Решение № 5491 от 7.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш., регистрирано в Република Турция, чрез процесуалния му представител адв. В. Коев срещу Решение 12/04.01.2021 г., постановено по адм. дело 9706/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 32-201751/10.07.2019 г. на Директора на ТД "Южна морска" гр. Бургас, в частта му с която е отказано поисканото от турското дружество опрощаване и възстановяване на определените с Решение 32-43603/16.02.2017 г. на Началника на Митница Бургас митнически задължения мито в размер на 32 418 лева и ДДС 87 862 лева. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК и с принципа на служебното начало съдът не е събрал в производството всички необходими доказателства за постановяване на едно правилно решение (чл. 9, ал. 4 АПК). Касаторът се оплаква, че в нарушение на правото на защита на доверителя му и на принципа на истинност в административния процес (чл. 7 АПК) съдът не е допуснал направените доказателствени искания за изготвянето на съдебни поръчки до Тунис и Италия и назначаването и изготвянето на съдебна експертиза, без събирането на доказателства от митническите администрация на съответната държава, без което няма кака да се установи идентичността на стоките, внесени в Тунис със стоките, които са поставени под режим транзит и са предмет на атакуваното решение. По повод отказа на съда за изготвянето на съдебни поръчки касационният жалбоподател сочи Регламент (ЕО) 515/97 г., както и Регламент (ЕО) 2015/1525, с който е изменен Регламент (ЕО) 515/97, и по реда на Регламент (ЕО) 1206/2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Според касатора обстоятелството, че в Спогодбите за правна помощ с Италия и Тунис, както и в Регламент (ЕО) 1206/2001 г. не е посочено изрично, че същите се прилагат и по административни дела, не е пречка за приложението им. Отказът на съда за се допуснат поисканите съдебни поръчки, в касационната жалба се сочи, че това е съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за връщане на делото за ново разглеждане на делото от друг състав на Административен съд, София-град, като в тази връзка се позовава на решение по адм. дело 515/2016 г. на ВАС, Осмо отделение. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е и необосновано поради неправилно интерпретиране на представените по делото доказателства и непознаване на приложимото европейско законодателство, в която връзка настоява да се приеме, че именно поради гореизложените процесуални пропуски в дейността на съда е останал недоказан фактът на идентичността на стоките, постановени под режим външен транзит в ОПУ МБ Капитан Андреево и напуснали митническата територия на Съюза в срока на транзита през пристанище Чивитавекия, Италия, с тези внесени на територията на Тунис; необоснован е изводът на съда, че липсват обстоятелства които са го поставили в неравностойно положение спрямо останалите търговски оператори, което е в резултат единствено на неправомерното и в пълно противоречие с чл. 279 § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 поведение на митническите органи на Италия при липсата на извършени от него действия, които да се квалифицират като недобросъвестни или осъществени при груба небрежност. Пропускане сроковете за обжалване решението на митницата за определянето на дължимите се митни сборове, не се квалифицира като небрежност и незаинтересованост към спазването на европейското законодателство по отношение на реалното завършване на процесната транзитна операция. Подробно съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по касационната жалба Директорът на Териториална Дирекция "Митница Бургас" /с предишно наименования Териториална Дирекция Южна морска/ чрез юриск. В. Стамова Стойкова в писмена молба с приложени към нея писмени бележки по съществото на спора, я оспорва с искане за отхвърлянето и като неоснователна и за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш., регистрирано в Република Турция, срещу Решение 32-201751/10.07.2019 г. на Директора на ТД "Южна морска" /сега ТД Митница Бургас/ гр. Бургас, в частта му с която е отказано поисканото от турското дружество опрощаване и възстановяване на определените с влязло в сила Решение 32-43603/31.01.2017 г. на Началника на Митница Бургас /с правоприемник Директор на Териториална Дирекция Южна Морска, сега Директор на Териториална ДирекцияМитница Бургас/ митнически задължения мито в размер на 32 418 лева и ДДС 87 862 лева, първоинстанционният съд е приел, че правилно не е опростено задължението от митническите органи "в интерес на справедливостта", възможност предвидена с чл. 116 пар. 1 б.г от МКС, доколкото чл. 120, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г допуска това само, когато митническото задължение е възникнало при особени обстоятелства, които не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на длъжника. Съдът е посочил също така, че според § 2 на същата разпоредба особени обстоятелства се установяват, когато е видно, че длъжникът се намира в изключително положение в сравнение с други оператори, извършвани същата стопанска дейност и че при отсъствието на такива обстоятелства, той не би попаднал в неизгодно положение поради събирането на вносните или износните мита. В този смисъл според съда именно жалбоподателят не е изпълнил задължението си да представи в декларираното получаващо митническо учреждение (ПМУ) в Италия превозното средство, документите и стоките в непроменено състояние. Липсват представени по делото доказателства, които да обосноват наведените съображения за поведение неправомерно от служителите на Митницата в Чивитавекия, Италия, което именно както се е поддържало от дружеството, го е постановило в особено положение, по смисъла на чл. 120 от МКС. Непредставянето от жалбоподателя на ТИР карнет GХ79287629 и пред митническите власти в Тунис, които да го приключат, съдът е приел, че представляват действия по неизпълнение на задължението му, с което е проявена незаинтересованост, която впоследствие се изразява и в това, че жалбоподателят не е отговорил в законовия срок на исканията за предоставяне на информация, отправени му от отправното митническо учреждение (ОМУ). Все в тази връзка според установяванията на съда липсват доказателства за предприети действия от титиляра на карнета ТИР по осъществяване на каквито и да било митнически формалности при както се е поддържало напускане на процесните стоки на митническата територия на Съюза. Липсват данни същият да е ангажирал вкл. и някой от алтернативните документи, визирани в новелата на чл. 281 от Регламент за изпълнение 2015/1447. Съдът е приел, че липсата на конкретна информация в представените по делото документи не позволява идентификация на стоките, които са взети от склада в Тунис и по никакъв начин не сочи, че те са идентични със стоките, за които е бил учреден митнически режим външен транзит с Митническа декларация с основен референтен номер МРН 16BG00101500802785, осъществявана под покритието на ТИР карнет GX79287629, с титуляр "Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш., регистрирано в Република Турция. Също според съда посочването на държава на произход на стоките, различна от Турция, в два от документите, наименование заявления за разрешително за взимане от склад, подадени пред властите в Тунис, налага извод, че не се отнасят до стоките, превозвани по ТИР карнета, посочен по-горе. Този извод е мотивиран и от факта, че са налице множество различия между представените с искането и молбата фактури и фактурите, представени пред българските митнически власти при задействане на режим транзит. Тази невъзможност за идентификация на стоките, потвърдена и посредством приетото по делото заключение на вещото лице Йотов по допуснатата съдебна експертиза, е обусловила съда да приеме, че е недоказано твърдението на жалбоподателя за коректно завършване на режим транзит. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на административния орган за отказ от опрощаване и възстановяване на задълженията за ДДС и мито поради липсата на кумулативните предпоставки на чл. 116 пар. 1 б.г във вр. с чл. 120 от МКС, вкл. и поради липсата на доказателства за приключена транзитна операция на процесните стоки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Релевантни за разрешаване на правния спор във връзка и с повдигнатите възражения в касационната жалба са следните факти, установени от първостепенния съд, които всъщност в по-голямата си част са и безспорни между страните в процеса. През месец Юли 2016 г. в Република Турция е започнал превоз ТИР на стоки по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с чл. 1, б. а от Митническата Конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (Конвенция ТИР от 1975), под покритието на карнет ТИР GX79287629, който е следвало да завърши в получаващото митническо управление (ПМУ) по смисъла на легалното определение, дадено с чл. 1, б. л от Конвенция ТИР от 1975 г., Митница Радес, Тунис. Поставената идентификация в турската митница е с номер 3572341 /така доказателство на л.317-319 от адм. дело 1947/2019г./. На 16.07.2016 г. в Митническо бюро (МБ) Капитан Андреево, BG001015, разположено на територията на Република България, в рамките на този превоз ТИР е поставено начало на операция ТИР по смисъла на легалните определения, дадени с чл. 1, б. б и б.в от Конвенция ТИР от 1975 г. и чл. 1 т. 38 от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/2446, на митническата територия на Европейския Съюз, считана за единна територия съгласно чл. 228 от Регламент (ЕС) 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /наричан по-долу само Регламент (ЕС) 952/2013г. или само МКС/, под покритието на същия карнет ТИР GX79287629, за същите тези стоки, описани в петнадесет позиции, с общо тегло 24 022,74 кг., разпределени в общо 404 колета. Операцията ТИР е получила основен референтен номер (виж легалното определение в чл. 1 т. 22 от Делегиран Регламент 2015/2446) MRN 16BG00101500802785, разрешен е митнически режим по смисъла на чл. 226, § 1 във вр. с § 3 б.б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. външен транзит. Титуляр на режима е Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш., което дружество е и превозвач на стоките, съгласно приложената международна товарителница /ЧМР/. Определеният съгласно чл. 20 от Конвенция ТИР от 1975 г., респ. чл. 276 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 (наричан по-долу само Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) от МБ Капитан Андреево (което е ОМУ за нуждите на приложение разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 и регламентите по неговото прилагане така чл. 1 т. 13 от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/2446, съответно транзитно (входно) митническо учреждение по смисъла на легалното определение, дадено с чл. 1 б.м във вр. с б.в от Конвенция ТИР от 1975 г., наричано по-долу за нуждите на това изложение ОМУ) срок за представяне на стоките в определеното получаващо митническо учреждение (ПМУ, отново по терминологията на общностното законодателство чл. 1 т. 14 от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/2446, респ. транзитно (изходно) митническо учреждение по смисъла на чл. 1 б.м във вр. с бг от Конвенция ТИР от 1975 г., наричано по-долу ПМУ) Салерно, Италия, IT084100, е 23.07.2016 г. В ОМУ при осъществения контрол на стоките е приета поставената в Турция митническа пломба с номер 3572341, в съответствие с чл. 22 § 1 от Конвенция ТИР от 1975 г. Не се спори, че титулярът на режима не е изпълнил задължението си за представяне на стоките, в съответствие с чл. 278 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в определеното в декларацията за транзит ПМУ а именно Салерно, Италия, в срока за това 23.07.2016 г., както и че липсват доказателства за извършване на формалностите, предвидени в чл. 279 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, било то в това ПМУ или друго такова, което да се счита за ПМУ по силата на чл. 278 § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Българските митнически органи са изпълнили процедурата по чл. 280 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в рамките на която е получена информация непознат превоз в ПМУ, разменили са кореспонденция с гарантиращата асоциация АЕБТРИ и задълженото лице, в рамките на която са изискали представянето вкл. и на някое от алтернативните доказателства за правилното завършване на режима външен транзит, изброени в чл. 281 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, но такива не са били ангажирани. След изпращане на уведомление по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е издадено и Решение 32-43603 от 16.02.2017 г. на Началник Митница Бургас /с правоприемник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас/, с което този орган е приел, че транзитната операция, осъществена под покритието на Карнет ТИР GX79287629, с основен референтен номер MRN 16BG00101500802785, не е завършена в съответствие с изискванията на Конвенция ТИР от 1975 г., съответно приложимото общностно законодателство, поради което на основание чл. 79 § 1 б.а от МКС. е възникнало вносно митническо задължение, вкл. и задължение за заплащане на ДДС на основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС, на дата 25.07.2016 г. (чл. 79 § 2 б.а от МКС), с длъжник Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш., регистрирано в Република Турция (чл. 79 § 3 от Регламент 952/2013 г.). Размерът на публичните задължения 32 418 лева мито и 87862 лева ДДС, е изчислен при определена по правилото на чл. 70 от МКС митническа облагаема стойност /МОС/ - в размер общо на 402 320,55 лева. Решението е връчено на адресата му (така обратна разписка на л.61 от досието на адм. дело 1947/2019г.), не е било оспорено и е влязло в сила. Задължението е платено от гарантиращата асоциация АЕБТРИ (така преводни нареждания на л. 82-83 от същото досие). Началото на процесното административно производство е сложено на 11.03.2019 г., на която дата от пълномощника на Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш., в ТД Южна Морска /правоприемник на Митница Бургас, сега с променено наименование ТД Митница Бургас, наричана по-долу само ТДМитница Бургас, бел. моя/ е подадено искане за опрощаване на процесните публични вземания мито и ДДС, с правно основание чл. 116 т. 1 б.г от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Аргументите за това са, че стоките поставени под процесния режим външен транзит са били въведени на територията на Република Тунис с камион с номер 34 EF 7222, с което ППС са били въведени на територията на РБългария на 16.07.2016 г., за която цел са представени и индивидуализираните в искането /б.Б/ вносни митнически декларации, официално заверени от туниските митнически органи, които се сочи да съставляват доказателство по смисъла на чл. 281 ал. 1 б.