Решение № 4959 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12818/2020 г.

Решение № 4959 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12818/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 208 и сл. във връзка с чл. 185, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на енергетиката срещу решение № 10198/24.07.2020 г., постановено по адм. д. № 12616/2017 г. по описа на ВАС, пето отделение, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, с което е обявена нищожността на решение № Е-РД-16-328 от 4.04.2017 г., издадено от министъра на енергетиката и делото като преписка е изпратено на министъра на енергетиката за ново произнасяне при спазване на указанията на съда относно формата за предоставяне на достъп до исканата информация от Р. К.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата да се уважи. Ответникът Р. К., чрез адв. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следните съображения: Р. К. е подал заявления за достъп до обществена информация рег. № Е-94-Р-08/21.08.2013 г. и рег. № Е-94-Р-09/21.08.2013 г. до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с които е поискал предоставянето на информация, относно: "цялостните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства на фирма "Челопеч майнинг" ЕАД" и "годишните работни проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства за периода 2004 г. – 2012 г. на "Челопеч майнинг" ЕАД". Заявителят е посочил, че желае да получи информацията във форма на копие на хартиен носител или копие на технически носител CD. Със заповед № РД – 16 – 1473/24.10.2013 г. на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката е отказан достъп до документите, посочени в заявленията. С решение № 1616 от 14.03.2014 г. по адм. дело № 11474/2013 г. Административен съд София – град е отменил горепосочената заповед и е върнал делото като преписка на главния секретар на Министерство на икономиката и енергетиката за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Цитираното решение е било оставено в сила с решение № 14415 от 2.12.2014 г., постановено по адм. дело № 5620/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В изпълнение на съдебните решения министърът на енергетиката е издал решение № Е – РД – 16 – 01/5.01.2015 г., с което е предоставил достъп до наличната в Министерството на икономиката и енергетиката информация, посочена в заявленията на Р. К.. Определил е срок на разрешения достъп – 30 дни под формата на преглед на информацията в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката в гр. София, ул. "Триадица" № 8. Обосновал е отказ от предпочетената от заявителя форма на достъпа чрез копия на хартиен носител и копия на технически носител CD с това, че: 1.) "... исканата информация се съдържа в над 10 класьора, всеки от които с голям брой страници, поради което копирането или сканирането им ще увеличи необосновано разходите по предоставянето" и 2.) "... при предоставяне на достъпа в предпочитаната форма съществува възможност за неправомерна обработка на исканата информация". С решение № 7448 от 21.06.2016 г. по адм. дело № 6856/2015 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Р. К. срещу решение № Е – РД – 16 – 01/05.01.2015 г. на министъра на енергетиката, като неоснователна. Съдът е приел, че исканата информация е предоставена в пълен обем, при отчитане на обстоятелството за надделяващ обществен интерес, като обстоятелството, че информацията не е предоставена във формата, предпочетена от заявителя не води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Решението на Върховния административен съд, пето отделение е оспорено с касационна жалба, подадена от Р. К., като с решение № 2256 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13781/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, съдът е отменил решение № 7448 от 21.06.2016 г. по адм. дело № 6856/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като вместо него постановил друго, с което е отменено решение № Е – РД – 16 – 01 от 5.01.2015 г. на министъра на енергетиката и преписката е върната на министъра на енергетиката за издаване на нов акт по заявления за достъп до обществена информация с вх. № Е–94–Р–08/21.08.2013 г. и № Е–94–Р–09/21.08.2013 г., подадени от Р. К., съобразно дадените в мотивите към съдебното решение на съда указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението изрично е прието, че видно от мотивите към решението на административния орган е, че при форма на достъп чрез копие на хартиен носител или копие на технически носител CD разходите не са изследвани и нямат ясен цифров резултат, за да може да се приеме извода за необоснованост за предоставянето на информацията на заявените носители за правилен, като работейки с неясни по обем и количество ориентири "над 10 класьора... с голям брой страници" остава неясен и доколко достатъчен е и периода от един месец за проучване на информацията. Прието е, че мотивите на административния орган за съществуваща възможност от неправомерна обработка са лишени от конкретика, за да могат да бъдат споделени или отхвърлени, като органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната от заявителя форма, като дори и в хипотезите на чл. 27 ЗДОИ могат да се използват повече от една от възможностите, уредените по чл. 26 ЗДОИ с цел по този начин да се реализира максимално пълно правото на достъп в подходящата форма. Предмет на спора по настоящото дело е решение № Е-РД-16-328 от 4.04.2017 г. издадено от министъра на енергетиката, с което е предоставена исканата от жалбоподателя К. информация, предмет на заявленията му за достъп до обществена информация, но не в исканата от заявителя форма - на хартиен носител и на СD, а чрез запознаване на място. С него административният орган е предоставил достъп до обществена информация по заявления за достъп до обществена информация рег. № Е-94-Р-08/21.08.2013 г. и рег. № Е-94-Р-09/21.08.2013 г., във форма, чрез запознаване на място, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение № 2256 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13781/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, с което органът е задължен да предостави исканата със заявления за достъп до обществена информация рег. № Е-94-Р-08/21.08.2013 г. и рег. № Е-94-Р-09/21.08.2013 г., чрез предоставянето на реална възможност на заявителя за запознаване с цялата налична обществена информация, като мотивите на административния орган за съществуваща възможност от неправомерна обработка, наложило предоставянето на поисканата обществена информация във форма, чрез запознаване на място са приети за лишени от конкретика. Съдебното решение на тричленния състав на Върховен административен съд е правилно. При постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като материалния закон правилно е бил приложен. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. От текста на разпоредбата следва, че предпоставките за приложението й са следните: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. Ноторно известно е че, съдебното решение е единство от мотиви и диспозитив. Влязлото в сила решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Решение № Е-РД-16-328 от 4.04.2017 г., с което е предоставена исканата от жалбоподателя К. обществена информация, но не в исканата от заявителя форма - на хартиен носител и на СD, а чрез запознаване на място, не е съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила съдебно решение № 2256 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13781/2016 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия и е в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Ирелевантни за спора са доводите за нищожност по принцип на административен акт. В случая нищожността произтича от противоречието на административния акт с влязлото в сила съдебно решение, което с позоваване на правото на достъп до обществена информация на всеки гражданин на Република България задължава задължения субект да изпълни задължението си по чл. 27 от ЗДОИ и да предостави търсената обществена информация в предпочитаната форма, предвид обективната липса на основания, изключващи изпълнение на законовото задължение. Доводът, че предоставянето на исканата обществена информация би било в нарушаване на изискванията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или за проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, за ликвидация и/или консервация на геологопроучвателните и на миннодобивните обекти и за рекултивация на засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване гравитира неубедително към основание по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ и е неоснователен, тъй като информацията се търси и предоставя за целите на ЗДОИ, а именно, да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тричленният състав на ВАС е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят сторените и надлежно претендирани деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,