Решение № 14712 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2020 г.

Решение № 14712 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2020 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при ЦУ на НАП срещу решение № 721/07.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9982/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2000907374/04.05.2010 г. поради изтекла давност. Касаторът обосновава доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Посочва в жалбата си, че въз основа на събраните в хода на второто първоинстанционно дело доказателства, съдът правилно е преценил, че в съответствие на материалния закон органите по приходите са отказали да признаят право на данъчен кредит по спорните фактури, но едновременно с това съдът е разгледал като основателно възражението за изтекла абсолютна давност, поради което е отменил обжалвания ревизионен акт. Счита, че в този случай, съдът е следвало да потвърди обжалвания РА № 2000907374/04.05.2010 г. като посочи, че поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност се погасява правото на кредитора за принудителното му изпълнение. Твърди, че така постановеното решение е крайно несправедливо, защото от фактите по делото е видно, че потестативното право е упражнено в срок, публичните задължения са установени по предвидения ред и администрацията е действала ефективно и бързо, но причините за така стеклите се обстоятелства са изцяло подвластни на dominus litis, който вместо да действа като арбитър, с бездействието си е съдействал на едната страна по спора, (която губи спора по същество), да спечели изхода от делото. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – "БКС КОНСУЛТ" АД, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата като процесуално допустима, а по същество – неоснователна, поради следното: С процесният Ревизионен акт № 2000907374/04.05.2010 г. на "БКС КОНСУЛТ" АД са определени задължения за довнасяне общо в размер на 268 561, 97 лв., в т. ч., както следва: ДДС в размер на 226 993, 15 лв. и лихви в размер на 41 568, 82 лева. Така определените данъчни задължения за довнасяне в основната си част произтичат от извършени на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗДДС и чл. 9 ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС корекции на правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 227 143, 15 лв. за доставките по данъчни фактури, издадени от "БЪЛГАРСКА РЕЙТИНГОВА АГЕНЦИЯ" АД /м. 08.2007 г. /, "ГАЛИ-ME" ЕООД /м. 12.2007 г. /, "БКС СТРОИТЕЛ" ЕООД /м. 12.2007 г. /, "БГ СТРОИТЕЛ 2008" ЕООД /м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г./, "БРАВО ИНВЕСТМЪНТС" ООД /м. 04.2009 г. / и "БИ АЙ БИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД /м. 06 и м. 07.2009 г./. РА е обжалван от дружеството по административен ред като с Решение № 1653/02.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем "ОДОП") - София същият е изцяло потвърден. "БКС КОНСУЛТ" АД е подало жалба до Административен съд София-град, по която е образувано адм. дело № 9168/2010 година. По цитираното дело е постановено решение № 7159/20.12.2012 г., с което съдът е отменил изцяло обжалвания РА № 2000907374/04.05.2010 година. Срещу решението е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" – София, по която е образувано адм. дело № 1926/2013 г. по описа на Върховен административен съд. С решение № 13025 от 09.10.2013 г. на Първо отделение на ВАС, решението на Административен съд София-град е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът е постановил оспореното в настоящото съдебно производство решение № 721/07.02.2020 г. по адм. дело № 9982/2013 година. Изложени са мотиви, че обосновано и в съответствие на материалния закон органите по приходите са отказали да признаят на "БКС КОНСУЛТ" АД право на данъчен кредит по спорните фактури, но приемайки за основателно възражението за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията, касаещи данъчните периоди м. 08 и м. 12.2007 г., м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г., м. 04, м. 06 и м. 07.2009 г., е отменил РА № 2000907374/04.05.2010 година. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че РА е издаден от орган по приходите, разполагащи с материална компетентност, в установената писмена форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение съобрази следното: Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Задълженията по ЗДДС, за които се отнася възражението, са установени за данъчни периоди съответно м. 08 и м. 12.2007 г., м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г., м. 04, м. 06 и м. 07.2009 г. и последното е следвало да бъде платено през 2009 г., поради което 10-годишният срок за него е започнал да тече от 01.01.2010 г. и е изтекъл на 31.12.2019 година. Тогава е изтекъл и 10-годишният срок по отношение на установените данъчни задължения и за м. 12.2008 г., м. 04 и м. 06.2009 година. Съответно за установените данъчни задължения за м. 12.2007, м. 08, м. 10 и м. 11.2008 г. 10-годишният срок е изтекъл на 31.12.2018 г. За установените данъчни задължения за м. 08.2007 г. 10-годишният срок е изтекъл на 31.12.2017 година. Видно от самата касационна жалба, жалбоподателят признава факта, че давностният срок за отменените задължения е изтекъл, независимо от срока на спиране на давността. Спорен в настоящото производство е въпроса правилно ли е отменен РА, поради безспорно изтекла погасителна давност на установените с него задължения с доводи на касатора, че в случая е погасено само правото да се иска принудително изпълнение. Настоящата касационна инстанция счита, че изтеклата погасителна давност не само погасява възможността за принудително изпълнение на определените публични задължения, но е и основание за отмяна на РА, поради което съдът при направено възражение в този смисъл, правилно е възприел. Доводите на касатора, че в настоящия случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изречение второ ДОПК, според която, когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение, са неоснователни. Посоченото правило не намира приложение в случаите, в които давностният срок изтича вече в хода на съдебното производство, а не в хода на ревизионното такова, каквито са фактите по делото. Възраженията относно продължителността на съдебното производство, макар и основателни, не водят до различен извод. По изложените съображения, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,