Решение № 133 от 12.4.2023 г. на ВКС, по основани върху данни по въззивното дело № 20238002200174/2023 г.

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. М. М., български гражданин, с ЕГН **********, подадено чрез упълномощения му защитник – адв.Л.В. от САК, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила присъда по НОХД №330/2016г.на ОС Пазарджик и връщане на делото за ново разглеждане. В подкрепа на основанието по чл. 423, ал.1 от НПК, в искането са наведени доводи, свързани с пълната липса на информираност за проведеното спрямо молителя досъдебно и съдебно производство. Твърди се, че след случилото се на 02.01.2013г. ПТП, по повод на което е постановена атакуваната по реда на възобновяването присъда, същият пострадал тежко и бил лекуван болници, извън България, където бил настаняван от неговия баща. Развити са съображения за допуснато нарушение по чл.6, т.1 във вр с т.3, б.“с“ и б.“е“ от ЕСПЧ, изразено в лишаването на подсъдимия от правото на лично участие в наказателното производство, понеже отсъствието му не е било в резултат на личен избор, а с оглед липсата на информираност, като в тази връзка се сочи и че не е упълномощавал адвокати, които да го представляват. Заявено е също, че в средата на 2022г, когато здравословното му състояние се подобрило, пътувайки за България, за да се погрижи за малолетния си син, на 19.09.2022г. на летище София бил задържан и уведомен, че спрямо него има постановена и влязла в сила присъда, за която до този момент на е знаел. Счита, че е спазен шестмесечния срок за подаване на искането с правно основание чл.423, ал. 1 от НПК, тъй като за постановената спрямо него осъдителна присъда узнал именно при задържането му на летището. Моли делото да бъде възобновено и преразгледано от досъдебната или съдебната фаза. Искането съдържа и молба, ВКС да упражни правомощията си по чл.424, ал.4 от НПК и да определи по-лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“, по съображения свързани с необходимостта молителят да се вижда и грижи за детето си. Пред касационната инстанция А. М. поддържа искането за възобновяване и преразглеждане на делото. В съдебното заседание пред ВКС, адв.Л.В. пледира за уважаване на искането за възобновяване. Счита, че е спазен шестмесечния срок, като е представена в тази връзка декларация от адв.С.Ф. от САК (упълномощен по н.д.№1066/2017г. на ВКС, II н.о. - бел. ВКС), съдържаща изявление за отсъствие на преки контакти и лична комуникация с подсъдимия А. М., както и твърдение, че не е информирал последния за наказателни производства срещу него. Навежда доводи, аргументирани с позоваване на съдебна практика но ЕСПЧ, делото „Стоянов срещу България“, свързани със заявена пълна липса на информираност на молителя - осъдения А. М. за воденото срещу него разследване и по- конкретно, че формалното узнаване за наказателно преследване не съставлява информирано и осъзнато знание за постановена присъда. Акцентира се и върху обстоятелството за участие на защитници, неупълномощени от подсъдимия и за проведено в условията на чл.269, ал., ал.3, т.4, б.“а“ от НПК производство, без да са изпълнени процесуалните изисквания за това. В упражнено право на лична защита осъденият А. М. поддържа заявеното от защитата и сочи като причина за идването в България здравословното състояние на детето си, като изтъква незнание за водено срещу него наказателно производство. Представителят на ВКП изразява становище за недопустимост на искането. Посочва, че същото е направено извън шестмесечния срок, като се аргументира с друго искане, предхождащо настоящото и направено през 2021г, както и декларация от осъдения изготвена на 21.03.2022г., поради което и отправеното на 02.02.2023г. искане попада извън шестмесечния срок. Излага и съображения, основани върху данни по въззивното дело №708/2016г., че осъденият е знаел за воденото срещу него разследване и е организирал защитата си упълномощавайки и лично адв.Х. който да го защитава. В заключение пледира искането за възобновяване да се остави без разглеждане. В последната си дума, осъденият А. М. М. отправя искане делото да се възобнови. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди наведените в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и материалите по делото, в рамките на своите правомощия, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 330/2016 г. на ОС Пазарджик е процесуално недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.423, ал. 1 от НПК, задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, поради неучастието си в наказателното производство в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Спазването на посоченият срок е въпрос, подлежащ на изследване във всеки конкретен случай, съобразно фактическите положения, установени по делото и относими към неговото определяне. Конкретиката на случая очертава следната фактология: С присъда № 50 от 24.11.2016 г., постановена по НОХД№330/2016 г., Окръжен съд Пазарджик е признал подсъдимия А. М., за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 във вр с ал.3, б.“б“, във вр с чл.343, ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.21, ал.1 във вр. с чл.58, т.3 от ЗДвП, осъществено на 02.01.2013г., за което му наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години и шест месеца. Присъдата е била проверена от апелативния и касационния съд, отнесена пред инстанциите по жалба на адв.Е.П. като защитник на подсъдимия М.. С решение от 27.07.2017г по ВНОХД 708/2016г, присъдата е била изменена само относно режима на изтърпяване на наказанието, а с решение от 12.04.2018г, по касационно дело № 1066/2017г. по описа на ВКС, II н.о. въззивният акт е отменен само за нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП, а в останалата част е потвърден. С оглед резултатът от инстанционния контрол и съгласно чл.412, ал.2, т.2 от НПК, на 12.04.2018г. присъдата е влязла в сила. На 05.08.2021г, в Окръжен съд Пазарджик е подадено искане от упълномощения от осъдения А. М. защитник - адвокат С.Ф. от АК София за възобновяване на наказателното производство и същото е постъпило във ВКС, с вх.№606345 на 04.10.2021г. Към искането е приложено пълномощно (л.15, НОХД №330/2016г) от А.М., с извършена заверка на подпис и дата - 27.05.2021г., от завеждащият консулска служба при Посолството на Република България в град К., И.С. Съдържателно, упълномощаването е с изрично възложени от осъдения правомощия на адвокат С.Ф., който да го представлява „.пред Върховен касационен съд на Република България, като подаде искане и ме защитава в производството по реда на глава 33 от НПК, за възобновяването на наказателно дело №1066/2017г. на ВКС, 2-ро наказателно отделение“. С Разпореждане № 176/ 05.10.2021г., на председателя на трето наказателно отделение на ВКС е отказано образуването на производство по възобновяване на НОХД№330/2016г. по описа на ОС Пазарджик, за което адвокат Ф. е бил уведомен. През 2022 г. в Софийска градска прокуратура, от името на осъдения и подадени чрез неговите защитници, са постъпили четири молби, две от адвокат Е.П. - от 25.03.2022г. и 30.03.2022г. и две от адвокат Х.Х. – от 11.02.2022г. и 18.04.2022г., съдържащи искане за осигуряване възможност на А.М. да изтърпи в България наложеното му наказание лишаване от свобода. Към молбите е приложено заварено копие на декларация, съдържаща изявление на осъдения М. в посоченият смисъл, а именно: „С настоящата декларирам изрично, че желая да се прибера в България, за да изтърпя наказанието си „лишаване от свобода“, по посочената в абзац първи присъда, „..по нохд №330/2016г. по описа на Окръжен съд Пазарджик на наказание лишаване от свобода „за причиняване на смърт по непредпазливост при пътно транспортно произшествие.“. Подписът и датата – 21.03.2022г на декларацията са заверени също от завеждащият консулска служба в посолството на РБ в К.. Съгласно регламентацията в чл.84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Д.в, бр.104/1996) „Българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и ако документът е съставен на български език, могат: 1.да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани; При така осъществената надлежна процедура, обективирана в положената върху декларацията нотариална заверка на подпис и дата, и удостоверителният характер на същата (за обвързващата доказателствена сила относно авторството вж. Определение № 50683 от 8.12.2022 г. по т.д.№ 256/2022 г., ВКС, II т. о., както и Определение № 389 от 24.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1867/2021 г., II т. о), несъмнено следва заключение за същественото, към преценката за допустимост на искането обстоятелство, а именно, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, за постановената по НОХД№330/2016г. на ОСПазарджик присъда, с която е финализирано, включително за резултата от инстанционната проверка и наложеното му наказание лишаване от свобода, а не е узнал за тези обстоятелства, както се твърди в искането, едва при пристигането му на летището в София на 19.09.2022г. Без правно значение е обективираното в представената пред ВКС декларация от адв. С.Ф., изявление за липса на информация подадена от него към осъдения, понеже от съдържанието на самото пълномощно, с което му е възложено представителство по касационното дело, с нотариално заверен подпис и дата на изготвяне – 27.05.2021г, е изводимо знанието на осъдения за обстоятелствата, обусловили необходимостта от ползване на търсената от адв.Ф. правна помощ и представителство, а именно за възобновяване на наказателното производство. При така изложената процесуална фактология и извършената от касационният състав преценка на изяснените релевантни обстоятелства, дори и при отчитане на най- благоприятния за осъдения във времево отношение момент на узнаване, а именно по- късната дата – удостоверена надлежно при извършената заверка на коментираната по-горе декларация от осъдения А.М., (относно приетото изискване за най-благоприятно времево конфигуриране вж. Р № 129/ 1.03.2010 г. по н. д. № 747/2009 г., II н.о; Р № 404/ 11.10.2011г.по н.д.№ 1555/2011г., III н.о; Определение № 425/15.10.2013 г. по н. д. №1336/2013 г., I н. о.; Определение № 293/ 23.06.2015 г.по н. д. № 722/2015 г., , I н.о и др. ), в конкретният случай - това е станало на 21.03.2022г. Преценен към този момент, предвиденият в чл.423, ал.1 от НПК шестмесечен срок е изтекъл на 21.09.2022г., поради което и към датата на подаване на искането - 02.02.2023г. същото се явява просрочено и съответно - недопустимо. За изчерпателност следва да се посочи, че в конкретния случай не е налице и хипотезата на чл.423, ал.5 от НПК, включваща фактически състав, при настъпването на който знанието на лицето за съдебното производство срещу него не е измежду изследваните обстоятелства, респективно не се съдържа от формална гледна точка изискване за срок, в който искането да е отправено. В принципен план, дори и в тази хипотеза обаче, искането за възобновяване е обвързано също със срок, който както е прието в правната теория - „per argumentum на чл.423, ал.1 и чл. 421, ал.3, изр.второ, НПК“ е шестмесечен (вж.Г.Митов „Възобновяване на наказателни дела“ изд.СИБИ, София 2011г., л.138), а началният момент, съгласно съдебната практика е свързан със самото предаване на осъдения, към който е приета и обективната му възможност да отправи искането (Р №45/10.04.2018г. по н.д.№74/2018г., ВКС, III н.о., Р №182/ 25.11.2019г. по н.д. №662/2019г, ВКС, I н.о.). Конкретният случай не разкрива фактология, която би могла да го отнесе към хипотезата на чл.423, ал.5 от НПК, понеже без съмнение, молителят А. М. не е бил предаден от друга държава на Република България след допусната екстрадиция, а е влязъл в страната доброволно и по своя воля, като посоченото, както се отбеляза, е само с оглед изчерпателност на изложението. При така констатираното просрочие на отправеното по чл.423, ал.1 от НПК искане, липсва основание за произнасяне от касационният състав по чл.423, ал.4 от НПК, понеже въпросът с мярката за неотклонение на осъденото лице е предмет на разглеждане, само ако искането е разгледано по същество и уважено, какъвто не е настоящият случай. По изложените съображения и след като касационният състав намери подаденото искане, с правно основание чл.423, ал.1 от НПК, за възобновяване на наказателното производство по НОХД№ 330/2016г. по описа на ОС Пазарджик за просрочено, същото се явява недопустимо и не следва да бъде разглеждано по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,