в и ал. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и придружаващите стоките фактури. Същите доказателства са представени с превод на български език на 08.05.2019 г. (л.317 и сл. от досието на адм.дело 1947/2019 г./. Допълнително на 14.05.2019 г. от дружеството са депозирани обяснения, съгласно които Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш. от много години извършва транспорт от Турция до Тунис с карнети ТИР, използва карнети ТИР вече почти 27 години и определено разполага с опити знания за това как да ги използва и приключва в митническите служби при заминаване, транзит и местоназначение. Твърди се, че в рамките на спорната операция ТИР камионът е изпуснал ферибота от Салерно, Италия, до Тунис и променя маршрута към Чивитавекия, където митническите органи уведомяват шофьора, че ТИР/МРН 16BG00101500802785 не се появява на екрана им и отказват за изпратят искане от тяхната система до системата на българските митници и отказват да джиросат страниците на хартиеният карнет ТИР и копието от документа ТИР/МРН, предвид изискванията на клиента Марс уведомява агента на ферибота и той приема ремаркето на ферибота с коносамент S311869493 на 20.07.2016 г./приложен като копие/. По този начин се обосновава твърдението, че неприключването на процедурата ТИР се дължи изцяло и единствено на това неправомерно поведение на служителите в Митница Чивитавекия, като самият титуляр на режима не е допуснал поведение което да се квалифицира като умишлено неправомерно или груба небрежност. Или правилно съдът е приел, че спорът по делото се свежда до това изпълнени ли са кумулативните предпоставки, дефинирани в чл. 120 от МКС за опрощаване на определените с влязъл в сила акт на митническия орган публични вземания - мито и ДДС. В по-общо план следва да се посочи, че нормата на чл. 116 § 1 б.г от МКС урежда хипотеза, в която възникнали митнически задължения подлежат на опрощаване или възстановяване, в един особен случай в интерес на справедливостта, кумулативните предпоставки за което са дефинирани в чл. 120 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Заявлението следва да е подадено в срока по чл. 121 § 1 б.а от Регламент (ЕС) 952/2013 г., от лицето по чл. 172 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, до органа по чл. 92 § 1 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, вкл. и при изпълнение на условието за представяне на стоките или в случаите, в които стоките не могат да бъдат представени на митническите органи доказателства, че въпросните стоки са стоките, за които е поискано възстановяване или опрощаване чл. 173 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Или по същество чл. 120 от МКС представлява клауза в интерес на справедливостта, която включва опрощаването на вносни (както е в случая) мита, стига да са изпълнени две кумулативни условия наличието на особена ситуация и липсата на груба небрежност и недобросъвестно поведение от задълженото лице (в този смисъл виж Решение от 29 юли 2019 г. по дело С-589/17 на СЕС, т. 37 и цитираната там съдебна практика, което макар и по тълкуването на чл. 239 от отм. Регламент 2913/92 на Съвета от 12 Октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, няма пречка да бъде приложено предвид аналогичността на двете разпоредби). Що са касае до понятието особена ситуация то от новелата на чл. 120 § 2 от МКС е видно, че се касае до хипотези, в които длъжникът се намира в изключително положение в сравнение с други оператори, извършващи същата стопанска дейност, и че при отсъствието на такива обстоятелства той не би попаднал в неизгодно положение поради събирането на вносните или износните мита. Липсата на което и е да от посочените кумулативни условия, всяко едно които в този смисъл е условие sine qua non, е основание за отхвърляне на искането, като доказателствената тежест за установяването им лежи изцяло върху заинтересованото лице чл. 170 ал. 1 от АПК, а и общата разпоредба на чл. 154 от ГПК, вкл. и по аргумент от чл. 22 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Освен това, доколкото възстановяването или опрощаването на вносните или износните мита се допуска само при определени условия и в специално предвидени случаи и в този смисъл представлява изключение от общите разпоредби регламентиращи режимите на вноса и износа, разпоредбите, които ги предвиждат, подлежат на стриктно тълкуване (виж Определение от 01 Октомври 2019 г. по дело С-552/08Р, т. 53 и цитираната там съдебна практика). Тук е мястото да се посочи и че също съгласно установената практика на СЕС обстоятелствата взети в предвид при прилагането на и чл. 239 от Митническия кодекс на Общността, нямат нищо общо с въпроса дали дадено митническо задължение е било законно установено и дали митата, които вносителят трябва да заплати са точно изчислени, а решенията, приети на основание тези членове, по начало нямат нито за предмет, нито за последица произнасянето по този въпрос (виж Определение на Общия съд от 28 февруари 2012 г. по дело Т-153/10, т.30 и цитираната там съдебна практика). Тази практика няма пречка да бъде приложена и във връзка с прилагане разпоредбата на чл. 120 от МКС. В този смисъл и възраженията на касатора във връзка с правилното приключване на режима транзит, вкл. и по аргументи за ангажиране на доказателствата по смисъла на чл. 281 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 нямат място в това производство и не следва да бъдат обсъждани. Същите е следвало да бъдат ангажирани в хода на производството по издаването на Решение 32-43603 от 16.02.2017 г. на Началник Митница Бургас /с правоприемник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас/, както междувпрочем това е и нарочно поискано съгласно връчените му писма, респ. в хода на евентуалното му оспорване, каквото както се посочи по-горе не е предприето. Правилно и обоснова в този смисъл първостепенният съд се е занимавал на първо място със спорния между страните въпрос е ли са идентични стоките, поставени под режим външен транзит, осъществяван под покритието на процесния карнет ТИР, във връзка с който са възникнали и митните сборове, предмет на искането за опрощаване, с тези - за които са ангажирани доказателства от дружеството да са били предмет на внос в Република Тунис, за да е изпълнено условието визирано в чл. 173 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. При конкретното съдържание на документите (коректно анализирано от първостепенния съд, които съображения се споделят и не следва да бъдат повтаряни), правилно и митническите органи, а впоследствие и решаващия съд са приели, че не може от тях да се установи идентичността с процесните стоки. Това е потвърдено и посредством заключението на вещото лице, което правилно е кредитирано от състава на съда. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал поисканите съдебни поръчки по Италия и Тунис за установяване на търсената идентичност. Сочените в касационната жалба регламенти за сътрудничество между съдилищата от държави-членки на ЕС не касаят административни, а само граждански и търговски дела, аналогично касаят сътрудничеството между административните органи. По тези съображения не съставлява процесуално нарушение и изготвянето на съдебната експертиза без осъществяването им. Тук е мястото да се посочи, че изрично чл. 175 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 урежда процедура за взаимопомощ между митническите органи на държавните членки в производствата по разглеждане на молбите на възстановяване или опрощаване на митните сборове единствено в случаите, в които спорните стоки се намират в държава-членка, различна от тази, в която се намира митническия орган, компетентен да вземе решението, но не предвиждат такава в случаи като процесния, в които стоките се сочи да са напуснали митническата територия на Съюза. Аргументи в насока, че именно лицето, поискало опрощаването или възстановяването, следва да ангажира доказателствата относно идентичността на стоките, се извеждат и от нормата на чл. 180 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, който именно вменява задължение за този субект да ангажира необходимите документи за доказване факта на напускане на митническата територия на съюза на стоките, вкл. и дефинира тези документи (виж § 2). Както е приел и първостепенният съд това са документи, с които Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш. следва да разполага, но съдържанието на ангажираните такива по делото не покрива изискването на посочената правна норма. Или обосновано е прието, че липсват доказателства да е изпълнено условието на чл. 173 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Отделно от това както правилно е приел и първостепенният съд, дори и да бе установено това обстоятелство, то в случая липсват доказателства за наличието на кумулативните предпоставки за приложението на чл. 120 от МКС, така като бяха очертани по-горе в това изложение. По наличието на първата от тях особена ситуация правилно първостепенният съд е приел, че нищо от представените по делото доказателства не обосновава наличието на твърдяното изключително положение на длъжника в сравнение с други оператори, извършващи същата стопанска дейност. Както е прието в Решение от 03 Февруари 2021 г. по дело С-92/20 на СЕС фактът, че съответните стоки са били реекспортирани към трета страна, без да са включени в икономическия оборот на Европейския съюз, не е достатъчен да се приеме, че икономическия оператор се намира в такова особено положение, поради което и дори и да бе доказан този факт, вкл. и посредством отказаните съдебни поръчки, това не би обосновало неправилност на правните изводи на съда. Всъщност единствените фактически твърдения на касатора, с които се обосновава поставянето му в изключително положение в сравнение с други оператори, извършващи същата стопанска дейност, са свързани с неправомерния според него отказ на митническите служители в Чивитавекия, Италия, да изпълнят митническите формалности по завършване на процесния транзит в качеството си на ПМУ по смисъла на чл. 278 § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, които задължения ако бяха изпълнени не би се стигнало до възникването на вмените му задължения. Макар и неизпълнението от страна на митническите органи на задълженията им произтичащи от правото на Съюз и в частност Митническия кодекс на Съюза и регламентите по неговото прилагане, да могат в определени ситуации да обосноват наличието на твърдяното особено положение, същественото в случая е, че доказателства за едно такова поведение не са ангажирани в хода процеса от страна на Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш. В аспекта на гореизложеното, нито един от представените по делото документи не установява изпълнение на задължението по чл. 279, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за представянето на процесните стоки от страна наМарс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш. в качеството му на титуляр на карнета ТИР и то именно пред митницата в Чивитавекия, Италия, за да се приложи правилото на чл. 278, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и произтичащите от това задължения по чл. 279 от същия Регламент за изпълнение, вкл. такова доказателство както правилно е приел и първостепенният съд не съставлява и представеният коносамент. Изложеното прави излишно обсъждане наличието втората кумулативна предпоставка по чл. 120 от МКС. За пълнота на изложението, съгласно постоянната практика на СЕС, за да се прецени дали е налице груба небрежност по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, е необходимо да се вземе предвид именно сложността на разпоредбите, неизпълнението на които води до пораждане на митническото задължение, както и професионалният опит и това дали въпросният оператор е положил дължимата грижа (вж. Решение на Общия съд от 16 Април 2015 г. по дело Т-576/11, т. 95, Решение от 27 септември 2005 г., Common Market Fertilizers/Комисия, T134/03 и T135/03, т. 135 и цитираната съдебна практика). В този порядък правилно съставът на АССГ е приел, че именно с поведението си задълженото лице по режима транзит е обусловило възникването на спорните задължения, при липсата на сложност на разпоредите уреждащи същия, при отчитане вкл. и опита му в операции, осъществявани под покритието на карнети ТИР, което изключва добросъвестността му. При положение, че се касае до опитен икономически оператор, който както посочва осъществява превоз на стоки под покритието на карнети ТИР от 27 години, същият е могъл да избегне възникването им при проява на дължимата грижа за снабдяването с някое от алтернативните доказателства за приключване на операцията ТИР по смисъла на чл. 281, § 1, б.б, в или г от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Освен това липсата на дължима грижа от негова страна е още по-сериозна, ако касаторът, както самият той поддържа, е натоварил стоките на Кораб за Тунис, без да осъществи каквито и да било митнически формалности (като тук дори не се поставя въпросът за приключване на режима транзит), без да направи опит да се снабди с евентуално подадени от трети лица (както се е поддържало) митнически декларации за износ на спорните стоки, без дори да представи пред митнически власти в Тунис карнетът ТИР, а в крайна сметка именно митница Радес, Тунис, както бе посочено по-горе е ПМУ по смисъла на легалното определение дадено на това понятие с чл. 1 б. л от Конвенция ТИР от 1975 г. Именно титулярът на карнета ТИР е отговорен за представянето на пътното превозно средство, състава от пътни превозни средства или контейнера заедно със стоката и съответния карнет ТИР в отправното митническо учреждение, транзитното митническо учреждение и получаващото митническо учреждение, като надлежно спазва съответните разпоредби на Конвенцията ТИР от 1975 г. В този порядък неточността в дейността на състава на АССГ, свързана с мотивираността на част от изложението с разпоредби от общностното законодателство, регламентиращи режимът външен съюзен транзит, които в случая действително са неприложими, не може да обоснове извод за наличието на някое от касационните основания по чл. 209 от АПК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е постановено правилно и при извършената проверка не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна на обжалваното решение. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, по аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК на Агенция "Митници" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Що се касае до изложените съображения в молбата от 19.04.2022 г. на процесуалния представител на ответника във връзка с пропуска на състава на АССГ да се произнесе по искането за разноски, компетентен да се произнесе по него е първостепенния съд на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение