Решение № 726 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10832/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район срещу решение 1560/02.10.2023 г., постановено по адм. дело 3235/2021 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменен отказ, обективиран в писмо изх. РР-11-25/2//03.12.2021 г. на директора, преписката е върната за ново произнасяне в едномесечен срок и басейновата дирекция е осъдена да заплати сумата от 1 880 лв., представляваща разноски по делото. Касаторът изразява несъгласие с решението с позоваване на отменителните основания визирани в чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на обжалвания акт и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Янчева в писмен отговор и становище дадено в открито съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение 1560/02.10.2023 г. по адм. дело 3235/2021 г. от Административен съд - Пловдив, е отменен отказ, обективиран в писмо изх. РР-11-25/2//03.12.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , по подадено от С. Янчева Уведомление с вх. РР-11-25 от 27.01.2021г. за изграждане на за изграждане на водовземно съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности, като преписката е върната за ново произнасяне в едномесечен срок и Басейновата дирекция е осъдена да заплати сумата от 1 880 лв., представляваща разноски по делото. Предмет на контрол пред административния съд е отказ на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИБР), обективиран в писмо изх. РР-11-25/2//03.12.2021 г., за изграждане на водовземно съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности, поради неизпълнение на изискванията на чл.43, ал.2 от Закона за водите (ЗВ). Съдът е установил от фактическа страна, че с уведомление с вх. РР-11-25/27.01.2021 г. С. Янчева , на основание чл. 44, ал. 4 от ЗВ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, е заявила намерението си да изгради водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности, в собствения си поземлен имот - УПИ, находящ се в [населено място], община Родопи, местност Захаридево.Установил е, че с писмо изх. РР-11-25/А1//19.02.2021 г. директорът на БДИБР е изискал информация от Янчева относно обстоятелството, дали въпросният имот е в регулационните граници на населеното място. С оспорения административен акт е направен извод, че не може да бъде изградено водовземно съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности, поради неизпълнени изисквания на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите, а именно, че ПИ е с начин на трайно ползване (НТП) - ниско застрояване (до 10 т) и вид на територията - земеделска и същият се намира извън границите на населените места и селищните образувания. Посочено е още, че водовземането от подземни водни чрез нови водовземни съоръжения, предвидени за изграждане извън границите на населените места и селищните образувания, подлежи на разрешителен режим съгласно чл. 44, ал. 1, вр. с чл. 50, ал. 7, т. 1 от Закона за водите, като разрешително за водовземане се издава на юридически лица и на еднолични търговци, както и за земеделски цели на регистрирани земеделски стопани. По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, въз основа на която съдът е направил извод и в съответствие със Закона за административно-териториалното устройство на Република България, че процесният имот се намира в границите на населеното място, съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 ЗВ, поради което е налице хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗВ и е отменил решението на административния орган като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно, но при корекция на мотивите. Първоинстанционният съд е изяснил фактическите обстоятелства по делото въз основа на събраните доказателства и съдебно-техническата експертиза. Със заповед 1313/08.12.2008г. на кмета на община Родопи е одобрен подробен устройствен план (ПУП) и е образуван урегулиран поземлен имот - УПИ 043554 - жилищно застрояване по отношение на процесния имот. С последната се съгласуват трасета за електроснабдяване и водоснабдяване със собствен водоизточник. Видно от удостоверение 9423-368/15.11.2021 г., издадено от община Родопи, е че ПИ 43.1830 е урегулиран с ПУП, одобрен със заповед 1313/08.12.2008г. на кмета на община Родопи, като и че попада в урбанизирана територия. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза в своето заключение е посочило, че процесният имот на Янчева е урегулиран, предвидено е ниско жилищно застрояване и водоснабдяването е за лични нужди (за задоволяване потребностите на обитателите на новопредвиденото застрояване). Етапът, в който се намира изграждането на процесния кладенец е уведомителен и се отнася до намерението на собственика за изграждане. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че мотивите за отказа на административния орган са неясни, след като се отнася до уведомителен режим по реда на чл.44, ал.4 от ЗВ и чл.117 и чл.118 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗВ физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, с изключение на минералните води. В случая отказът на административния орган е обоснован с това, че процесният имот не попада в границите на населено място и селищно образувание, както и че видът на територията е "земеделска" и е предвидено "ниско застрояване". Правилно административният съд е съобразил в случая, че имотът попада в урбанизирана територия, в която се включват населените места и селищни образувания. Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Въз основа на това определение населените места и селищните образувания са част от урбанизираната територия. В случая процесният имот е включен в урбанизирана територия, което е установено в производството пред административния съд въз основа на удостоверение 9423-368-2/15.11.2021г. на община - Родопи, както и че имотът е урегулиран с ПУП-ПРЗ с приложена регулация, както и въз основа на писмо 08-Р-42 от 13.08.2012г. на МРРБ, имотът се счита за урбанизирана територия в землището на населеното място (л.55 от делото) след като поземленият имот е извън регулация и за него има влязъл в сила ПУП и е променено предназначението (в случая за жилищно застрояване). Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ), изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешение, като собственикът е длъжен единствено да уведоми директора на съответната Басейнова дирекция за намерението си. Редът за подаването на заявлението е предвиден в чл. 117 от Наредба 1 от 10.10.2007 г., съгласно която гражданите - собственици на поземлени имоти, уведомяват писмено директора на Басейновата дирекция за намерението да изградят кладенец или за наличието на изграден такъв. Съгласно чл. 118 от с.н. в уведомлението за намерения за изграждане се посочват: данни за собственика - име и фамилия, адрес, данни за акта, от който черпи правото си, телефон за връзка; данни за поземления имот - идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване; предвидена дълбочина на кладенеца и цел, за която се предвижда ползването на водата. Така предвидените текстове от наредбата не визират местонахождението на имота като предпоставка за отказ. Относно изграждането на кладенци, като водни съоръжения, чрез които се осъществява водовземането на подземни води, е относима нормата на чл. 44, ал. 4 ЗВ. В тази хипотеза, съгласно чл. 44, ал. 5 ЗВ едва след изграждането на кладенец при условията на ал. 4 собственикът или ползвателят на имота, в който е изградено съоръжението, има задължението, в тримесечен срок от изграждането, да го обяви в съответната Басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 ЗВ. Задължение на гражданите съгласно чл. 117 от Наредбата е да уведомят писмено директора на съответната Басейнова дирекция за намерението да изградят кладенец в собствения си имот, което е аналогично на разписаното им задължение в чл. 44, ал. 4 от Закона за водите. Информацията, която трябва да съдържа уведомлението за намерение, е регламентирана изчерпателно в чл. 118, ал. 1 от Наредбата. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите, в които след получаване на уведомлението за намерение, директорът на Басейнова дирекция установи, че не е спазено изискването по чл. 50 от Наредбата той следва да уведоми писмено гражданина за неспазването на нормативните изисквания. Препратката към чл. 50 от Наредбата за спазване предвидените в нея изисквания, ясно очертава, че следва териториите, за които собствениците уведомяват за намерение за изграждане на кладенец за задоволяване на собствени потребности, да са урбанизирани. В случая видно и от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че по отношение на имоти с ПУП- ПРЗ в местността "Захаридево", землището на [населено място], са издадени удостоверения за вписване в регистъра на водовземните съоръжения за подземни води за задоволяване потребностите на гражданите във връзка с жилищно строителстлство. Въз основа на изложеното и посочената нормативна уредба и приложените доказателства по делото, оспореният по делото административен акт правилно е приет за незаконосъобразен, тъй като за процесния имот предвиденият режим е уведомителен и регистрационен за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ (чл.44,ал.5 от ЗВ), а не разрешителен. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат по делото искането на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателно, поради което Басейнова дирекция Източнобеломорски район следва да бъде осъдена да заплати на С. Янчева сума в размер на 1 100 лв., представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение