Решение № 3051 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10511/2008 г.

Решение № 3051 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10511/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Краш 2000" ООД, гр. София, представлявано от управителя Емил Иванов, срещу решение № I-74 /17.06.2008 г, постановено по адм. д. № 1271 /2006 г, на Окръжен съд - Бургас. С доводи за материална незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед и алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане, със законните последици. Ответните страни - началник на РДНСК - Бургас, главен архитект на Община Царево, кметът на Община Царево, РИОСВ - Бургас и директор на Дирекция "Природен парк - Странджа" не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните оплаквания и предлага обжалваното съдебно решение да се потвърди като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 84 /14.11.2006 г. на началника на РДНСК-Бургас, с която на основание чл. 216, ал. 5, във вр. чл. 215, ал. 3 и 4 ЗУТ и по постъпил протест от Окръжна прокуратура-Бургас № 3305 /26.10.2006 г. за отмяна на 10 бр. разрешения за строеж, е отменено Разрешение за строеж № 20 /31.01.2006 г, на главния архитект на Община Царево за строеж: "Вилно селище - Златна перла - 2", подобект "Вилна сграда В" с РЗП - 297.14 м2, с местонахождение ПИ II-2014, м. "Дълбоки дол", в землището на с. Варвара, с възложител "Краш 2000" ООД, поради допуснати нарушения на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 6 и чл. 144 ал. 1, т. 4 от ЗУТ - без решение по ОВОС, без разрешение за заустване, в защитена територия ПП "Странджа" и без външни връзки, в нарушение на чл. 66 от ЗУТ. За за постанови този правен резултат, съдът е приел от правна страна, че процесната заповед е издадена в срока и по реда на служебната проверка по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, при ненадлежно изпълнена процедура по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ за уведомяване на РДНСК от страна на Община Царево. В съответствие с приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и кредитирано изцяло от съда, е прието за безспорно установено, че ПИ II-2014, върху който е разрешено изграждането на подобект "Вилна сграда В" е включен в границите на ПП "Странджа", който е защитена територия, поради което и тъй като разрешеното строителство на вилна сграда с Разрешение за строеж № 20 /31.01.2006 г. е част от комплекс Ваканционно селище "Златна перла" е било изискуемо изготвянето на ОВОС по реда на Приложение № 1, т. 37, чл. 92, т. 1 от ЗООС, както и разрешение за общи присъединителни и площадкови мрежи на техническата инфраструктура за целия комплекс - чл. 152, ал. 2 от ЗУТ. Обсъден е подробно и хронологически статута на имота, който съгласно ТУП от 1998 г. е с предвиждане за земеделско ползване, както и проведените процедури по ЗЗТ и категоричното заключение на тройната експертизата, че имота попада в границите на ПП "Странджа", както и влязлата в сила заповед № РД-12 /16.02.2006 г, потвърдена с решение № 10730 /01.11.2006 г, по адм. д. № 7570 /2006 г. на ВАС, петчленен състав. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно като краен резултат, предвид следните допълнителни мотиви: Констатираните в производството пред РДНСК нарушения при издаване на процесното разрешение за строеж не са оборени в съдебната фаза на производството, като основното от тях - липсата на проведена процедура и изготвена оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) е безспорно установено и сочи на нищожност на разрешението за строеж. Безспорно е обстоятелството, че с влязло в сила решение № 10730/01.11.2006 г., по адм. д. № 7570/2006 г. по описа на петчленен състав на ВАС е отхвърлена жалбата на "Краш 2000" ООД срещу заповед № РД-12/16.02.2006 г. на директора на Районната инспекция по околната среда и водите за налагане на принудителна административна мярка "Спиране започналата реализация на инвестиционно предложение за строителство на ваканционно селище "Златна перла" в имоти 002013 и 002014, м. "Дълбоки дол", землище на с. Варвара, община Царево, на територията на ПП "Странджа", до произнасяне с решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)". Съдебното решение има обвързваща задължителна сила за страните, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, поради което приложимостта на специалните изисквания по ЗЗТ и ЗООС е безспорна. Както правилно е приел административният съд, в случая се касае за инвестиционно предложение по т. 37, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 92 от ЗООС, за което задължително се изисква изготвянето на ОВОС и тази императивна правна норма не е спазена при издаване на Разрешение № 20 /31.01.2006 г. В тази връзка и предвид визираната по-горе обвързваща сила на присъдено нещо по отношение на жалбоподателя се явява неоснователно възражението за неотносимост на изискването за ОВОС за подобекта, поради ситуирането му в терен с площ под 10 дка. Освен това е безспорно установено от документацията по административната преписка, че подобект "Вилна сграда В" представлява част от туристическия комплекс "Вилно селище - Златна перла -2" и не може да функционира самостоятелно, без предвидените в него сгради и комуникации за общо ползване. Видно от данните по делото земеделските имоти № 002013 и № 002014 в землището на с. Варвара не са вписани като изключени от защитената територия в протокола към постигнатото Споразумение от 17.09.2003 г. между МОСВ и МЗГ за установяване границите на природния парк, поради допуснати грешки при изработване на картата на възстановената собственост, който протокол замества липсата на картен материал и установява местонахождението им в границите на ПП "Странджа". Предвид статута на защитена територия, за процесните поземлени имоти са приложими разпоредбите на ЗЗТ и ЗООС при промяна предназначението им в такива за строителни нужди и при одобряване на ПУП-ПРЗ, като липсата на план за управление на ПП, на което се позовава касаторът, не игнорира изискванията на специалния закон. Следователно отмененото с процесната заповед на РДНСК строително разрешение е издадено при неспазване императивните изисквания на чл. 31, т. 9 във вр. чл. 5, т. 5 и чл. 32 във вр. чл. 19 и 22 от ЗЗТ, чл. 92 ЗООС във вр. чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, което сочи на съществени пороци на разрешението за строеж, водещи до правна нетърпимост на последиците от същото и до неговата нищожност. Предвид това нищожността на Разрешение за строеж № 20/31.01.2006 г. на главния архитект на Община Царево може да бъде разкрита (прогласена) безсрочно от контролната инстанция - РДНСК по аргумент на разпоредбите на чл. 149, ал. 5 АПК вр. чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 213 ЗУТ. Следователно възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон от административния съд досежно нормата на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, а именно, че Началника на РДНСК-Варна е упражнил правата си по реда и в срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, както и че протестът на Окръжна прокуратура гр. Бургас има стойност на сигнал", макар и да се явява основателно не променя крайния правен извод за законосъобразност на отменителната заповед № 84 /14.11.2006 г. на началника на РДНСК-Бургас. Обстоятелството, че със заповедта е отменено като незаконосъобразно разрешението за строеж, а не е прогласена нищожността му, не сочи на незаконосъобразност на същата, тъй като ЗУТ е очертал точно правомощията на началника на РДНСК в чл. 216, ал. 5 от ЗУТ ". . . да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт", т. е. при констатирана нищожност се следва отмяна на разрешението за строеж в производството по чл. 216, ал. 2 и сл. ЗУТ. Обосновани и съответни за изяснената по делото фактическа обстановка са мотивите на обжалваното решение и досежно допуснати нарушения на изискванията по по чл. 144, ал. 1, т. 4 и чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, както и за липса на пряко приложение на Общия устройствен план. Неоснователно е оплакването за нарушено право на защита на "Краш 2000" ООД в производството по чл. 216, във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, тъй като това е особено контролно-отменително административно производство по отношение на точко визираните в чл. 216, ал. 1 от ЗУТ административни актове, което е абсолютна предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. С оглед на това нормата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима, тъй като не се касае за административно производство по издаване на индивидуален административен акт по реда на Дял втори, Глава пета, Раздел първи от АПК. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,