Решение № 9728 от 16.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез директора на Областно пътно управление гр. Пловдив, упълномощен от Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", против решение 156/27 януари 2023 г., постановено по адм. д. 2409/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез директора на Областно пътно управление гр. Пловдив, упълномощен от Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", против заповед 312 от 12 април 2022 г. на кмета на община Родопи, с която е одобрен: 1. ПУП ПРЗ за ПИ с идентификатор 17. 6, представляващ земеделска земя за процедура за промяна предназначението, в землището на с. Крумово, м. "Изворите", община Родопи, област Пловдив, за образуване на УПИ 17. 245 производство, преработка и разфасовка на сладкарски изделия за хранително-вкусовата промишленост и обществено обслужваща дейност и УПИ 17. 247 трафопост, за разширение на път и полски път. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не се споделят доводите на касатора, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 128, ал. 6 ЗУТ, тъй като даденото положително становище към датата на издаване на обжалваната заповед е изтекло и не е инициирано подновяването му. Съгласно чл. 128, ал.6 ЗУТ проектите на подробни устройствени планове се съгласуват със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост и със специализираните контролни органи като съгласуването се извършва чрез: 1. издаване на необходимите актове при условията, по реда и в сроковете, определени в специален закон; 2. издаване на писмени становища или участие на представители на заинтересувани ведомства в заседанието на експертния съвет, когато за съгласуването не се изисква издаване на акт по т. 1; в този случай, ако в едномесечен срок от постъпване на искането за съгласуване не е представено писмено становище и на заседанието на експертния съвет не присъства представител на заинтересуваното ведомство, се смята, че проектът е съгласуван без забележки; отказите за съгласуване трябва да бъдат мотивирани. По делото безспорно е установено, че в хода на административната процедура по одобряване на процесния ПУП, с писмо изх. 94-00-1998 от 16 ноември 2020 г. ОПУ Пловдив е съгласувало КТП към ПУП ПРЗ за ПИ 40004.17.6 без забележки. В положителното становище на ОПУ е отразено да се внесе проект в следваща фаза на проектиране, което предполага и ново съгласуване с ОПУ в съответствие с чл. 8, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, съгласно която разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията. А съгласно ал. 3 разрешението за специално ползване по ал. 2 е валидно за срок от две години и се издава по образец съгласно приложение 1, като процедурата по издаването на разрешение за специално ползване на пътищата е уредена в ал. 4 от Наредбата. Следователно правилни са изводите на първоинстанционният съд, че не се констатират нарушения в процедурата по издаване на обжалваната заповед за одобряване на ПУП. Видно от горецитираната наредба е, че редът за съгласуване на КТП към ПУП не е уреден, както и не е определен едногодишен срок на валидност на становище по приемане на КТП. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника Община Родопи следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, своевременно претендирани и доказани. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав