Решение № 5823 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10491/2010 г.

ВАСVII отделение27.04.2011 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОБЯВЯВА нищожността на протоколно решение от 3.06.2010 г., постановено по преписка № 292/2009 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, на "БТК" АД, Централно управление, е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева. ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати в полза на "Българската телекомуникационна компания" АД, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 5823 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10491/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). С протоколно решение от 3.06.2010 г., постановено по преписка № 292/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., на Българската телекомуникационна компания ("БТК") АД, Централно управление, е наложена "глоба" в размер на 2000 лева. Недоволно от административния акт, БТК го оспорва с доводи на нарушение на материалния закон при неговото постановяване. Претендира се отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител юрк. Горянова, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура застъпва становище за основателност на жалбата. Счита, че не може да бъде прието, че в производството пред Комисията е доказано по отношение на Иванов да е извършено преследване по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" и т. 4 ЗЗДискр. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 АПК, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: За да приложи нормата на чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. спрямо "БТК" АД, Комисията е приела, че основание за това съставлява наложено на разпитания като свидетел по преписката служител на БТК Георги Рангелов Иванов дисциплинарно наказание "забележка", на основание чл. 187, т. 1, вр. с чл. 186, чл. 189 и чл. 192 от Кодекса на труда. За да постанови решението КЗД е изложила следните мотиви: "Въз основа на представеното доказателство от процесуалния представител на жалбоподателя пояснение от инженер Георги Рангелов Иванов, че е налице преследване, което в Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. е по-неблагоприятното третиране на лице, което е предприело или се предполага, че ще предприеме действия за защита от дискриминация, и т. 4 - Действията за защита от дискриминация могат да включват подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация, на основание на това ще бъде наложена административна санкция, която съставът ще определи след като се събере на заседание" - Виж страници 10 и 11 от протокола на проведеното на 3.06.2010 г. открито заседание по преписката (л. 223 - 224). Анализирайки дословно преповторените мотиви на Комисията, настоящият състав приема, че с решението е наложена имуществена санкция на "БТК" АД за осъществено преследване по отношение на свидетеля по преписката Георги Рангелов Иванов. В представеното решение № 216/28.09.2010 г. на Комисията, с което е финализирана преписка № 292/2009 г. и чиято законосъобразност е предмет на образуваното пред ВАС адм. д. № 13976/2010 г. (насрочено за 26.09.2011 г.) е посочено, че "спрямо инж. Георги Иванов е извършено преследване съгласно § 1, т. 3 ДР на ЗЗДискр., който по смисъла на чл. 80 ЗЗДискр. представлява дискриминация и за която на БТК е наложена глоба в размер на 2000 лева" (стр. 4-та). Пак там съставът е изтъкнал, че "работодателят е превишил своите служебни правомощия да налага дисциплинарни наказания, поради което налага на "БТК" АД, представлявано от изпълнителния директор Бернар Жан Люк Москени имуществена санкция в размер на 2000 лева". Без да се коментира въпросът доколко мотивите за постановяване на един административен акт могат да бъдат излагани в друг, последващ такъв, както се поддържа от процесуалния представител на Комисията и както очевидно приема за възможно заседателният състав, следва да бъде посочено следното: 1). Анализът на правната уредба в ЗЗДискр. сочи на определени особености досежно налагането на санкции в производството пред КЗД. В закона са установени специфични правила (чл. 50 - 70 ЗЗДискр.), по които протича установяването (разследването) и санкционирането на дискриминация. Когато в резултат на проучването констатира форма на дискриминация, компетентният административен орган издава решение, в диспозитивната част на което се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага (Арг.: чл. 66, т. 3 ЗЗДискр.). Редът за издаване на това решение, съдържащо включително налагане на административно наказание, е този по Глава четвърта, Раздел първи на ЗЗДискр. На плоскостта на цитираните норми, регулиращи спорното правоотношение, следва да се има предвид, че по възприетото като основание за санкциониране на "БТК" АД нарушение не е провеждано производство по Глава четвърта, Раздел първи на ЗЗДискр., поради което решението е постановено при допуснато съществено нарушение на установените административно-производствени правила. Като е наложила с протоколно решение глоба в размер на 2000 лева на "БТК" АД, без да съобрази изискванията на ЗЗДискр., Комисията е постановила порочен акт, който подлежи на отмяна само на това основание. 2). Противно на възприетото от органа, страната може да бъде санкционирана за конкретно обективно установено и прието за неправомерно поведение (действие или бездействие), извършено виновно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка с признак по чл. 4 ЗЗДискр. Доколкото законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по КТ не може да бъде коментирана от КЗД, решението е изцяло лишено от фактическо основание. 3). Заседателният състав на Комисията е изложил решението си за санкциониране на жалбоподателя в самия протокол от проведеното открито заседание по преписката, оформен с подписите на председателя на състава и протоколчика. Като е постановил решението си, инкорпорирайки го в съставения протокол от проведеното открито заседание, съставът е нарушил императивни административнопроизводствени правила досежно процедурата и начина на постановяване на решение в административното производство, регламентирани в Глава четвърта, Раздел първи на ЗЗДискр., респ. Глава шеста от Правилата за производство пред КЗД и Глава четвърта от Правилника за устройство и дейността на КЗД. Протоколът от откритото заседание в качеството му на официален документ материализира извършените от състава и страните процедурни действия (Арг.: чл. 33 от Правилата). Той установява с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа са се осъществили така, както се твърди. Като официален свидетелствуващ документ протоколът се ползува с материална доказателствена сила - по аргумент на чл. 179, ал. 1 ГПК. Докато решението на Комисията е индивидуален административен акт - едностранно властническо волеизявление на колективния орган и се конкретизира със съдържанието, посочено в чл. 65 - 66 ЗЗДискр. Решението е последният акт на производството, с който то се завършва, респ. предпоставя, че всички предхождащи го процесуални действия са вече предприети. Затова съставът пристъпва към постановяване на решение по преписката, след изясняване на спора от фактическа и правна страна - Сравн.: чл. 63 ЗЗДискр. Излагайки решение по съществото на спора в протокола от проведеното открито заседание и без подписите на членовете на състава, Комисията е допуснала съществено нарушение на установените в специалния закон административнопроизводствени правила. Липсата на подписите на заседателния състав на КЗД като реквизит на административния акт, съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЗДискр. се отразява на валидността му и обуславя извод за неговата нищожност поради липса на волеизявление. По изложените съображения решението на КЗД, с което "БТК" АД е санкционирана за извършено преследване спрямо свидетеля Георги Рангелов Иванов е нищожно. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, КЗД следва да бъде осъдена да заплати на "БТК" АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Действително, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. за производствата пред съд по този специален закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Тази разпоредба обаче не се отнася за разноските на страните за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение, а касае поемането на разноските по производството от бюджета на съда за свидетели и вещи лица. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 64, ал. 1