Решение № 4360 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4851/2010 г.

Решение № 4360 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4851/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите срещу решение № 12 от 17.02.2010 г. по адм. дело № 6419/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Татяна Дойчева Илиева от гр. Нова Загора, е представила писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Татяна Илиева заповед № ЗЦУ 809 от 21.08.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, с която на същата на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", както и заповед № 686 от 24.08.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, с която е прекратено служебното й правоотношение като старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Сливен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено извън едногодишния преклузивен срок съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Изложил е съображения също така, че макар нарушенията на трудовата дисциплина, описани в заповедта, да са извършени, когато жалбоподателката е работила по трудово правоотношение с ответника, а не като държавен служител, то неизпълнението на задълженията й би било релевантно както към трудовата, така и към служебната дисциплина. Решението е правилно. Изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила е законосъобразен. При издаване на оспорената заповед е нарушено императивното правило на чл. 94, ал. 1 ЗДСл., съгласно което дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, са извършени със съставянето на ревизионния акт (18.06.2008 г.) и на акта за прихващане и възстановяване (28.05.2008 г.)., като едногодишният срок е изтекъл съответно на 18.06.2009 и на 28.05.2009 г. Предвид ангажираните по делото доказателства за ползван от Илиева платен годишен отпуск в рамките на този срок, налице е хипотезата на чл. 94, ал. 3 ЗДСл., като законосъобразен е изводът на решаващия съд за издаване на заповедта след изтичането на едногодишния преклузивен срок - 6.07.2009 г. за първото нарушение и 15.06.2009 г. за второто нарушение, като правото на дисциплинарнонаказващия орган да наложи наказание се е погасило. Допуснатото от административния орган нарушение на императивното правило на чл. 94, ал. 1 ЗДСл е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, без да е необходимо първоинстанционния съд да разглежда спора по същество. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, Административен съд София-град е постановил правилно решение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че несъответни на материалния закон са заключенията на първостепенния съд относно материалната законосъобразност на заповедта. Това е така, защото от мотивите на обжалвания акт е видно, че деянията, за които на жалбоподателката й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение, са извършени съответно на 18.06.2008 и на 28.05.2008 г., към която дата Илиева не е била държавен служител. Такова качество същата е придобила с встъпването си в длъжност на 1.06.2009 г. Следователно към визираните в обжалваната заповед дати, същата е била в трудово правоотношение и спрямо нея не са действали разпоредбите на ЗДСл., поради което извършените деяния не могат да се отнесат към нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила поради което Върховният административен съд, пето отделение,