1873 от 23.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2180/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № КД-14-03-3131/26.11.2012 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна относно имот с идентификатор 10135.2563.365 с площ преди промяната от 764 кв. м., от който са отнети 159 кв. м. и е образуван имот 10135.2563.1733 с трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на община Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за неговата отмяна и претендират присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски. Ответникът - община Варна, чрез юрк. Светлана Маринова като процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, Илиян Тенчев Тенев, Радка Петкова Димитрова и Ясен Стефанов Василев не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за допустимост на решението, настоящият състав приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № КД-14-03-3131/26.11.2012 г. на началника на СГКК - Варна, издадена на основание чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Оспорването, подадено от Звезделина Николова Стоянова, Салваторе Висконти, Виолета Петкова Висконти, Светослав Марчев Миладинов, Светла Георгиева Миладинова, Николай Симеонов Николов, Николай Атанасов Атанасов и Стоян Димитров Стоянов, е недопустимо. Тези лица нямат право на жалба срещу одобреното със заповедта изменение, тъй като не са вписани в кадастралния регистър като собственици на имот с идентификатор 10135.2563.365, предмет на административния акт, както и на самостоятелни обекти в нанесената в кадастралната карта сграда с идентификатор 10135.2563.365.1. При определяне на кръга на лицата, които имат право да обжалват изменението, се изхожда единствено от записванията в кадастралния регистър, не и от други доказателства за вещни права. В тази насока следва да се има предвид, че не се оспорва правото на собственост на посочените лица върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 10135.2563.365.1. Но процесуалното право на жалба срещу оспорената заповед за изменение на КК и КР относно имот с идентификатор 10135.2563.365 се определя от записването им в КР като собственици или носители на ограничени вещни права върху този имот. Липсата на такова записване прави жалбата им недопустима. В представената извадка от кадастралния регистър като собственици на имот с идентификатор 10135.2563.365 са вписани Иван Бориславов Попов, Павлина Ранчева Бориславова, Илиян Тенчев Тенев и Цанка Димитрова Дикова. Последните двама, както и Ясен Стефанов Василев, Елка Цветанова Василева, Ивелина Иванова Тенева, Пламен Георгиев Стоянов и Надя Христова Стоянова са вписани в КР като собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 10135.2563.365.1. По отношение на част от самостоятелните обекти в тази сграда в графа "собственици" е посочено, че собственикът е неидентифициран. Тъй като кадастърът има действие само по отношение на лицата, които са записани по него като собственици/ носители на ограничени вещни права върху имотите/ самостоятелните обекти, изменението му засяга само тези лица. Ето защо правилно като оспорващи в производството пред административния съд са конституирани единствено Павлина Ранчева Бориславова, Цанка Димитрова Динева и Ивелина Иванова Тенева. Наследниците на починалата заинтересова страна Иван Бориславов Попов - Красимира Иванова Бориславова и Борислав Иванов Бориславов (наред с вписаната в КР Павлина Ранчева Бориславова - жалбоподател) са участвали в производството, макар и неправилно конституирани като оспорващи. Заинтересованата страна Радка Петкова Димитрова също не е вписана в КР като собственик или носител на ограничено вещно право в имота, предмет на изменението. С оглед изложеното следва да се приеме недопустимост на обжалваното решение по отношение на конституираните като оспорващи в първоинстанционното производство Звезделина Николова Стоянова, Салваторе Висконти, Виолета Петкова Висконти, Светослав Марчев Миладинов, Светла Георгиева Миладинова, Николай Симеонов Николов, Николай Атанасов Атанасов и Стоян Димитров Стоянов, както и по отношение на конституираната като заинтересована страна Радка Петкова Димитрова, поради което в тази част съдебният акт следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. В останалата му част, в която е отхвърлена жалбата на Ивелина Иванова Тенева, Борислав Иванов Бориславов, Цанка Димитрова Динева, Красимира Иванова Бориславова и Павлина Ранчева Бориславова, решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед за изменение на КККР на гр. Варна, одобрени през 2008 г., е издадена на основание чл. 51, ал. 1 ЗКИР във връзка със заявление на община Варна и приложените към него документи, определени по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 51 и чл. 52, ал. 1 (в приложимата редакция на разпоредбите до изменението, обнародвано в ДВ, бр. 49/2014 г.) ЗКИР Агенцията по геодезия, картография и кадастър има задължение да поддържа в актуално състояние кадастралната карта и регистър въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1, както и от геодезичните измервания. Тази информация следва от актовете за признаване и прехвърляне на право на собственост или учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на друго вещно право върху недвижим имот, както и от актовете при делба, разделяне и съединяване на имоти, след влизане в сила на КККР. Това изброяване не е изчерпателно, поради което и актовете за отчуждаване на части от имот попадат в посочената хипотеза. Съгласно чл. 58, ал. 3 във вр. с чл. 57, т. 8 и чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. със заповед на органа по чл. 54, ал. 1 ЗКИР може да бъде одобрено изменение на кадастралната карта и регистър при промяна на данните за правото на собственост и на другите вещни права и за носителите им. Такава промяна е налице и при отчуждаване на част от имот във връзка с влязла в сила улична регулация. При наличие на посочените основания, настъпили след одобряване на първоначалната КККР не се извършва процедурата по чл. 53, ал. 2 (в действащата към датата на издаване на заповедта редакция) ЗКИР и не се съставя акт за непълноти и грешки. В конкретния случай ответникът община Варна е поискал от административния орган във връзка с приключилата процедура по отчуждаване на част от ПИ 10135.2563.365 изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижими имоти с нанасяне на нов обект с начин на трайно ползване за второстепенна улица, промяна в границите на съществуващ такъв и промени в данните за собственост съгласно скица - проект. По делото е установено, че заповед № 3920/09.11.2011 г. на кмета на община Варна, с която е отчуждена част от поземлен имот с идентификатор 10135.2563.365 с площ 159 кв. м. за изграждане на второстепенна улица, е влязла в сила на 14.06.2012 г. след оспорването й по съдебен ред. Промяната в правото на собственост като последица от влязлата в сила заповед за отчуждаване е настъпила след одобряване на КККР на гр. Варна от 2008 г. Ето защо изводът на съда за неприложимост на хипотезата по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и предвидената в ал. 2 на същата норма процедура е правилен, а направените и в касационната жалба възражения за допуснати нарушения в тази насока, са неоснователни. След подробен анализ на събраните по делото доказателства съдът е направил обосновани изводи за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обсъдил е всички наведени от жалбоподателите възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Установено е по делото, че изменението на КККР съответства на действащата улична регулация по ЗРП, одобрена със заповед № Г-170/1993 г. и на извършеното със заповед № 3920/2011 г. отчуждаване на част от процесния имот. Съдът е изложил аргументирани съображения защо възприема заключението на единичната съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Баев и противоречията, поради които не кредитира заключението на тройната експертиза, като съображенията му се споделят от настоящия състав. Позоваването на заключение на същите вещи лица, прието по друго административно дело, макар и по идентичен случай, касаещ същата второстепенна улица в друга нейна част, засягаща съседния ПИ 10135.2563.364, безспорно съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като изводите по съществото на спора съответстват на установените в конкретния случай правно релевантни факти и на приложимия закон. Доводите на жалбоподателите, че осевата линия на улицата, представляваща нанесения в оспорената заповед имот с идентификатор 10135.2563.1733 с площ, съответстваща на отчуждената част от процесния имот, не съвпада с осевата линия между о. т. 327-328 по проекта за ЗРП от 1993 г., подробно са обсъдени от съда. Законосъобразни са изложените съображения, че при одобряване на ЗРП със заповед № Г-170/1993 г. осевата линия на предвидената улица, засягаща УПИ XVII-2098 (нанесен в одобрената КК като имот с идентификатор 10135.2563.365) е била изместена на изток, но това обстоятелство не е намерило отражение с нови координатни точки в регистъра на координатната система при община Варна. Правилно съдът е приел, че осевите линии и осевите точки имат спомагателен характер и тяхното положение се определя от това на регулационните линии - т. 16 от Инструкция за геодезическите работи по прилагане на подробните градоустройствени планове на населените места и други селищни територии. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗУТ, съгласно която улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни линии. От съществено значение е графичното отразяване на уличните регулационни линии по одобрения проект на ЗРП, а не по предварителния такъв. В случая параметрите на новонанесения ПИ с идентификатор 10135.2563.1733 - второстепенна улица са определени спрямо тях и одобреното изменение на КК съответства на плана и извършеното впоследствие отчуждаване. Представените в касационното производство доказателства за отмяна с решение по адм. дело № 2098/2010 г. на Варненския административен съд, влязло в сила на 06.07.2011 г., на предходно извършено изменение на кадастралната карта по отношение на имот с идентификатор 10135.2563.365 не се отразяват на изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение в допустимата му част следва да се остави в сила. При този изход на делото е неоснователно направеното от касационните жалбоподатели искане за присъждане на разноски. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение