Решение № 9132 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2014 г.

Решение № 9132 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Германос Телеком - България" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 226 от 26.11.2013 г. по адм. д. № 510/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, III състав, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Стара Загора, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 226 от 26.11.2013 г. по адм. д. № 510/2012 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Стара Загора, III състав, е отхвърлил жалбата на "Германос Телеком - България" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу принудителна административна мярка - задължително предписание, обективирано в т. 4 от протокол за извършена проверка изх. № 1388 от 17.08.2012 г., издадено от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Стара Загора. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос по първоначалното дело, в тази му част, е бил документирал ли е "Германос Телеком - България" ЕАД ползването на платения годишен отпуск на работещите във фирмата съгласно изискванията на чл. 176, ал. 6 от Кодекса на труда. За изследването му, с оглед необходимостта от специални знания, съдът е назначил техническа експертиза, като поставената задача е изпълнена от специалист в областта на информационните технологии. Изготвени са основно и две допълнителни заключения, които правилно не са възприети безкритично от съда, а са обсъдени и изследвани във връзка с представените по делото разпечатки от информационната система на жалбоподателя, като цитираните доказателства са преценени с оглед разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис. По първоначалното дело е било установено, че системата, с която е организирано ползването на платения годишен отпуск на служителите на "Германос Телеком - България" ЕАД е "Hermes Self Services". Начинът на заявяването и ползването на цитирания отпуск се осъществява на няколко етапа. Първоначално се прави "нова заявка за отпуск", като в нея трябва да е посочен заместващ колега, който да даде одобрение. При заявката системата известява заместващия служител с електронно писмо на служебната му поща. След одобрение на заместващия, заявилият отпуска получава потвърждение, че е получил одобрение. Следва искане за одобрение от прекия ръководител, а след него и одобрение от директора на дирекция. Одобрението се извършва чрез натискане на клавиш. Служителите имат собствени акаунти - получават достъп до системата и служебната електронна поща чрез потребителско име и парола. Следователно при ползване на цитираната информационна система се осъществява електронно подаване на заявка за отпуска, електронни одобрения на посочените нива и като краен резултат потвърждаване по електронен път на одобряването до подалия заявката. Но никъде при изложената схема няма полагане на електронни подписи, включително и на работодателя при окончателното разрешаване на платения отпуск. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис идва да установи по безспорен начин изявлението на определено лице, обективирано по електронен път. Ето защо ЗЕДЕП поставя редица изисквания към този подпис. Според чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис, а в цитираната алинея трета е посочено, че квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 от същия закон. Тези изисквания са следните: подписът да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от същия закон и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. По делото няма данни цитираните законови изисквания да са съобразени в ползваната от "Германос Телеком - България" ЕАД електронна система за заявяване и разрешаване на годишния платен отпуск. Казаното се отнася и до наличието на уговорка по смисъла на чл. 13, ал. 4, предложение второ ЗЕДЕП. При тези обстоятелства натискането на бутон от системата не представлява електронен подпис. Разпоредбата на чл. 173, ал. 6 КТ изисква платеният годишен отпуск да се ползва след писмено разрешение на работодателя. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. В тази връзка правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че представените по делото разпечатки от системата на жалбоподателя не обективират изявления на страните по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. По делото е безспорно установено също така, че заповеди за платен годишен отпуск на служителите от "Германос Телеком - България" ЕАД не се съдържат и съхраняват в трудовите им досиета. В заключение и с оглед защитната теза на касатора следва да се отбележи, че несъмнено използването информационни системи за отразяването на факти от значение за трудовото правоотношение на работниците и служителите е положително, но това не може да води до неспазване на императивни норми на Кодекса на труда и трябва да се осъществява при строго спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответника не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,