Решение № 9714 от 16.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Солаков против решение 402 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело 1581/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 1513/27.05.2022 г. , издадена от директора на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при община Варна. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно или евентуално - неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при община Варна, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в посочената част е неблагоприятен, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Касационният довод за нищожност на оспореното съдебно решение е неоснователен. Решението на Административен съд- Варна отговаря на всички изисквания за валидност същият е постановен от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, издаден е в съдебно производство по оспорване на административен акт, в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 АПК. Решението е постановено от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК. Съдебният акт е изготвен в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписан от съдията. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля и не е нищожно, а доводът на касационния жалбоподател в обратен смисъл е неоснователен. Останалите доводи на касатора за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост, са основателни. Всички изводи на първоинстанционния съд за издаване на административния акт от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. При преценката на компетентността на издателя, правилно е съобразена заповед 2996/20.09.2021 г., с която директорът на директора на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при община Варна, е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. Взето е предвид, че заповедта за делегиране на правомощия е подписана от зам.- кмета на община Варна по време, през което същият изпълнява функциите на кмета на общината при условията на заместване съгласно заповед К-066/ 16.09.2021 г. Последната заповед не е предмет на контрол в настоящото производство, поради което доводите на касатора за нейната незаконосъобразност не следва да бъдат обсъждани. Правилно е прието, че административният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в този смисъл са съобразени и фактите, установени в съставeния по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт. Нареденият за премахване строеж е описан по местонахождение и с конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Известните разминавания между описанието на строежа в обжалваната заповед и установеното на място от вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, не са съществени, тъй като местонахождението на строежа, неговите параметри, конструктивни характеристики и използвани материали са посочени точно и не пораждат съмнения относно съществуването на наредения за премахване обект. Заключението, че предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, също е законосъобразно. Правилно са съобразени техническите характеристики на наредения за премахване обект, установени от писмените доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, като законосъобразно е преценено, че предмет на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от четвърта категория, който е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа и в противоречие с действащия ПУП. Крайният извод на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед обаче е необоснован и в противоречие с материалния закон. За да се приеме, че строежът подлежи на премахване освен незаконен, следва да се установи, че същият не отговаря и на изискванията за търпимост установени с § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ. В случая условията за търпимост на строежа по цитираните текстове не са изследвани от първоинстанционния съд. Не е изяснено времето на извършване на строителството, като в този смисъл фактически установявания от съда не са направени. В съдебния акт са отбелязани твърденията на жалбоподателя в хода на административното производство за годината на изграждане на обекта, без да е съобразено, че същите противоречат на периода на строителство, посочен в жалбата и в писмените защити, представени в хода на съдебния процес. Не са обсъдени и представените писмени доказателства като разрешението за ползване на жилищната сграда от 1999 г. и нот. акт от 2001 г., с който жалбоподателят се легитимира като собственик на ап. 14, състоящ се от антре, стая, кухня, баня и балкон- тераса по калкана с дължина 11 м. и ширина 3 м., които също са в противоречие посочената в пред административния орган година на изграждане на обекта. Времето на извършване на строителството е от съществено значение за изясняване на правния спор с оглед преценката за наличие на условия за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, съответно за премахване на строежа и за законосъобразността на оспорената заповед. Със съдебното решение такава преценка не е направена, а липсват и мотиви в този смисъл. По тези съображения оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Варна за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и при необходимост да прояви и процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства относно времето на извършване на строежа и в съответствие с установените факти да прецени съответствието на наредения за премахване строеж с изискванията за търпимост, както и законосъобразността на оспорената заповед. На основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,