Решение № 8162 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2009 г.

Решение № 8162 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Добрич срещу решение № 206 от 10.01.2009 г. по адм. дело № 437/2008 г. на Административен съд - гр. Добрич. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с разпореждане № 241 - 1534 от 16.06.2008 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отказало да отпусне на Анка Томова Добрева от с. Победа, област Добрич, парично обезщетение за безработица с мотиви, че лицето няма осигуряване за 9 месеца през последните 15 календарни месеци. С решение № 30 от 25.07.2008 г. касационният жалбоподател е отхвърлил подадената до него жалба и е оставил в сила това разпореждане. За да постанови този резултат касационният жалбоподател е приел, че за времето от 11.04.2007 г. до 20.12.2007 г. Анка Томова Добрева неправилно е ползвала платен отпуск по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на малко дете (като негова баба), защото майката на детето не била подала декларация - приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, и времето на този отпуск не следва да се счита като такова по чл. 54а, ал. 2, т. 1 КСО. С посоченото по-горе решение Добричкият административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател и му е изпратил делото като преписка за решаване на въпроса по същество. За да постанови този резултат административният съд е приел, че за ползването на отпуска по чл. 164, ал. 3 КТ майката на детето трябва да подаде декларацията по чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, но пред своя работодател, а не пред работодателя на лицето, което ще ползва отпуска вместо нея (на бабата в случая) и тъй като майката била подала такава декларация пред своя работодател, изводите на касационния жалбоподател били незаконосъобразни. Тези изводи на Добричкия административен съд са неправилни, но като краен резултат постановеното от него решение е правилно. Според чл. 54а, ал. 2, т. 1 КСО времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за придобиване право на парично обезщетение. А от съдържанието на чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските се вижда, че такъв отпуск се разрешава от предприятието, с което лицето, искащо отпуска, е в трудово правоотношение. По делото не е представена заповедта, с която на бабата Анка Томова Добрева е бил разрешен отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ, но между страните не се спори, че нейният работодател й е разрешил такъв отпуск. Това обстоятелство не е без правно значение, а представлява юридически факт, от който се пораждат различни други субективни права, напр. право на обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО и т. н. Правото на отпуск и в частност правото на отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ е субективно частно (гражданско) право. Работодателят е длъжен да разреши неговото ползване от деня, посочен в заявлението - чл. 46, ал. 1, изр. 2-ро от цитираната вече Наредбата за работното време, почивките и отпуските, освен ако счита, че лицето няма право на този отпуск. Но в този случай е длъжен незабавно да уведоми лицето за това, като мотивира отказа си. Заповедта, с която се разрешава искания отпуск, е задължителна за всички, макар че е акт (правно действие) на частна администрация в областта на частното (трудово) право. Нито един орган на Националния осигурителен институт не е овластен с правомощие да отменя такава заповед, ако установи, че тя е била издадена в нарушение на действащия правен ред. Контролът по глава VII (чл. 107 и сл.) КСО е по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване и не обхваща трудовите правоотношения. Затова длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Добрич не е имало признато от закона право (или възможност) да отрече правото на Анка Томова Добрева на отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ . Касационният жалбоподател също няма такова право. Затова са били длъжни да зачетат обективно осъщественото правно значимо обстоятелство - разрешен отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ, времето на който се зачита за придобиване право на парично обезщетение (чл. 54а, ал. 2, т. 1 КСО ) и след това с ревизионен акт за начет да съберат от работодателя, който според тях незаконосъобразно е разрешил отпуска, всички щети за ДОО, които са пряка и непосредствена последица на незаконосъобразно издадената заповед за отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ . Няма пречки касационният жалбоподател да установи с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК твърдяното от него обстоятелство, че поради липса на подадена от майката на детето декларация - приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, бабата Анка Томова Добрева не е придобила право на отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Добричкия административен съд е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,