Решение № 1592 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2012 г.

Решение № 1592 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Росен Каменов Димитров, чрез процесуален представител, срещу Решение № 975/27.06.2012 г., постановено по адм. дело № 225/2012 г., по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-45/08.02.2012 г. на в. и. д. началник на РДНСК - Югозападен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда", без двете колони допрени до жилищната сграда и гредата между тях, находящ се в УПИ VIII-15, кв. 1, по плана на с. Церово, общ. Благоевград. Релевирани са доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна и присъждане на разноски по делото. Ответникът - началникът на РДНСК Югозападен район оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд - гр. Благоевград е инициирано по жалба от Росен Каменов Димитров срещу заповед № № ДК-02-ЮЗР-45/08.02.2012 г. на в. и. д. началник на РДНСК Югозападен район. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обоснован и правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, с която е наредено премахване на процесния строеж като незаконен. Установено е, че действително се касае за строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изпълнен без необходимите строителни книжа, в нарушение на изискванията на чл. 55 от ЗТСУ и чл. 224 от ППЗТСУ (отменени), сега чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Правилно съдът е приел, че процесният строеж е изграден в чужд имот без да е налице отстъпено право на строеж, съгласно нормата на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ (отм.), което е видно и от съставените два броя констативни актове. Строежът е от пета категория и за изпълнението му е необходимо одобряването на инвестиционен проект. Освен това, строежът не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, позволяващи изпълнението му без издаването на разрешение за целта. От друга страна по делото е установено, че строежът е изграден преди 1987 г., но не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като не съответства на ПУП (ПРЗ) нито към 1987 г., нито към 2011 г., изграден е без одобрен проект и издадено строително разрешение и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Също така според § 184, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, строежи, извършени незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Тази хипотеза също не е налице, тъй като строежът не съответства на действащия от 1982 г. ПРЗ. Съдът правилно е стигнал до извода, че при безспорно установена липса на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за изграждането му, както и установено несъответствие с предвижданията на ПУП, процесният строеж е незаконен по смисъла на ЗУТ и като е постановил премахването му, административният орган е приложил материалния закон правилно. Обоснован е изводът на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо, Върховният административен съд, Второ отделение,